Определение № 308 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. София, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600370 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Ц. Ч. Е. против определение № 122 от 01.03..2024г. на Окръжен съд –Враца по нчд № 140/2024г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за условно предсрочно освобождаване (УПО) от неизтърпяната част от наказанието, наложено му с присъда по нохд № 145/2015г. по описа на ОСМонтана.

В жалбата се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за уважаване на молбата за УПО. Излагат се оплаквания за „ограничено право на лична защита“, изразяващо се в непредоставяне на възможност от съда да се запознае с приложените по делото материали и да заяви отвод на съда, недобросъвестно водене на съдебния протокол, като са му „вменени думи, които не е казвал“. Възразява се, че съдът неправилно е кредитирал представените доказателства от затворническата администрация за наложени му дисциплинарни наказания, без да изследва цялостното му поведение като „не е обсъдена втората предпоставка за УПО – доброто поведение“.

От ОП - Враца е постъпил отговор по частната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на същата, поради отсъствие на формално изискуемото от закона условие по чл.70 ал.1 т.1 НК.

САС като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок от активно легитимирана страна срещу акт подлежащ на въззивен контрол, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Понастоящем жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 20 години при първоначален строг режим, наложено му с влязла в 1 сила присъда по нохд № 145/2015г. по описа на ОС-Монтана за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК, с начало 21.07.2020г., като към 01.03.2024г. е изтърпял: фактически 3 години 7 месеца и 10 дни; от предварителен арест 5 години 9 месеца и 1 ден и от работа 8 месеца и 25 дни т.е. общо 10 години 1 месец и 6 дни и остатък 9 години 10 месеца и 24 дни.

Съобразявайки тези данни, окръжният съд е приел, че липсва първата предпоставка за УПО – осъденият е изтърпял по-малко от половината от наложеното му наказание, и само на това основание, без да се обсъжда изискванията на чл.439а НПК, е оставил молбата на Е. без уважение, като неоснователна.

Въззивната инстанция не намира причини да се разграничи от този подход, тъй като първото задължително условие при извършване преценката за приложението на чл.70 ал.1 т.1 НК е осъденото лице да е изтърпяло фактически не по-малко от ½ от наказанието. Съгласно Постановление № 7/27.06.1975г та Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/06.07.2987г. за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. Законодателят е направил ясно разграничение между фактическото и юридическото изтърпяване, което е уредено чл.41 ал.3 НК според който положеният общественополезен труд при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода. Следователно при преценката на това изискване не се взема предвид намаляването на срока на наказанието чрез работа (виж Р № 322 /18.06.1986г. по н.д. № 288/1986г., I н.о., ВКС). В конкретния случай тази задължителна формална предпоставка ще бъде налице, когато Е. изтърпи фактически ½ от наложеното му наказание, а именно 10 години лишаване от свобода т.е. същият ще придобие формално право за УПО на 20.10.2024г. В този смисъл обсъждането на поведението на лишения от свобода, в контекста на изискването за налични доказателства, сочещи на неговото поправяне, се явява безпредметно.

Не отговаря на действителността твърдението в жалбата, че при произнасянето си първостепенният съд е кредитирал представени доказателства за затворническата администрация, касаещи ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършени от него нарушения. От съдържанието на проверявания съдебен акт се установява, че съдът е изследвал единствено размера на фактически изтърпяното наказание, но не и поведението на осъдения по време на пребиваването му в затвора.

Останалите оплаквания в жалбата за „ограничено право на лична защита“ и „недобросъвестност при воденото на съдебния протокол“ също се явяват неоснователни. В първоинстанционното производство осъденият е бил представляван от назначен служебен защитник, като в съдебния протокол са вписани изричните му изявления по въпросите по чл.274 и чл.275 НПК, като Е. е взел активно участие в хода на съдебните прения с пространно лично изложение, поради което не може да се приеме, че е бил ограничен по 2 какъвто и да е начин при упражняване правото му на защитата. Освен това в депозираната жалба не се излагат никакви данни, сочещи на основания на отвод по смисъла на чл.29 НПК, а съгласно чл.312 НПК при несъгласие с отразеното в съдебния протокол осъденият е разполагал с възможност в тридневен срок от датата на изготвянето му да направи писмено искане за поправки и допълнения.

В контекста на горното САС не намира основания за уважаване на депозираната частна жалба, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 01.03..2024г. на Окръжен съд – Враца по нчд № 140/2024г., с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ц. Ч. Е. за УПО от неизтърпяната част от наказанието, наложено му с присъда по нохд № 145/2015г. по описа на ОС-Монтана.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3