Решение № 26 от 16.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно търговско дело № 20234001000185 по описа за 2023 година

С решение № 20/14.04.2023 г. по т. д. № 68/2021 г. Габровският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „Бексим" ЕООД, гр. София, ЕИК 831707519 против „Еко Проект" ООД, с.

Враниловци, Община Габрово, ЕИК 107566055 искове, както следва: за сумата от 96 002,30 лв. с включен ДДС, представляваща стойността на доставени, но неплатени 1 209 м. тръби, предадени на „Еко Проект"ООД на 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба и за сумата от 29 254,04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 96 002,30 лв. за периода от от 31.07.2018 г. до 31.07.2021 г..

Недоволно от постановеното решение е останало въззивното дружество „Бексим" ЕООД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат Б. Д. от САК го обжалва в законния срок като недопустимо и алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи в тази насока. Според въззивното дружество неправилно ОС Габрово 1 е приел в съдебния акт, че е сезиран с иск с правно основание чл. 195 вр. чл.

342 от ТЗ, след като с доклада по делото е приел, че е сезиран с иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД, каквото е действителното основание на предявеният иск за главницата, поради което въззивникът счита, че е налице произнасяне от съда по непредявен иск и решението на съда следва да бъде обезсилено. Поддържа се, че през 2018 г. не е налице договор между страните, поради което въззиваемото дружество /ответник в І инст./ се е обогатило неоснователно със стойността на тръбите, които е получило, но не е заплатило. Алтернативно, в случай, че въззивният съд прецени, че обжалваното решение е допустимо се иска да бъде отменено и исковете бъдат уважени. Поддържа се, че въззиваемото дружество е получило тръбите, за което са подписани приемо - предавателни протоколи без възражения, платило е част от цената и не е изпълнило задължението си за плащане на цялата цена на доставката, поради което неоснователно се е обогатило.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Еко Проект" ООД, с. Враниловци, Община Габрово чрез пълномощника му адвокат Г. К. от САК, с които се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се поддържа, че правилно първоначално първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД с оглед твърденията в ИМ, но с оглед събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск за главницата е с правно основание чл. 195 вр. чл. 324 от ТЗ. Поддържа се, че между страните е безспорно, че между тях е съществувал договор за доставка о т 15.06.2016 г. , а ищецът твърди, че именно предметът на тази доставка е върнат през 2018 г., поради което правилно първоинстанционният съд не е въприел доводите на ищеца за липса на договорни отношения между тях и за връщането им на ответника без правно основание.

В о.с.з. въззивното дружество не се представлява, но в депозираната по делото молба от пълномощника му адвокат Д. се поддържа въззивната жалба.

Поддържа се, че стоките, предмет на договор за доставка между страните от 15.04.2016 г. са върнати на въззиваемото дружество /ответник по исковете/ чрез превозвача „БМ Глобал Естейт“ ЕООД за сметка на въззивното дружество и са приети от „Еко Проект" ООД, с. Враниловци с два приемо предавателни протокола, подписани на 27.07.2018 г. и 30.07.2018 г. от негов 2 представител. Поддържа се, че след като стоките са получени обратно от доставчика „Еко Проект" ООД, с. Враниловци за същия е възникнало задължение да възстанови по сметката на въззивното дружество стойността на върнатите стоки. Поддържа, че ако въззиваемото дружество е оспорвало идентичността на стоките с тези, предмет на договора за доставка между страните от 15.04.2016 г. същото не е следвало да ги приема обратно, съответно да подписва приемо -предавателни протоколи за получаването им.

С оглед направеното оспорване на истинността на приемо-предавателните протоколи се поддържа, че въззивното дружество ще се ползва от тях, не може да представи оригиналите по делото и счита, че доказателствената тежест в производството по чл. 193 от ГПК е върху страната, която оспорва документите. Претендира направените по делото разноски. Представя договор за правна помощ и списък на разноските.

В о.с.з. въззиваемото дружество не се представлява, но в депозираната по делото молба от пълномощника му адвокат К. се поддържа отговора на въззивната жалба. Поддържа се, че не е налице допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като се е произнесъл по спорните факти, очернати от ищеца с исковата молба /ИМ/, а възприетата правна квалификация на иска за главницата съответства на тези факти. Поддържа се, че договорът между страните е прекратен с изпълнението му, поради което независимо от последвалото връщане на тръбите между тях във връзка с преддоговорни отношения, между тях не е създадена нова облигационна връзка. Поддържа се, че върната стока е негодна за обичайна употреба, в която насока по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, както и че фактическото връщане на тръбите не е довело до задължение за въззиваемото дружество да заплати равностойността на тръбите. Претендира направените по делото разноски. Представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

3

С исковата молба /ИМ/ ищецът „Бексим" ЕООД, гр. София претендира да бъде осъден ответника „Еко Проект" ООД, с. Враниловци да му заплати сумата сумата от 96 002,30 лв. с включен ДДС, представляваща стойността на получени по договор между страните от 15.04.2016 г., платени и след това върнати на 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. като несъответни на поръчаното 1 209 м. тръби на доставчика „Еко Проект"ООД , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ – 06.10.2021 г. до окончателното заплащане на вземането и сумата от 29 254,04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 96 002,30 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 31.07.2021 г..

Според ищеца с оглед твърденията му в ИМ, допълнителната ИМ по чл. 372 от ГПК и поправената ИМ по фактите и обстоятелствата, на които се основава предявеният иск за главницата е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като между страните липсват договорни отношения към 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. и е налице неоснователно обогатяване на ответника, който е получил върнатите несъответни на поръчаното 1 209 м. тръби, но не е възстановил доброволно стойността им на ищеца по платената фактура.

Ищецът поддържа, че приемо-предавателните протоколи от 26.07.2018 г. и от 30.07.2018 г. са подписани от представител на ответното дружество и това е достатъчно за да възникне задължение за същото да заплати стойността на получените без възражения стоки. Ищецът поддържа в поправената ИМ, че договорът между страните не е изрично прекратяван с волеизявление на една от страните по него, а неоснователното обогатяване произтича от стойността на върнатата доставка.

С отговора на ИМ ответното дружество „Еко Проект" ООД, с.

Враниловци е оспорило исковете, като е изложило възражения, че е изпълнило задълженията си по договора между страните от 15.04.2016 г., доставило е 1 551,40 м. HDPE тръби и фасонни части за обект „Напоителна системи“ с. Долен Чифлик, общ. Бургас съгласно предмета на договора и поръчката е изпълнена. Поддържа, че на ищеца са доставени именно поръчаните тръби, за което са подписани 2 бр. приемо-предавателни протоколи, издадена фактура е № 3543/20.04.2016 г. и по същата е извършено плащане изцяло от страна на ищеца на сумата от 114 002,30 лв. с ДДС.

Твърди се, че възражения във връзка с недостатъци на вещите, предмет на договора между страните от 2016 г. не са направени своевременно от купувача при получаване на стоките, както и че и да е имало такива към момента на подаване на ИМ са погасени по давност. Признава, че през 2018 г. е получило тръби от ищеца, но твърди, че са били амортизирани и негодни за обичайното им потребление и по-късно е преработило част от тях, но счита, че ги е получило без основание, тъй като към този момент договорът между страните вече е приключил с изпълнението му през 2016 г.. Твърди се, че две 4 години след като е изпълнил договора си, ищецът го е уведомил, че е променил инвестиционните си намерения и е заявил за доставка от ответника на други тръби с други параметри, като в хода на преддоговорните им отношения ищецът е променил намеренията си и е закупил тръби от друг доставчик, с което преддоговорните отношения между тях са приключили.

Възразява, че всички получени от него през 2018 г. тръби са били предмет на договора между страните от 2016 г. и относно полученото количество, оспорва инстинността на приемо-предавателните протоколи от 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. и твърди, че не са подписани от негов представител. Твърди, че всички получени от него тръби са били амортизирани, че не е поемал задължение да ги изкупи обратно на продажни цени, съответни на договора от 2016 г. и счита, че е бил добросъвествен след като е преработил тръбите, тъй като не са постигнали съгласие за нов договор и това е станало преди да получи покана от ищеца.

За да отхвърли предявеният иск за главницата ОС Габрово е приел, че същият е с правно основание чл. 195 от ЗЗД вр. с чл.324 и сл. ТЗ, която квалификация на иска се различава от посочената в доклада по делото по чл.

55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, но релевантните факти и обстоятелства са едни и същи и не се налага допълнително даване на указания на страните с оглед доказателствена тежест и събиране на доказателства. Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан и поради това неоснователен. Приел е за безспорно доказано по делото, че между страните е сключен на 15.04.2016 г. договор за доставка на тръби, по силата на който ищецът е извършил авансово плащане в размер на 114 002.30 лв. на 18.04.2016 г. и задълженията на доставчика са изпълнени, тъй като доставката е извършена и приета при условията на чл. 324 от ТЗ като при приемане на стоката купувачът не е уведомил продавача за нейни недостатъци. Приел е, че с изпълнението на договора между страните същият е прекратен, поради което за ищцовото дружество не е възникнало право да върне стоката през 2018 г.. Приел е за доказано въз основа на събраните гласни доказателства, че получените от ответното дружество през 2018 г. тръби са приети с оглед преддоговорни отношения за преработката им в други тръби, които е следвало да се изработят от ответното дружество, но страните не са постигнали съгласие и предоставените тръби като материал са останали при ответното дружество. Приел е, че не е сезиран с иск за връщане на даденото в хода на преддоговорни отношения между страните и тъй като ищецът основава иска си за връщане на сумата на неизпълнение от страна на ответното дружество на договора от 15.04.2016 г, то искът се явява недоказан по основание и поради това неоснователен. С оглед отхвърляне на иска за главницата първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е изпаднало в забава по отношение на заплащането на сумата от 96 002,30 лв. и не дължи обезщетение за забаваното й плащане за посочения от ищеца период.