Решение № 2517 от 17.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2762/2022
- Вид
- Решение № 2517
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2517 гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Д.
Членове:
Ваня Н. Иванова
Калина В. Станчева при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100502762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20004183 от 15.01.2022 г., постановено по гр. д. № 53697 по описа за 2019 г. на СРС, ГО 171 състав, са уважени искове при дадена от съда правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 149 от ЗЕ и във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на М. П. К.а /замесена в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК от правоприемника си Е. П. К. – нейн брат/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, сума в общ размер на 2541,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 9.11.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,95 лв., начислена за периода от 15.9.2016 г. до 31.10.2018 г., сумата от 42,08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 9.11.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,88 лв., начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.9.2016 г. до 31.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 71793/2018 г. по описа на СРС, 171 състав.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. П. К.а е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 1087,51 лева – разноски, 1 сторени в исковото производство, както и сумата от 107,23 лева, представляваща разноски, направени в хода на ч.гр.д. № 71793/2018 г. по описа на СРС, 171 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „ПМУ И. “ ЕООД.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът М. П. К.а, предвид което и чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. С. от САК, депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че по делото не е доказано реалното количество потребление на топлинна енергия, а изчисленията са само на база прогнозни стойности. Отправя се оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил направено възражение по отношение изтекла в полза на ответника погасителна давност за част от вземанията на ищеца. Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение, с което предявените искове са уважени, като с въззивния съдебен акт същите да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец „Т.С.“ ЕАД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на жалбата.
Третото лице-помагач не е заявило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, с оглед което въззивният съд дължи обсъждане на събраните по делото доказателства и излагане на правни изводи във връзка с приложимото право.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно и районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 2
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особен представител адв. Р. С., е заявил, че представените от ищеца писмени доказателства не доказват твърдените от него факти, като приложените по делото фактури не са достатъчни, за да се докажат пълно и главно претенциите на ищеца.
В хода на съдебното дирене пред районната съдебна инстанция като писмено доказателство по делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1991 г., удостоверяващ, че наследодателят на настоящия въззивник – ответник /М. П. К.а/ е закупила въз основа на Заповед № РД-П-192/1989 г. от 16.08.1989 г. недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. София, комплекс „*******.
По делото е представено и Удостоверение от Столична община, район „Слатина“, от което се установява, че на изградения жилищен комплекс от 1976 г. на територията на района е дадено наименование ж.к. „Христо Смирненски“, като до настоящия момент наименованието на комплекса не е променено с решение на Столичен общински съвет от ж.к. „Христо Смирненски“ в популярното сред населението име ж.к./кв. „Слатина“. Отбелязано е още, че промяна в административните номера на жилищните сгради не е извършвана.
От приетото по делото удостоверение за наследници от 22.07.2022 г. и справка НБН „Население“ става видно, че М. П. К.а е починала на 02.02.2022 г., с което е оставила брат си Е. П. К. за единствен наследник на своето имущество.
Така от съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът приема, че е налице облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия на адреса на процесния имот между страните по делото. Ето защо неоснователен е доводът, съдържащ се във въззивната жалба, че решението е неправилно, доколкото СРС е приел, че е доказано наличето на договор между страните, въз основа на който ищецът 3 претендира заплащането на предявените вземания, тъй като по делото са представени доказателства за собственост.
На следващо място по делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира процесният апартамент № 56 е топлоснабдена. В тази връзка са представени и приети като писмени доказателства протокол от проведено на 17.01.2008 г. общо събрание на етажните собственици от гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ *******, видно от който документ е взето решение да се сключи договор с „ПМУ-СОФИЯ 98“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство и дялово разпределение на топлинната енергия, с приложен списък на етажните собственици, взели участие в това общо събрание, договор № 02050/05.08.2002 г., сключен между дружество СД „Е.К.“ и етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „******* *******, както и документи за извършван главен отчет и изравнителни сметки за исковия период.
Количеството на топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника се установява въз основа на намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и заключението на СТЕ. От представените документи за главен отчет и заключението на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания от областта на инженерните науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, се установява, че начислената сума за топлина енергия, включваща в себе си две отделни пера – енергия за отопление на имот и енергия за битово горещо водоснабдяване, в рамките на целия исков процес от м. май 2015 г. до м. април 2018 г. включително, възлиза на сумата в размер от 2533,93 лева, след извършено изравняване за периода от фирмата за дялово разпределение /ФДР/. Експертът е констатирал, че след извършените справки и изчисления, ФДР е извършила дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради, намиращи се в режим на етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, - ДВ, б. 34/24.04.2007 г., посл. Изм.
Д.В., бр. 60/07.07.2020 г. Коментирано е още, че ищецът при начисляване на сумите по фактурите е прилагал одобрените цени на топлинна енергия по време на процесния период. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за абонатната станция в размер съгласно данни за подгревателите от производител съгласно нормативните разпоредби. На последно място, експертът е посочил, че от представените нему документи за извършени метрологични проверки на топломера, монтиран в АС, и описаните в тях констатации, може да се заключи, че за рамките на исковия период, топломерът е преминал метрологичните проверки, съответно на 06.11.2014 г., на 26.2016 г., на 18.10.2018 г. и последващи проверки.
4
В хода на проведеното пред първостепенния съд съдебно производство е допусната и назначена още и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която също се кредитира от настоящия съдебен състав на въззивния съд като обективно, логически подредено, изготвено въз основа на писмените доказателства, събрани по делото, и от лице, което притежава нужните познания от областта на счетоводните науки, а наред с това и в унисон с останалата част от целокупния доказателствен материал по делото. Вещото лице, работило по ССчЕ, е изчислило, че сумата за дялово разпределение за процесния период от м.09.2015 г. до м.02.2018 г. възлиза на точно 42,08 лева, като е разграфил детайлно дължимата сума за дялово разпределение за всеки нарочен месец от посочения период.
С оглед ангажираните пред първостепенния съд доказателства, настоящата инстанция намира за резонен изводът му, че ищцовото предприятие е доказало при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия в количество, съответстващо на левовата равностойност от 2533,93 лева, след извършените изравнявания от ФДР. Ето защо следва да бъде разгледано своевременно релевираното правопогасително възражение за погасяване по давност на търсените суми на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, доколкото според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В светлината на постановките на горецитирания тълкувателен акт и като взе предвид конкретиката на настоящия случай, съдът намира, че погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди м.12.2015 г. или погасени от 3-годишната приложима давност се явяват претенциите на ищеца, обхващащи периода от м.05.2015 г. до м.11.2015 г. включително. Горното е вярно понеже заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, дало начало на настоящото производство, е депозирано на 09.11.2018 г. – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД.