Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 987 от 21.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2755/2023
Вид
Решение № 987
Подписан
21.11.2024
Състав
ЖЕНЯ ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.125 · Закон за държавния служител
  • чл.52, ал.1, изр.2 и ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл.52, ал.1, изр.2 и ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл. 59а · Закон за държавния служител
  • чл.87а · Закон за държавния служител
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.46, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 189, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.202 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 211, ал. 1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.212 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 212, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • § 1, т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 294 · Закон за съдебната власт
  • чл.123 и 123а · Кодекс на труда
  • чл.123, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.123, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
  • чл.123 и 123а · Кодекс на труда
  • чл.151 · Кодекс на труда
  • чл. 151, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.151, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.155, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.177 · Кодекс на труда
  • чл.148, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Стара Загора, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя И.ова при участието на секретаря Невена И.ова като разгледа докладваното от Женя И.ова Гражданско дело № 20235530102755 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание 234, ал.8 във връзка с § 9. ПЗР към ЗИД на ЗМВР за изплащане на обезщетения за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 /предишна т.8/, във вр. с чл. 212, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм.) и по чл.212, ал. 1, т. 3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, пр.второ от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм.)), и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава.

Постъпила е искова молба от И. Т. Т., в която твърди, че работил като държавен служител на длъжност надзирател от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения – Затвора гр.Стара Загора от 01.07.1997 г. до 02.08.2022 г., когато напуснал системата на ГДИН по собствено желание.

В исковия период - 25.02.2003г. до 31.12.2011г., по данни на ищеца, същият изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр.Стара Загора.

Ищецът твърди, че през времетраене на служебното му правоотношение работил на сменен режим на работа, като работните му смени били изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр. Стара Загора месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен.

Работното време на ищеца, като служител, работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/, се изчислявало в часове на 1 отчетни тримесечия по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/месец /календарната година бивала разделена на 4 такива тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/, се сумирали и в случаите, когато надвишавали нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представлявали за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Твърди, че нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност като същият варирал от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/.

Същата се образувала като се сумирали броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото била нормалната продължителност на работното време по трудовото ни законодателство, в частност и по ЗМВР/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят бил ползвал законоустановен платен отпуск /редовен годишен, допълнителен или поради временна неработоспособност/, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото била нормалната продължителност на работния ден.

Заявява, че изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия такъв, /защото по времето на полагане на самия труд, поради спецификата на работния режим на смени и работното време при СИРВ не можело да се установи дали било налице превишаване на нормата или не, защото било възможно да има периоди с по-голямо натоварване, които до края на отчетния период да бъдат компенсирани с почивки/, и едва тогава можело да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишавали индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове представлявали за съответния служител - извънреден труд.

Ищецът претендира, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ответната ГДИН, работодателят му - ответната Дирекция, не била изчислявала правилно работното му време, което довело до ощетяването й, тъй като през цялото време полагал труд над установената норма работното време, който нито бил отчитан от работодателя му правилно, нито му бил заплащан по съответния ред, или пък компенсиран с 2 допълнителен платен отпуск, който да можел да ползва.

Сочи, че по данни на ищеца, в исковия период от началото на 2003 г. до 31.12.2011 г. същият работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно в затвора, като давал по график всеки месец 12 часови смени дневни и нощни в следния алгоритъм - дневна 12-часова смяна, нощна 12часова смяна, последвани от два дни между дневна почивка. По посочения начин ищецът твърди, че съобразно броя на работните дни в тримесечието, същият полагал минимум 46 броя 12-часови смени по график. Допълнително към тях ищецът давал и по 1 или 2 бр. 12 - часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр.Стара Загора или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие.

Ищецът твърди, че заради характера на изпълняваната от него постова дейност, не му били предоставяни и не могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не могъл да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. А в случаите, когато му било осигурявано време за хранене, бил длъжен да остава на територията на Затвора, продължавал да е под ръководството и на разположение на началника си и бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето и изпълнение на конкретни задачи.

Поради естеството на изпълняваната от него работа по време на дежурствата му, ищецът твърди, че през цялото времетраене на смяната фактически изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито могло изобщо да ползва такава, поради самото естество на надзорно- охранителната дейност в ГДИН.

През цялото време на смяната, същият бил длъжен да се намира на територията на ЗО „Черна гора“ към Затвора Стара Загора, без да може да напуска територията на същия; в специфичното работно облекло и оборудване; под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута. Въпреки посоченото обаче, ответната ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време времето, което ищецът ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищецът не могъл да ползва поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. По описания начин, ищецът твърди, че за всяко 12-часово дежурство от работните му часове били приспадани като „почивки за хранене”, които не му били осигурявани и не е могъл да ползва по 45 минути.

По данни на ищеца, в периода от началото на 2008г., поради влизане в 3 сила на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, при сумиране на работното му време, от работните и часове за тримесечията били изваждани по 4 часа от 24- часовите смени, под предлог, че същите часове съставлявали „почивка за отдих”, защото съответният служител не бил на самия пост. Ищецът твърди, че през тези часове от всяко дежурство, същият продължавал да „носи службата” си като имал задължението и бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ответната ГДИН не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗМВР. Ищецът твърди, че тези минути и часове представлявали за него работното време, което следвало да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието. По заповед на съответния началник, ищецът бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това правило продължителността на всяко негово дежурство по 13 часа - за 12 часовите смени, съответно по 25 часа - за 24- часовите. По време на инструктажа ищецът, заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, били запознавани с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащият и сдаващият дежурството служители се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали постова книга, докладвали за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н.

Също така, през посочения период ищецът твърди, че ответната Г ДИН не отчитала като част от работното му време извършваните от него претърсвания и обиски и т.нар. служебни занятия, които били извършвани през дните, които се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010 г. ответната ГДИН не била водила нарочна документация.

Претърсванията и/или обиските били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца се провеждали ежемесечно на територията на затвора Стара Загора, като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец. След 2010 г. тези допълнителни дейности на надзорно-охранителния състав на затвора Стара Загора започвали да се водят в нарочни книги, като конкретната им продължителност можела да бъде установена от тях, но същите не били помалко от 2-3 часа на тримесечие за претърсвания/обиски и минимум 3 часа 4 месечно за служебните занятия.

Видно от гореизложените фактически обстоятелства, през целия исков период от началото на 2003г до 31.12.2011г., ответната ГДИН не била отчитала в пълнота всички положени от него часове труд през отчетните тримесечия, което довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същият претендира, че през цялото време работил в условията на такъв труд.

Спорните обстоятелства между ищеца и ответната ГДИН в исковия период от началото на 2003г., когато била в сила ЗМВР от 1997г. до 31.12.2011г., се свеждали до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/, т.нар. „неактивна част от дежурството”; непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътствали основната нарядна дейност, предхождали и следвали самото дежурство; неотчитането на претърсванията, обиските и служебните занятия като част от работното време;

Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период не намирали законова упора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за ищеца през исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г. и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г., ЗМВР от 2006г. и НА по прилагането им. Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществували такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да претендира, че оспорваните часове и минути за него като служител работещ в режим на смени при СИРВ представлявали работни такива и били част от работното му време. В ППЗМВР от 1998г. съществувала правна норма - чл.148, ал.3, която предвиждала че: „3) (Изм. - ДВ, бр.