Решение № 218 от 13.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500772 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на „Б" въззивна жалба е решение № 260047/14.07.2021 г. по гр.д. № 1238/2020 г. на ВТРС, с което банката- ответник е осъдена да заплати на СТ. Й. СТ. сумата 12 600 лева – представляваща левова равностойност на неразрешена от втората платежна операция , но наредена да се изпълни от сметката й чрез интернет банкиране на 16.04.2020 г. и изпълнена на 21.04.2020 г. към получател с прикрито действително име , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата мол ба до окончателното й изплащане. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението поради това, че установените със събраните доказателства, обстоятелства налагат противоположни на направените от първоинстанционния съд изводи , а именно, ч е банката не е имала основание и задължение да се съмнява и отказва да изпълни платежната операция, тъй-като нареждането за превод от 16.04.2020 г. не се отличавало с някаква нетипичност , както и за проявена от ищцата груба небрежност , тъй-като не е изпълнила задълженията си по чл. 75, т.1 и т.3 на ЗПУПС и т. 61.1 и 61.2 от О бщите условия за предоставяне на платежни услуги да вземе всички необходими мерки за опазване на своите персонализирани средства за сигурност от трети неоправомощени лица и по конкретно – да пази в тайна потребителските си идентификатори и всички кодове, поради което трябва да претърпи загубата на средствата в резултат на твърдяната неправомерна атака / „фишинг“ измама/ - чл. 80, ал.3 ЗПУПС.

1

Другата страна е оспорила жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е главен иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл. 79, ал.1 от ЗПУПС.

Предметът на жалбата вменява на въззивния съд задължението да разгледа материалноправния спор в неговата цялост.

Страните не спорят по фактите или по някой от тях , а по тяхното правно значение с оглед нео бходимостта да се установи/ прецени дали случаят попада в приложното поле / хипотезата/ на нормата на чл.80, ал.3, пр.2-ро ЗПУПС, или не , т.е. неговите правни последици са уредени с горната, квалифицираща предявения иск норма, създадена в полза на клиента/ платеца.

Отговорът е положителен /приложение намира изключителната правна норма /.

Ищцата твърди , че е ползвател на доставяна й от Б платежна услуга, включваща осигурена технологична системна възможност да извършва парични преводи и справки за движението по разплащателната й сметка чрез електронния канал „Д“ / интернет банкиране/. Без да е разрешавала платежна операция чрез предприемане на необходимите стъпки за нареждане на паричен превод / въвеждане на потребителско име, парола , статичен ПИН/ и съответно да е потвърждавала такава с въвеждане на цифрите на получен с SMS временен цифров код, установява на 22.04.2020 г. , че на 21.04.2020 г. от сметката й е „излязла“ сумата 12 600 лева – предмет на изпълнен от банката превод, нареден от неизвестно лице. Късно вечерта на 21.04.2020 г. отваря изпратен от името на Б имейл, в който пишело, че във връзка със сигурността на личните й данни е трябвало да ги потвърди отново следвайки линк, което направила като мислела , че се осъществява някаква обратна връзка с банката по повод на възникнал по рано про блем с достъпа до интернет банкирането, за който я уведомила .

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да й възстанови средствата , които е загубила в резултат на неразрешената платежна операция , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски .

Ответната страна оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения / доводи за валидно извършване на превода в резултат на установена автентичност на платежната операция/ надлежно изпълнени от първи опит стъпки/ алгоритъм/ по нареждането й / , точното й регистриране и осчетоводяване , без да е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата; ищцата не е изпълнила вменените й с нормите на чл. 75, т.1 и т.3 ЗПУПС съответстващи на клаузите на и т. 61.1 и 61.2 от Общите условия за предоставяне на платежни услуги задължения съобразно договора да вземе всички необходими разумни мерки за опазване на своите персонализирани средства за сигурност от трети неоправомощени лица и по конкретно – да пази в тайна потребителските си идентификатори и всички кодове , като неизпълнението е при условията на груба небрежност , понеже се изразява в записване на паролата за достъп до интернет банкирането в браузъра на ползвания от нея персонален преносим компютър, който е нямал защита, въвеждане на ЕГН, потребителско име и парола в отговор на изпратен й фишинг имейл, макар и да се е усъмнила в редовността на предложението / 2 изискването и с всичко това каузално е спосо бствала за незаконното присвояване на платежния инструмент, поради което трябва да претърпи загубата на средствата в резултат на твърдяната неправомерна атака / измама/ - чл. 80, ал.3 ЗПУПС. Претендира присъждане на направените по производството разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Тъй-като /както по горе бе посочено/ страните не спорят по установяването по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК на значимите за правилното решаване на спора факти/ обстоятелства и въззивният съд напълно споделя тяхното точно и подро бно изложение в мотивнатата част на обжалваното решение, то препраща към констатациите им , направени от първоинстанционния съд, без да е нужно да ги преповтаря – чл.272 ГПК.

Безспорно е положението , че ищцата , която в договорното правоотношение между страните е ползвател на платежна услуга, включваща осигурена й технологична системна възможност да извършва парични преводи и справки за движението по разплащателната й сметка чрез електронния канал „Д“ / интернет банкиране/ и съответно платец по смисъла на пар.1, т.34 на ДР на ЗПУПС, нито е нареждала на ответната банка/ доставчик на същата платежна услуга/ да осъществи преводно плащане от сметката й до сметката на именувания странен получател на посочената парична сума, нито е давала съгласие за изпълнение на фактически изпълнената платежна операция , поради което същата е неразрешена съгласно определителната норма на чл. 70, ал.1, изр.2-ро, вр. с изр.1-во ЗПУПС.

Безспорно е , че изпълнената платежна операция не е била засегната от техническа повреда в системата на електронното банкиране/ данни за такава не установява вещото лице по изслушаната и приета софтуерно – техническа експертиза/.

Тя не е опорочена и от друг недостатък, свързан с грешка или пропуск на служител на банката доставчик на платежната услуга, чието съществуване ищцата настоява съдът да приеме, а именно : трябвало е/ банката/ да констатира, че нареждането е станало чрез логване от нетипичен IP адрес, който никой служител не е счел да провери и съответно да спре изпълнението на превода от 16.04.2020 г. преди 21.04.2020 г.

Това е така, защото нито законът/ вж. хипотезите на чл.76 ЗПУПС/ , нито общите условия на Б за предоставяне на платежни услуги в сила от 05.02.2020 г. не въвеждат задължение на банката да следи , да блокира достъпа до електронния канал на услугата и съответно да спира изпълнението на дадена платежна операция преди да информира ползвателя в случаи на логвания и нареждания за преводи от IP адреси , различни от обичайния , който до момента е използван.

Вярно е , че системата й може да бъде настроена да реагира в такива особено нетипични / което ги прави съмнителни/ случаи/ както например е реагирала, когато на 17.04.2020 г. е засякла логване от IP адрес в Хърватия/ който без съмнение е твърде нетипичен / , но не и във всички, защото така би се смутила и ограничила свободата за ползването на услугата от най различни места в пространството.

Нетипичността може да се разпознава от системата и ако например са налице данни за несигурни / погрешни опити относно алгоритъма от действия / стъпки/, необходими за платежното нареждане , но в случая такива не е имало: въвеждането на всички необходими елементи/ потребителско име и парола , с които се влиза в електронния канал „Д“, подписване на съставеното платежно нареждане с четири-цифрения ПИН код на издадения от банката цифров сертификат и потвърждаване на цифрите на получения с sms на мобилния телефонен номер на ищцата временен код / включени в платежния инструмент / т.е. в набора от процедури, договорени между ползвателя и доставчика на платежни услуги и използвани от първия с цел подаване на платежно нареждане – пар.1, т.30 на ДР на ЗПУПС/ е направено точно от първия опит.

Освен това банката е освободена от тежестта да контролира правомерността на оспорената платежна операция , 3 т.е. да следи нейното основание и получателя на превода – чл.3, ал.3 ЗПУПС.

Изводът дотук е , че са налице недвусмислени по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД обстоятелства, даващи право на банката да счита, че платежното нареждане изхожда от ищцата, да го изпълни и съответно това плащане да има погасителен ефект спрямо задължението й да извършва плащания. Тя е добросъвестна по смисъла на посочения текст на закона, защото не е била в състояние и не е била длъжна да узнае, че не ищцата, а друго лице е въвело в системата за банкиране елементите , необходими за подаване на платежното нареждане, т.е. че употребата на потребителските й лични идентификатори и предоставените й от банката персонализирани средства за сигурност от гледище на формалната технологична проверка на разпознаването им от системата изглежда като напълно автентична.

По начало , когато банката е изпълнила неразрешена от ползвателя/ платеца на услугата платежна операция по причини , че не е била точно регистрирана в системата , била е засегната от техническа повреда или друг недостатък/ вж. чл.78, ал.1 ЗПУПС/, включително и поради грешка/ действие или бездействие / на неин служител/ чл.80, ал.2, т.2 ЗПУПС/ ; след като платецът я е уведомил по реда на чл.75, т.2 ЗПУПС, че платежния инструмент е загубен , откраднат или незаконно присвоен/ чл. 80, ал.5 ЗПУПС/, както и изпълнението е когато загубата , кражбата или незаконното присвояване не са последица от проявена небрежност и не са могли да бъдат установени преди плащането, освен ако е действал чрез измама/ чл. 80, ал.2, т.1 ЗПУПС/, в нейно задължение е да му възстанови стойността й – чл. 79 ал.1 ЗПУПС.

С други думи в тези случаи законът при разпределението на вредите, които биха могли да настъпят за ползвателя на услугата във вид на загуби вследствие на риска от изпълнение на неразрешени платежни операции, ги възлага в отговорност на банката към същия / която в някой случаи дори е о бективна , т.е. несъщинска , защото е безвиновна/.

Особен е случаят на понасяне на загубите от ползвателя /платеца, но до размер на не повече от 100 лева, макар и да е договорен между страните като максимален- в хипотезите на използването на изгубен , откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент и логически изгубването , кражбата или незаконното присвояване са последица от проявена небрежност – чл.80, ал.1 ЗПУПС.

Изцяло в тежест на платеца са понесените от него загуби в резултат на неразрешена платежна операция , когато той си ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на някое или някои / едно или повече/от вменените му с нормите на чл.75, т.1, т.2 и т.3 ЗПУПС, задължения умишлено или поради груба небрежност- чл.80, ал.3 ЗПУПС.