Решение № 261760 от 18.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 261760 гр. Пловдив, 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8410 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Г.Н.К. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.

София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството следните суми: сумата от 4031,62 лв., представляваща главница по договор за револвиращ заем № ******г., ведно със законната лихва за забава до пълното изплащане на задължението, сумата от 90 лв. – разноски за арбитражното производство, сумата от 572,85 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса по търг. дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, т.о., VI-9 състав, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по търг. дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, т.о., VI-9 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ******г. на ЧСИ ******, район на действие – СГС.

Ищецът твърди, че на 14.11.2019 г. получил известие от ответника, с което бил поканен да заплати в срок от 7 дни от получаване на съобщението сумата от 4744,47 лв., произтичаща от договор за заем № ******г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, което задължение било цедирано на ответника с договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. Към известието било приложено и уведомление за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 15.02.2008 г. сключил договор за заем № ******с „Профи Кредит България“ ЕООД за срок от 3 години, като му била отпусната сумата от 1805 лв. Сочи, че по договора заплатил 29 вноски, всяка в размер на 109 лв., но останали незаплатени 7 погасителни вноски. На 14.01.2013 г. в полза на заемодателя бил издаден изпълнителен лист по търг. дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, т.о., VI-9 състав, въз основа на решение № 1899/ 01.10.2010 г. по арбитражно дело № 1859 по описа за 2010 г. на арбитър ******. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ******г. на ЧСИ ******, по което на ищеца не била връчена покана за доброволно изпълнение. Ищецът посочва, че по изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия само през 2013 г., като на 16.04.2013 г. било изпратено запорно съобщение до „Алфа Банк“ АД, на 15.04.2013 г. – запорни съобщения до други банки. Били извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в различни размери за периода от 07.09.2015 г. до 10.11.2016 г.; на 10.01.2016 г. и на 28.11.2017 г. ищецът депозирал молба до съдебния изпълнител за извършване на опис на движими вещи.

Сочи, че на 15.01.2020 г. новият взискател депозирал молба за налагане на запор. Поддържа, че за периода от последното поискано и предприето изпълнително действия на 28.11.2017 г. до искането от 15.01.2020 г. изпълнителни действия не били извършвани, поради което делото било прекратено ex lege, поради настъпила перемпция, което обстоятелство водело до обезсилване с обратна сила на извършените до момента изпълнителни действия. Поради изложените твърдения предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, за които е образувано посоченото по-горе изпълнително дело. Моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр. София. Признава, че на 15.02.2008 г. между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за револвиращ заем № ******. Поради неизпълнение на задължението по договора, в полза на кредитора бил издаден изпълнителен лист по т.д. № 2098 по описа за 2012 г. на СГС и образувано изпълнително дело № ******г. на ЧСИ ******. Сочи, че с договор за цесия от 08.08.2018 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника, вземането по процесния договор за цесия било прехвърлено на дружеството.

Поддържа, че предвидената в чл.110 ЗЗД давност на вземането не е изтекла, като посочва обстоятелства, които са довели до нейното спиране. Поддържа, че погасителна давност не е текла по време на висящността на изпълнителното дело, като се позовава на нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, като давността била започнала да тече с приемането на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В случая, процесното вземане, което произтича от договор за заем № ******г., сключен между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД, е било предмет на производство по арб. дело № 1859 по описа за 2010 г. По арбитражното дело е постановено решение № 1899/ 01.10.2010 г., въз основа на което е издадена изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по търг. Дело № 2098 по описа за 2012 г. на СГС, Търговско отделение, VI-9 състав. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 03.04.2013 г. е образувано изпълнително дело № ******г. на ЧСИ ******, район на действие - СГС. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото, като както ищецът, така и ответникът признават, че считано от датата на издаване на изпълнителния лист на 14.01.2013 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която на основание чл.117, ал.2 ЗЗД е общата петгодишна давност. Спорно е дали след този момент – 14.01.2013 г. давността за процесното вземане е изтекла в рамките на висящия изпълнителен процес за принудително събиране на вземането, като се вземат предвид и твърдените от ответника обстоятелства, водещи до прекъсване на давността.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с

ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,0 но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.

В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8