Акт № 190 от 28.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона И.ова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на „Въжелиев-1951“ ООД, седалище и адрес на управление с.Чакаларово, ул.„Асен Йорданов“ № 22, общ.Кирково, обл.Кърджали, ЕИК *********, за това, че на 07.01.2022 г. в 08.18 часа е установено нарушение с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ****, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 3, без ремарке, в община Кърджали, за движение по път I-5 км.348+390, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390.

Жалбоподателят „Въжелиев-1951“ ООД с.Чакаларово намира електронния фиш за незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че наказващият орган допуснал нарушение на императивна правна норма, тъй като отказал да връчи по надлежен ред издадения срещу дружеството фиш. По този начин го лишил от признатата и гарантирана от закона 1 възможност да участва в административнонаказателното производство и да защити интересите си. Жалбоподателят поискал възобновяване на производството по реда на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН. С решение по КАНД № **** АС-София град отказал да възобнови производството, като указал, че електронният фиш следва да се обжалва пред компетентния районен съд, тъй като фишът не е надлежно връчен и подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Освен това, дружеството не било извършило процесното нарушение при описаната фактическа обстановка. При издаването на атакувания фиш било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие на Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 на СЕС и чл.9а от Директива 1999/62 ЕО от 17.06.1999 г. Директивата въвеждала изискване в случаите, когато бъдат налагани санкции на юридически лица за пропускане на заплащане на компенсаторни такси, тези санкции да бъдат пропорционални и да съответстват на пропуснатата такса, а СЕС задължил правоприлагащите органи, че Директивата има приоритет спрямо вътрешното законодателство. Съобразно Конституцията на България всички международни договори, които България подписала и ратифицирала представлявали част от българското право и имали приоритет пред вътрешното законодателство. Затова моли съдът да приложи пряко европейското право в настоящия случай и да отмени като незаконосъобразен електронния фиш, претендира и за разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмени бележки, в които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди издадения електронен фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е собственик на ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ****, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 3. На 07.01.2022 г. в 08.18 часа устройство с № 20672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км.348+390 с посока намаляващ километър, заснело движение на посоченото ППС собственост на жалбоподателя, като за това превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за 2 преминаването. По този повод е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Въжелиев-1951“ ООД с.Чакаларово е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства - 2 бр. снимки от 07.01.2022 г., както и писмените доказателства - заверено копие на справка-Нарушения, според която за ППС с рег.№ **** за датата 07.01.2022 г. в 08.18 часа за тол секция 20672 няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаване на път I-5 348+390 с посока намаляващ километър; заверено копие на справка, от която е видно, че жалбоподателят е посочен като собственик на превозното средство; препис от решение от 28.04.2026 г. по КАНД № **** по описа на АС- София град; препис от съобщение по КАНД № **** по описа на АС-София град.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лв., а ако собственикът е юридическо лице - имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Видно от събраните доказателства, а и не се оспорва по делото, че установеното и притежавано от жалбоподателя ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, тъй като е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Безспорно е по делото, че към процесната дата за описаното ППС в обжалвания електронен фиш изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Това означава, че жалбоподателят е допуснал административното нарушение, за което е санкциониран. Независимо от събраните доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, тъй като в случая административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което по силата на чл.11 от ЗАНН е приложим чл.79, ал.1, т.2 от НК, според която норма възможността за наказателно преследване /т.е. възможността да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от общата част на НК, наказателното преследване поради изтичане на съответната давност се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното 3 деяние. Тъй като за процесното административно нарушение се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на административнонаказателното преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН следва да се приложат правилата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Това означава, че административнонаказателното преследване за процесното административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършването му, като независимо от прекъсването на давността, след изтичането на срок от четири години и половина от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. В настоящия случай, видно от електронния фиш административното нарушение е извършено на 07.01.2022 г. На 07.08.2026 г. е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Ето защо, към момента е отпаднала възможността спрямо нарушителя да бъде търсена административнонаказателна отговорност, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения електронен фиш, както и за прекратяване на административнонаказателното производство. За пълнота на изложението следва да бъде обърнато внимание и на Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-Хасково, отнасящо се до тълкуването на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. Запитването е било отправено в рамките на спор между дружество, установено в България, и Агенция „Пътна инфраструктура“ (България) по повод на имуществена санкция, наложена за използване на участък от автомагистрала, без да е платена дължимата ТОЛ такса, както и евентуално заплащане на компенсаторна пътна такса с фиксиран размер. Чл.9а от Директива 1999/62 предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В решението на СЕС е прието, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Доколкото санкционните норми в чл.179, ал.3-3б от ЗДвП съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО.

При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство, дадено с решението на СЕС, се налага изводът, че наложеното на жалбоподателя административно 4 наказание противоречи на принципа на пропорционалност съгласно Директива 1999/62 ЕО.

В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища, разгледали идентични казуси след постановеното Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400 евро, но от представителя на ответната страна е направено мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Дължимото адвокатското възнаграждение е 550 лева /с равностойност 281.21 евро/ съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а в конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 евро. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, в което дори не са разпитвани свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на изискването на чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера от 550 лева, или 281.21 евро. Доколкото издателят на електронния фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.