Решение № 473 от 09.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501108 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е от В. К. И., ЕГН: **********, от гр. ***** чрез адв. С. П. срещу решение № 173/10.3.2025 г., постановено по гр.д. № 10132/2024 г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. К. И. иск с правно основание с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245 от КТ – за осъждане на К. Г. ТМ ЕООД,ЕИК ***** да заплати на ищеца сумата 1 974, 24 лева - неплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2022 г. - 15.12.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството и с което е осъден ищецът да заплати на ответника разноските по делото в размер на 1200 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят разноски за производството. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е полагал труд през процесния период, като се е позовал на искова молба по друго дело – № 18407/2022 г. на ПдРС между същите страни, в която било вписано, че след 27.9.2022 г. ищецът не е ходил на работа. Общо е правилото, че длъжникът доказва изпълнението, а кредиторът неизпълнението. Работникът е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа, който извод се извежда по реда на чл. 63, ал. 3 от КТ. Постоянното, системно или продължително неизпълнение на трудовите задължения, както и неявяването на работа, се доказват от работодателя, съгласно правилото на чл. 193, ал. 1 от КТ. Възражението на работодателя, че не е възлагал задачи е ирелевантно, тъй като невъзлагането на задачи не 1 освобождава от задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение. Не са направени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от К. Г. ТМ ЕООД,ЕИК *****– гр.*****, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, оспорва се въззивната жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че безспорно е установено по делото, че ищецът не е полагал труд в исковия период от претенцията. Въпросът по дължимостта на трудово възнаграждение на И. е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.

№ 18407/2022 г. И. е полагал труд по трудовото правоотношение с работодателя до 27.9.2022 г., който факт е признат от същия в исковото производство по цитираното дело. По делото не се спори, дали служителят е в престой или „не му се възлагат задачи“. Служителят е преустановил явяването си на работа. Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудовото правоотношение е възмезден. Основен принцип в трудовото право е, че има насрещност на престациите, работникът престира труд, а работодателят заплаща възнаграждение.

Направено е доказателствено искане за разпит на един свидетел, който е допуснат с определение на съда от 23.4.2025 г.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.

Предявени са ОСИ с пр. осн. чл.128, т. 2 КТ, във вр. с чл. 245 , ал.1 и 2 КТ.

Не се спори, че ищецът е бил назначен при ответника на длъжност „*****”. От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице Б. Д. от 19.02.25г., се установява, че с допълнително споразумение №2/01.09.2022 г. е договорено месечно БТВ на ищеца в размер на 800 лв. плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж- 3,6%;

ТПО с И. е прекратено със заповед №1194/17.01.2023 г. на осн.чл.330/2/,т.6 КТ, считано от 17.01.2023 г.; на И. е начислена сумата от 2544,18 лв.-БТВ/ нетно ТВ – 1974,24 лв. за периода 01.10.2022 г.- 31.12.2022 г., което не е изплатено на работника. Съдът кредитира заключението на в.л. като професионално компетентно и обективно изготвено, от което следва, че И. не е получил ТВ за м.октомври-м.декември 2022 г.

По делото работодателят е направил възражение, че ищецът не е полагал реално труд по ТПО в този период.

РС е приел, че по приложеното гр.д.№18407/2022 г. на РС-Пловдив, 1 гр.с. в исковата си молба ищецът изрично е сам е посочил, че след 27.09.2022 г. до датата на получаване на уволнителната заповед -15.12.2022 г. е спрял да ходи на работа, поради което не му се полага трудово възнаграждение.

ПОС намира, че изявлението на ищеца в цит.по-горе искова молба представлява признание на неизгоден факт, поради което е доказателство за него. Не се касае за престой или за не възлагане на задачи от работодателя, а за самоволно решение на работника „да не ходи на работа“.

2

По направените доводи и оплакавания, пред ПОС са ангажираи гласни и писмени доказателства:

По делото са разпитани свидетелката на ищеца Р. К. И. – брат на жалбоподателя и свидетеля на ответника – П. Г. ЦиП.- организатор на производството и пласмента във фирмата на въззиваемия.

Св.Р.И. установи, че брат му е работил във фирма „К. Г. ТМ-ЕООД като е ***** до края на 2022 г., в т.ч. е ***** и на неговото заведение за бързо хранене – фирма „Р.-83“ЕООД в гр. ****, бул.“*****.

От представената по делото стокова разписка без номер, от дата- 08.11.2023 г. /л.70 от д.ПОС/, в която е записано, че фирма „К. Г. ТМ“ЕООД е доставила хляб за принцеси и резина на фирма „Р. -83“ЕООД.

Св.П. ЦиП. установи, че още от преди 2012 г. фирма „К. Г. ТМ-ЕООД е работила със СУПТО – софтуер за управление на продажбите, при който документът, който се издава от фирмата е стокова разписка или фактура и се разпечатва чрез мобилен принтер, а не чрез стокова разписка от кочан.

При тези данни ПОС кредитира показанията на свидетелят на въззиваемия които намира за последователни, логични и обективни, и приема за доказано, че ищецът не е работил във фирмата на ответника през исковия период. Съдът не кредитира показанията на свидетеля на въззивника, че ищецът е ***** през исковия период м.10-м.12 2022г., тъй като счита, че показанията на Р.И. в тази част са необективни и заинтерисовани от изхода на делото по смисъла на чл.172 ГПК, т.к. е брат на жалбоподателя, а представената по делото стокова разписка, в която е записано, че фирма „К. Г. ТМ“ЕООД е доставила хляб за принцеси и резина на неговата фирма „Р. -83“ЕООД няма име и подпис на служителя, предал стоката, и не касае процесния период /м.10-м.12.2022 г., тъй като е с дата 08.11.2023 г. Освен това от показанията на свидетел ЦиП. се установи, че фирма „К. Г. ТМ“ЕООД не използва подобни стокови разписки от кочан, а такива, които се разпечатват чрез мобилен принтер по системата СУПТО.

По изложените съображения ПОС намира за доказано, че ищецът не е полагал труд през исковия период, поради което не му се следва заплащане – искът е неоснователен.

Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Неснователноста на въззивната жалба обосновава отговорността на въззивника за разноските на въззиваемия. Следва на работодателя да се присъдят направените по делото разноски пред ПОС в размер на 750 лв. - платен адвокатски хонорар на адв.К. П. по ф-ра №14/08.12.2025 г. Не следва да се присъждат платената сума от 1440 лв. от „К. Г.ТМ“ЕООД на адвокатско дружество „Д. и Т.“ по ф-ра №2620/30.05.2025 г., тъй като пред ПОС няма представено пълномощно АД“Д. и Т.“ или адвокат Д. Г Д. да преставляват въззиваемия пред ПОС по в.гр.д.№1108/2025 г., нито същият се е явявал пред ПОС, нито е представен договор 3 за правна помощ, от който да е видно договорения адв.хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/10.3.2025 г., постановено по гр.д. № 10132/2024 г. на ПдРС, VІІІ гр.с.

ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН: **********, от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. ТМ ЕООД,ЕИК ***** със седалище и АУ – гр.*****, ул.“***** сумата 750 лева -направени по делото разноски пред ПОС за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4