Решение № 71 от 24.07.2020, Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 71 24.07.2020 година град

Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 2020 година граждански състав

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Хр.В. при участието на секретаря Ив.С., като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 146 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 от КТ.

Производството е образувано по искова молба на М.Г.Н. срещу „***” АД, гр. София, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ. Ищцата твърди, че от 10.05.2018 г. до 07.02.2020 г. е работила в ответното дружество на длъжност „Раздавач, инструменти и материали” в поделението на гр. Раднево – „Оперативен център – Раднево”. Твърди, че на 07.02.2020 г. е била извикана от прекия си началник Румен К., който и обяснил, че е и се прекратява трудовото правоотношение, поради съкращаване на щатната длъжност. Ищцата твърди, че й била връчена заповедта, която е отказала да подпише. Твърди, че пет дни по – късно е получила по куриер на „Спиди”, заповед за уволнение № 9/06.02.2020 г., предизвестие за прекратяване на трудов договор и декларация, че не е майка на дете до 3 год. възраст, че не е трудоустроена. Твърди, че доставените от куриера предизвестие за прекратяване на трудов договор и декларация за закрила по чл. 333 от КТ са видяни за първи път от нея. Посочва, че когато прекият й началник е предложил да подпише заповедта за уволнение, не са й били представени за подпис предизвестието за прекратяване на трудов договор и декларация по чл. 333 от КТ. Твърди, че гореописаните документи, които е видяла за пръв път, когато са и доставени от куриера сякаш са и били връчени и предлагани за подпис, а тя ги е отказала да ги подпише, което е било удостоверено с подписи на двама свидетели – прекият й началник Р.К.и Д.П.. Оспорва заповед № 9/06.02.2020 г. издадена от изпълнителните директори Ф.Е.Ж.и А.А.на ответното дружество, като незаконосъобразна, затова, че на нейното място е назначен друг служител и смята, че е била уволнена поради личната неприязън на прекия й ръководител към нея. Твърди, че страда повече от 15 години от психично заболяване „Смесено тревожно – депресивно разстройство”, което попада в списъка на заболяванията, посочени в Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г., при които лицата ползват особената закрила, посочена в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди, че основанието по чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ за освобождаване е свързано с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай и че работодателят на основание чл. 333, ал. 2 от КТ е следвало да поиска първо мнение от ТЕЛК, относно заболяването й и след това предварително разрешение от Инспекцията по труда, за да я освободи. Моли съда да признае за незаконосъобразно прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 9/06.02.2020 г. и да отмени като незаконно извършеното със същата заповед уволнение, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „***” АД, гр. София, в който взема становище, че исковете са неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на трудовоправна връзка с ищцата, като с трудов договор № 350/10.05.2008 г., ищцата заемала длъжността „Раздавач, инструменти и материали”, считано от 15.05.2008 г. със срок за изпитване по чл.

70, ал. 1 КТ, допълнително споразумение № 293/30.06.2008 г., считано то 01.07.2008 г., със срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70, ал.

1 КТ и допълнително споразумение № 36/05.08.2008 г., считано от 05.08.2008 г. във вр. чл. 67, ал. 1 КТ. Ответникът твърди, че необходимостта от съкращаване на щата в предприятието е обективирана в заповед № 6/31.01.2020 г. и че на основание тази заповед и чл. 329, ал. 1 от КТ е извършен подбор в Оперативния център, в съответствие със законовите изисквания. Твърди, че видно от протокола, М.Н. е получила най - ниската оценка от четирите оценявани служителки, заемащи същата длъжност. Твърди, че същата според членовете на комисията не изпълнявала работните си задачи и счита твърденията на ищцата за неверни, затова че била незаконно уволнена поради фиктивно проведения подбор за съкращаване на щата. Ответникът твърди, че с отказа си да предостави информация за наличието на основания за закрила по чл. 333 от КТ, ищцата на практика е възпрепятствана от дружеството да изпълни задълженията си по чл.1, ал. 2 от Наредбата и следователно – по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Моли съда да отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът обявява за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор, № 350/10.05.2008 г., на длъжност „Раздавач, инструменти и материали”, считано от 15.05.2008 г., със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, допълнително споразумение № 293/30.06.2008 г., считано то 01.07.2008 г., със срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 КТ и допълнително споразумение № 36/05.08.2008 г., считано от 05.08.2008 г. във вр. чл. 67, ал. 1 КТ Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 29.06.2020г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 06.03.2020 г., с което на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор, № 350/10.05.2008 г., на длъжност „Раздавач, инструменти и материали”, считано от 15.05.2008 г., със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, допълнително споразумение № 293/30.06.2008 г., считано то 01.07.2008 г., със срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 70, ал. 1 КТ и допълнително споразумение № 36/05.08.2008 г., считано от 05.08.2008 г. във вр. чл. 67, ал. 1 КТ По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ.

Предявеният иск е основателен.

За да се отхвърли предявения иск, като неоснователен следва с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест по иска работодателя – ответник да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор и, че е налице именно използваното от работодателя основание за прекратяване.

По делото се установи, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявала длъжността „Раздавач на инструменти”, като това обстоятелство не се спори, а същевременно се установява и трудов договор №350/10.05.2008г., допълнително споразумение №293/30.06.2008г. към трудов договор №350/10.05.2008г. и допълнително споразумение №363/05.08.2008г. към трудов договор №350/10.05.2008г. Не се спори по делото, а това се установява и от заповед № 9/06.02.2020 г. на изпълнителните директори на „***”АД, че на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ и поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжност „раздавач на инструменти”, с посочената заповед. В заповедта е посочено, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца съкращаване на щата, а доказателствата еднозначно установяват, че ответника се е опитал да проведе процедура по съкращаване на щата.

За установяването на тази процедура ответника е представил само един протокол –лист 58 от делото. От този протокол става ясно кои са участниците в комисията, както и между кои от служителите се е извършил подбора.

Посочените критерии за подбор са – Критерия за професионална квалификация - за който се дават от 1-5 точки- като не става ясно кога се дават една, кога две, кога три, кога четири и съответно каква професионална квалификация следва да притежава съответния служител за да получи пет точки.

Ищцата е заемала длъжността – Раздавач инструменти и материали и според твърденията на ответника – тази работа не изисква особени умения, поради което както средно образование, така и средно специално се оценяват с три точки по този критерии.

Тази информация обаче не е достатъчна, за да се установи от съда, какво трябваше да е образованието на ищцата за да й бъдат дадени пет точки.

Още по неясен и мъгляв е начина на оценяване на втория критерии- „оценка на работата”.

Там скалата е от едно до десет. Изобщо няма обективни критерии съгласно които е следвало да се дават съответен брой точки на оценяваните служители. Според съда съвсем произволно ищцата е оценена с пет точки, като по този начин е събрала 8 точки. Не става ясно дори кой от комисията какви точки е определил на оценяваните служители и как се е стигнало до оценката с пет точки.

В хода на събиране на доказателства пред съда са разпитани членовете на комисията –К. и Д.П.. К. установява, че са направили подбор между четири служители на длъжността на ищцата, като били получили указания от София, как точно да проведат оценяването. Тези указания не бяха доведени до знанието на съда, въпреки изричното задължение за представяне на всички доказателства относно извършения подбор. К. установява, че ищцата отказвала да присъства на инструктажите, които той провеждал и често стояла заключена във фургона, където било мястото й на работа. Тези свидетелски показания останаха изолирани и не се подкрепиха нито от събраните писмени, нито от останалите гласни доказателства по време на съдебното дирене. К. пред съда свидетелства, че е изчел всички документи на ищцата, като е започнал от декларацията. Но свидетелката П., която е всъщност неговата подчинена и до момента установи, че дори и декларацията не са успели да прочетат. В момента, в който К. започнал да чете ищцата поискала телефона на П. и излязла извън помещението да говори, след което казала, че нищо няма да подпише и нищо няма да получи. Не е правен втори опит да й се прочетат и връчат документите. Ищцата също твърди, че не са и прочетени нито връчени каквито и да е документи в предприятието, а по-късно по пощата, като заедно с декларацията установяваща наличието или липсата на заболяване по Наредба 5 и попадаща под закрилата на чл.333 от КТ са й били изпратени и заповедта и предизвестието. Преди това не са й изисквали такава декларация, а твърди, че всички в предприятието са знаели за заболяването й.

Свидетелката

П. установява, че Н. не била изрядна в изпълнението на трудовите си функции, тъй като някога си била загубила някакъв болничен лист. На въпроса как това се вмества в нейните задължения по длъжностна характеристика П. отговори, че дори да не е нейно задължение, обстоятелството, че го е загубила било достатъчно само по себе си. Съдът намира, че неизпълнението на трудовите функции на всеки служител е конкретно и не може един служител да бъде обвиняван за неизпълнение на функции, които не са негови. Само по себе си така направеното заключение от ръководител човешки ресурси говори за липса на познания за трудовите функции на работниците и служителите в предприятието.

По делото не е представено нито едно доказателство установяващо щатната численост на предприятието, нито какво точно е наложило съкращаването на определени служители, на кои точно длъжности и колко на брой. Съдът си прави този извод от свидетелските показания на К., които съдът не кредитира, тъй като са явно заинтересовани и не сочат на компетентност при извършване на подбора. Той твърдеше пред съда, че е имало четири служители на длъжността на ищцата и тя била с най-ниски резултати.

Твърди също, че решили да уволнят и С.Х.Д., но след това я върнали, защото нямало да могат да си вършат работата без нея. Това негово твърдение по съществото си е признание на иска- че реален подбор не е извършван, а просто са съкратили определени служители, навярно неудобните на администрацията, участвала в комисията по подбора.

В този смисъл съдът приема, че подбора не е извършен законосъобразно и правилно и дори само на това основание заповедта следва да се отмени.

Следващото основание за незаконосъобразност на заповедта е несъобразяването с разпоредбата на чл.333 от КТ под чиято защита попада ищцата с наличното си заболяване-„Смесено тревожно-депресивно разстройство”