Решение № 3072 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3072 гр. В., 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110104455 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.327, ал.1 от ТЗ от „И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ш." №**срещу „П.А.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Л.", бл.*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5631.00 лева, представляваща незаплатена цена за доставени стоки, дължима по договори за покупко-продажба, обективирани във фактура № *** с неплатен остатък за плащане 2851,80 лв. и фактура № *** с неплатен остатък за плащане 2779,20 лв., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното заплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.

Ищецът е направил искане с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК за заплащане на разноски за исковото и обезпечителното производство по ч.гр.д.№ *** на РС П..

От твърденията в молбата и представените доказателства, съдът приема, че ищецът има правен интерес от водене на производство и че искът е допустим.

Ответното дружество е подало отговор на молбата в който единствено сочи, че оспорва иска изцяло по основание и по размер. Не посочва конкретни възражения, няма твърдения във връзка с конкретни факти и обстоятелства въз основа на които оспорва иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли за уважаване на иска.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

При така очертания спорен предмет ищецът носи тежестта на доказване да установи, че страните по делото са били в договорни отношения по неформален договор за продажба и доставка на стоки. Твърденията са, че в изпълнение на задълженията си, ищецът е доставял на ответника стоки/продукти на дружеството Солвей, чийто официален представител е. От началото на 2021 г. ответното дружество започнало да забава и да разсрочва задълженията си към ищеца без да е постигнато взаимно съгласие. За задълженията са съставени 7 фактури по които има частични плащания. Представени са и два приемо-предавателни протоколи, две товарителници, пет платежни нареждания, четири проформа фактури, уведомително писмо, извлечение от сметка, обезпечителна заповед, удостоверение от Агенция по вписвания.

Към датата на подаване на исковата молба задължението по фактурите е в размер на 5631.00 лева,

Съдът на осн.чл.146, ал.1 ГПК е обявил на страните, че ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

От заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че процесните фактури са включени в дневника за продажбите на „И.К.“ АД. Тъй като не е получил съдействие от ответника и не са му представени доказателства, въпреки, че се е свързал със законния представител на ответното дружество, за изпълнение на задачата експерта е направил справка в *** – В. и е получил уведомление, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и „П.А.К.“ АД е ползвал данъчен кредит за тях. Общо плащанията от ответника по приложените по делото фактури са на стойност 12500.00 лева. Остатък за плащане по тях 5631.00 лева. Към заключението е приложено приложение от ***-В..

Съгласно твърденията на ищеца за неизпълнено парично задължение, произтичащо от сключени търговски сделки от страните, съдът приема за установена активната и пасивната процесуална легитимация на страните по делото. Ответното дружество не е представило доказателства за плащане в хода на производството по издадените и получени от него фактури за което задължение е ползвало данъчен кредит, видно от справка в ***-В., което е индикация за признаване на задължението.

От събраните в производството доказателства, в това число заключението на приетата ССЕ, което не е оспорено, както и приложение към нея, издадено от ***-В., съдът приема, че ищецът е доказал вземането си от ответника, както по основание, така и по размер съобразно доказателствената тежест, която носи в производството с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК.

Ответното дружество не е установило посредством допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства извършено пълно или частично плащане на 2 задължението, поради което предявените главни искови претенции са изцяло основателни и следва да се уважат ведно с дължимото обезщетението за забава върху главниците от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

По въпроса за разноските:

Ищецът е направил искане за заплащане на разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора молбата е основателна и ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 225.24 лева заплатена държавна такса, 410.00 възнаграждение на вещо лице и 950.00 възнаграждение на адвокат - общо за исковото производство 1585.24 лева.

Съгласно тълкувателно решение № *** по тълк. д. *** на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

При уважаване на иска ответникът следва да плати на ищеца и сторените от последния разноски в обезпечителното производство във връзка с предявения иск по ч.гр.д.№ *** на РС П., *** състав. Представени са доказателства за платена държавна такса 42.00 лева и възнаграждение за адвокат 600.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.А.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Л.", бл.*** да плати на „И." АД, БИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

П., ул. „Ш." №*** сумата в размер на 5631.00 лева /пет хиляди шестстотин тридесет и един лева/, представляваща незаплатена цена за доставени стоки, дължима по договор за покупко-продажба, за които са издадени фактура № *** за 3066.78 лв. с ДДС и сума за плащане по нея 2851,80 лв. и фактура № *** за 2779.20 лв. с ДДС и сума за плащане по нея 2779,20 лв., ведно със законната лихва върху главницата 5631.00 лв. от подаване на молбата 07.04.2023 г. до окончателното заплащане, пр.осн.чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „П.А.К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Л.", бл.***да плати на „И." АД, БИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

П., ул. „Ш." №*** разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1585.24 лева и разноски за обезпечителното производство по ч.гр.д.№ *** на РС П.,*** състав в размер на 642.00 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС В. в двуседмичен 3 срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4