Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 01.03.2022, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 995/2021
Вид
Решение № 147
Подписан
01.03.2022
В сила
07.02.2023
Състав
СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 24 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27, ал. 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27 ал.9 · Закон за подпомагане на земеделските производители

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 /1.3.2022г. гр. Пазарджик,

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретар

Янка

Вукева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ по адм. дело № 995 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на А.Д.С. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от 02.08.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 395 560,77 лева.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане в оспорената му част е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон.

Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. В. и адв. Т., които по изложени съображения молят съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен акт. Претендират направените по делото разноски, съгласно списък на разноските. Допълнителни аргументи излагат в писмена защита.

Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София се представлява в съдебно заседание от юрк. Л., който оспорва жалбата. Счита, че оспорения АУПДВ е постановен от компетентен орган при спазване на формата му, без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От фактическа страна е установено следното:

Производството е образувано във връзка с изпълнението на влязло в сила съдебно решение № 5051/20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1048/20 г., било отменено издадено РФК №

13/04/1/0/02413/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/234 от 07.03.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е определен размера на наложената финансова корекция- 180 713,80 лв. за установено неспазване на задължения по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. В останалата част, жалбата е отхвърлена.

В тази връзка, с писмо изх. № 01-6500/234#15 от 07.06.2021 г. , ДФЗ открил производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24 ал.1 вр. чл. 26 от АПК за сумата от 395 560,77 лв. На жалбоподателя била предоставена възможност в 14 дневен срок да предостави писмените си възражения относно размера на публичното държавно вземане. Писмото било връчено на 11.06.2021 г.

В указания 14 дневен срок постъпило възражение с писмо вх. № 01-6500/234#15/07.06.2021 г., което било обсъдено от административния орган и прието за неоснователно.

При тези фактически данни бил издаден оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от 02.08.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 395 560,77 лева.

В цитираното по- горе решение на ВАС по адм. д. 1048/2020 г., било прието, че при извършена в периода от 30.07.2018 г. до 10.08.2018 г. проверка на място след плащане но договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г., е установено неспазване на разпоредбите на чл. 15. ал. 1. чл. 14. ал. 1. т. 7. ал. 2. т. 3 и т. 6. чл. 16. т. 2 от същия, сключен между Алсксанда Д.С. и ДФ „Земеделие”, както и изискванията заложени в чл. 54. ал. I.T.1 и 4 и чл. 63, ат. 1,т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., конкретно:

-В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали показатели, на базата па които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията но него. При проверката на място са представени документи относно изпълнението на проекта след изплащане па финансова помощ по него. Документите се отчитат на годишна база. считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане, т.е. за 1 (една) пълна година.

Установеното изпълнение на бизнес плана за една пълна година от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г. е в размер на 42 % от заложените количествени показатели съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма от бизнес плана приложен към одобрения проект. В Производствената програма на БП е заложено през първата година да угои и продаде 400 бр. телета, докато при проверката на място е установено, че за първата година са угоени и реализирали съгласно начина по който сте описали в БП само 167 бр. телета., което представлява 42 % от заложените количествени показатели.

-Установени са по малък брой животни от заложените в договора с ДФ „Земеделие". С съгласно чл. 16. т.2 от договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г. за период от сключването на договора, до изтичането на тригодишния период от датата на получаване на окончателно плащане, ползвателят е поел ангажимент да осигури и поддържа 400 бр. животни в съответствие с Таблица 5.1 „Вид и брой, в т.ч. естествения прираст” от одобрения проект брой животни, когато предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор „Животновъдство”. При извършената в периода 30,07.2018 г. - 10.08.2018 г. проверка на място след плащане са установени 43 бр. животни, които не са били налични, а са закупени по време на проверката. С оглед на това е прието, че броят на животните, към които жалбоподателят се счита задължен да отглежда по силата на чл. 16 т.2 от договора в мониторинговия период са описани от бенифециера в таблица 5.1 от бизнесплана. Това е така, доколкото броят на животните, предназначени за реализиране на количества и приходи от продажба на продукцията от дейността на кандидата, намира отражение в прогнозните данни от Таблица № 3 от бизнес плана ..Производствена програма” чрез включването им в графа Количество/средногодишна натовареност. Бенифециерът е подал заявка 5а окончателно плащане на 10.07.2017 г.. от което следва, че в края на първата прогнозна година от бизнес плана, а именно 09.07.2018 г. е следвало да осигури и поддържа 400 броя животни.

-За периода от 07.03.2018г. до 06.08.2018г. (5 месеца), ползвателят е преустановил подпомогнатата дейност. Инвестицията няма сезонен характер и съгласно изискванията на чл 14. ал. 2. т. 6 от договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г. бенефициентът се е задължил да не преустановява подпомогнатата дейност поради каквито и да са причини. Изложените обстоятелства представляват нарушение на чл. 54. ал. 1. т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.

-Ползвателят не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект и договора сключен с ДФ "Земеделие: При проверката е установено, че в периода от 07.03.2018г. до 06.08.2018г. (5 м. ) телеугоителният комплекс се използва като сеновал и обор - депо за временно съхранение на телета и говеда. Дейността по закупуване на отбити от майките телета, интензивното им угояване и реализацията им на пазара на възраст до 1 година не се осъществява. Административната сграда и пропускът, също не се използват. В тази връзк са нарушени поетите ангажименти, регламентирани в чл.

14. ад.2 т. 3 от договор № 13/04/1/0/02413 от

16.02.2016 г.

-При проверката на място е установено, че ползвателят не е поставил на видно за обществеността място временен билборд с размери не по-малко от 3 метра височина и 4 метра широчина, съгласно изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. При проверката е констатирано, че на източната част от административната сграда на животновъдното стопанство на А.Д.С. е поставено свободно висящо, увредено винилово табло, несъответстващо на изискванията на чл. 14. ал. 1. т. 7 от договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г., според които от датата на получаване на окончателно плащане до изтичане на периода по чл. 6. ал. 5 от договора, ползвателя е длъжен да поддържа билборд или табела с размерите не по - малко от 3 метра височина и 4 метра ширина за проекти, включващи строителство с размер на публична помощ над 500 000 евро.

С решението на ВАС било прието, че неправилно производството е проведено по ЗУСЕСИФ, но позоваването на административния орган на разпоредби на ЗУСЕСИФ не представлява съществен порок. Прието е, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2015 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 9/2015 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 57, ал. 1, чл. 54, ал.

1, т. 1 и 4 от Наредба № 9/2015 г.

При санкционирането на процесните нарушения, финансовата корекция от 10% била основана на т.3 и т.13 от Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна па финансовата помощ по подмярка 4.1.)

С

Решение № 6808/08.06.2020г. на Върховният административен съд е обявена нищожността на Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., въз основа на която била наложена финансова корекция по РФК № 13/04/1/0/02413/3/01 /04/01 с изх. № 01-6500/234 от 07.03.2019г.

Със Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ били одобрени на основание чл. 27 ал.9 от ЗПЗП „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.

6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г”. обн. в ДВ бр. 77 на 01.09.2020 г./“Правилата“/

След постановяване на отменителното решение на ВАС, именно цитираните Правила били приложени от административния орган в атакувания пред настоящата инстанция АУПДВ, като за първото нарушение, съгл. чл.7 от Правилата била наложена санкция в размер на 8 % от получената финансова помощ, или 144 540,43 лв.; за второто нарушение, съгласно група III от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване на „други задължения“ била определена санкция в размер на 30 118,84 лв.; за третото нарушение, съгласно група III, пр.2 от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване на „ангажименти“ по процесната мярка била наложена санкция в размер на 250 990,34 лв.; за четвъртото нарушение съгласно група III, пр.2 от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване на „ангажименти“ по процесната мярка била наложена санкция в размер на 250 990,34 лв. и за петото нарушение съгласно група III пр.2 от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване на „други задължения“ била определена санкция в размер на 20 079, 23 лв.

По делото са изготвени две експертизи- ветеринаромедицинска и съдебно-счетоводна експертиза. Заключенията и на двете експертни заключения са ирелевантни за настоящия спор, тъй като те не рефлектират върху методологията на изчисляване на размера на публичното държавно вземане, а по същество касаят констатациите досежно извършените нарушения.