Определение № 49548 от 02.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49548 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110143981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 07.10.2020г. сключил с ответника договор за паричен заем № 932468, по силата на който получил сумата от 2800лв. Срокът на кредита бил за 12 месеца, като ГЛП бил посочен като 35%, а ГПР бил в размер от 49,66%. В чл. 5 от договора било посочено, че се обезпечава с поръчителство от Фератум банк, предоставено в полза на ответника. По нарочно създадения бланкетен договор за предоставяне на гаранция му била начислена такса от 2156лв., дължима на месечни вноски в размерите, условията и на падежите според погасителния план на договора за кредит.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен правилен ГПР, доколкото не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство в него. Счита, че с договорения лихвен процент от 35% се нарушават и добрите нрави. Отделно посочва, че този размер не отговаря на действителния, тъй като създаденото договорно възнаграждение за поръчителство представлява добавък към него. Изтъква, че целта е заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отрича да са изпълнени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за паричен заем да бъде прогласен за нищожен, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 200лв., представляваща недължимо платена договорна лихва, и сумата от 1000лв., представляваща недължимо платена такса за предоставяне на гаранция (поръчитеслтво).

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който не оспорва сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото съдържание. Отрича договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави, а сключването на договора за поръчителство с отделно юридическо лице не било задължително условие за отпускане на кредита. Посочва, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно, и възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, 1 намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, сключването на договор за предоставяне на гаранция (поръчителство), който страда от сочените пороци, както и плащане на суми в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже валидност на договорите, както и годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че са сключените описаните договори с посоченото съдържание.

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и изискват специални знания, като следва да бъде добавена и задачата: Към кое дружество са извършвани всички плащания от страна на потребителя и има ли извършени плащания от страна на потребителя или ответника в полза на Фератум банк, в какъв размер и с какво основание?

Исканията по чл. 190 ГПК са неоснователни, тъй като няма необходимост от тях.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026г. от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и на поставените в настоящото определение такива.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 450лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на 2 чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3