Определение № 37 от 08.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. София, 08.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901860 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ППК „Възраждане-Морава“, чрез адв. Ив. И. от ПлАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 262/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 78/2024 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 140/02.11.2023 г., постановено по гр. д. № 305/2023 г. по описа на Районен съдСвищов, с което е уважен предявеният от В. Г. С. срещу ППК „ВъзражданеМорава“ конститутивен искове с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на следните взети решения на проведеното на 29.04.2023 г. годишно отчетноизборно събрание на Сдружение в обществено полезна дейност ППК „Възраждане-Морава“: 1) по т. 1 – решението, с което В. Г. С. е изключен като член-кооператор и 2) по т. 8 – решението, с което са избран председател и членове на управителния съвет и на контролния съвет на ответната кооперация.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – макар и всички материални предпоставки, предпоставящи законността на изключването на 1 ищеца-член-кооператор, да са били осъществени, като е била спазена процедурата по свикване на общото събрание и му е предоставена правна възможност за защита, въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства необосновано е приел, че управителният съвет на кооперацията не е приложил уредената в устава процедура, съгласно която е следвало да бъде изпратена писмена покана до ищеца за свикване на общото събрание, на което е прието решение за неговото изключване като членкооператор, респ. не е било изяснено по какви конкретни причини е било прекратено членственото правоотношение с кооперацията. Съобразно правния извод на въззивния съд, обосновал противоустановността на приетите от общото събрание на кооперацията решения по т. 8 поради обстоятелството, че част от гласувалите на общото събрание нямат качеството на членкооператори (арг. чл. 21, ал. 4 от Устава), което обуславя опорочаването на приетите решение, касаторът иска да бъде прогласена нищожността на цялата новела на чл. 24 от Устава на кооперацията – тя не била приета от събранието по предвидения от закона ред. Счита за необосновано фактическото съображение на окръжния съд, че от протокола за проведеното общо събрание не могло да се установи при какъв кворум и с какво мнозинство са приети оспорените решения (колко от член-кооператорите са гласували „за“ и колко от тях „против“ – по всяка една кандидатура за председател и членове на управителния съвет на кооперацията) – от удостоверените в този протокол правнорелевантни обстоятелства се установявало, че от регистрираните 128 член-кооператори при проведеното тайно гласуване за органи на управление правото си на глас са упражнили 123-ма, като за председател на кооперацията били издигнати две кандидатури: като за едната гласували 98 членкооператори, а за другата – 19 член-кооператори, при 6 невалидни бюлетини, поради което за председател е избрана кандидатурата, събрала повече гласове – 98.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Изразът „освобождаване на член-кооператор“, записан в дневния ред за провеждане на общо събрание на кооперацията, съдържа ли хипотезата за прекратяване на членството в кооперацията – по аргумент на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?“ и 2. „Когато 2 член-кооператор извърши нарушение след взето решение на управителния съвет на кооперация за провеждане на общо събрание с определен дневен ред на събранието, но към момента на вземане на решението на управителния съвет и определяне на дневния ред на събранието, действията и бездействията на нарушаване не са извършени, но бъдат посочени и обсъдени от общото събрание на кооперацията, защото са извършени за периода от решението на управителния съвет за свикване на общото събрание до провеждането на същото, съставляват ли нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗК относно обявения дневен ред?“ (по тези два материалноправни въпроси не се твърди противоречие с конкретна задължителна (на ВС и на ВКС) или казуална практика на ВКС).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. От друга страна, счита, че касационната жалба е нередовна, тъй като пълномощникът на кооперацията не е бил упълномощен от неин надлежен органен представител – изпълнението на решението на общото събрание, с което за председател на кооперацията е избрана Даниела Николова Данаилова, е спряно от съда по реда на чл. 61 ЗК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. От извършената служебна проверка в ТР по партидата на кооперацията-касатор се установи, че на 29.04.2022 г. като неин председател е вписана Даниела Николова Данаилова. В константната практика на ВКС (решение № 135/09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г., І т. о. на ВКС; решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г., І т. о. на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че вписаните обстоятелства по решения на общото събрание се считат съществуващи и имат действие спрямо всички от момента на 3 вписването им до момента на заличаването им, като действието на съществуващо (взетото) решение на общото събрание за избор на управителен орган е ограничено – само във вътрешните отношения между членовете на дружеството, респ. сдружението и неговите органи, и незабавно – от момента на вземането му, а при оспорването пред съда на законосъобразността на решението за избор конститутивният ефект настъпва след влизането в сила на положителното съдебно решение. Следователно, при осъществяване на преценката си за наличието на надлежно органно представителство на страната-юридическо лице, съдът, който не е участник във вътрешните отношения между членовете и органите на юридическото лице, е задължен да се съобрази с вписаното в ТРРЮЛНЦ обстоятелство. В този смисъл, в настоящото исково производство надлежен органен представител на кооперацията се явява вписаният на 29.04.2022 г. председател на този търговец - Даниела Николова Данаилова, която е упълномощила адв. Ив. И. от ПлАК да осъществява от името на кооперацията процесуални действия в настоящото исково производство.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че по своето правно естество предявеният иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК е конститутивен, тъй като с него се упражнява потестативното право да бъде отменено като незаконно или противоуставно решение на органите на кооперацията, вкл. и на нейното общо събрание. Правото на иск по чл. 58, ал.

1 ЗК принадлежи на изчерпателно изброените в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи, като то може да бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и 5 ЗК. Въззивният съд е счел, че предявеният от ищеца – членкооператор, иск е допустим, поради което се е произнесъл по неговата основателност. Съобразил е, че упражняваният от съда контрол е за законосъобразност на решението на общото събрание на кооперацията, при който се преценява освен процедурата по свикване на събранието и дали оспорените решения са взети в съответствие с правилата, установени в ЗК и Устава - дали са взети от надлежен орган, от надлежен състав, при надлежен кворум, мнозинство и начин на гласуване, спазени ли са изискванията, предвидени в закона и Устава за законосъобразното провеждане на събранието на съответния орган.

По първото оспорено решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 29.04.2023 г. – прекратяване на членственото правоотношение 4 между ищеца и ответния търговец поради изключването на член-кооператора, окръжният съд е приел за установено, че на 29.04.2023 г. е било проведено общо събрание на ППК „Възраждане-Морава”, като в протокола е посочен дневният ред по точки, съгласно взетото на заседание на управителния съвет решение; удостоверено е, че по първа точка от дневния ред със 101 гласа „за“, 21 „против“ и 3 „въздържали се“ е взето решение да бъде изключен В. С. от кооперацията. На 26.04.2023 г. по електронната поща на ищеца, както и по вайбър била изпратена покана за годишното общо събрание на кооперацията, свикано след проведено на 11.04.2023 г. заседание на управителния съвет на ответния търговец. В поканата до член-кооператорите за провеждане на общото събрание на 29.04.2023 г. бил посочен дневният ред, в който обаче не било вписано изключването на ищеца от кооперацията. Въззивният съд е изяснил, че съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат разгледани, като членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на общото събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите

- чл. 13, ал. 1 ЗК.

Според правната норма, уредена в чл. 13, ал. 2 ЗК, до свикване на общото събрание управителният съвет на кооперацията може да отстрани неин член при условия и по ред, определени в устава на кооперацията. Членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член-кооператор може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. Тази нормативна уредба била преповторена и в устава на кооперацията. Според чл. 22, ал. 1 от Устава общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, която трябвало да бъде изпратена до всеки член-кооператор, вкл. и да бъде публикувана в централен или местен ежедневник най-малко две седмици преди определената дата. Изрично било установено, че в поканата следва да са вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждани на общото събрание, денят, часът и мястото на провеждането – общото събрание не може да се произнася по въпроси извън тези, посочени в поканата, освен ако в него участват всички членове и те са съгласни с това (чл. 22, ал. 3 от Устава).

Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че от съдържанието на процесната покана за провеждане на годишното отчетно събрание се установява фактът, че в дневния ред изрично не е посочено 5 изключването на ищеца от кооперацията. От друга страна, процедурата по изключването на ищеца като член-кооператор била опорочена и поради нарушаване на правилото, установено в чл. 22, ал. 3 от Устава - по време на общото събрание не са присъствали всички членове на кооперацията, поради което не би могло да се приеме решение по въпрос, който не е включен предварително в дневния ред. В допълнение е приел, че ответникът по иска по чл. 58 ЗК не е установил в процеса на доказване в настоящото исково производство основанието, на което е изключен кооператорът, като то също трябва да се съдържа в протокола за проведено ОС. В този смисъл, за да би могъл съдът да извърши проверка на законосъобразността на взетите решения от ОС на кооперацията, поведението на изключвания следвало да е посочено конкретно в решението на общото събрание. Окръжният съд е изяснил, че в практиката на ВКС последователно се поддържа правното съждение, че предоставеното от закона право на предложения за изключване членкооператор да даде обяснения пред общото събрание предполага възможност той да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Изискването по чл. 16, ал. 1 ЗК в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси, невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове, обосновавало правния извод, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване, следва също да бъдат вписани в поканата за събранието - тези нарушения следвало да бъдат изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия на членкооператора, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията. Съгласно формираната практика на ВКС (решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г., I т. о. на ВКС, определение № 93/12.02.2018 г. по т. д. № 2253/2017 г., II т. о. на ВКС, определение № 77/17.02.2020 г. по т. д. № 1455/2019 г., т. к., ТО на ВКС) при изключване на член-кооператор нарушенията, които ще послужат като основание за прекратяване на членственото правоотношение, следва да бъдат изрично описани както в поканата до член-кооператора за участие в събранието, така и в решението на общото събрание за изключването му с всички правноиндивидуализиращи субективни и 6 обективни признаци, чрез които е осъществен фактическият състав на нарушението. Тези нормативни изисквания били установени, за да може при осъществяване на съдебния контрол съдът да извърши преценка дали действително са налице основанията за изключване, което обстоятелство е от значение за законосъобразността на приетото решение. Непосочването на извършените конкретни нарушения на член-кооператора, послужили като основание за изключването му, водело до незаконосъобразност на взетото решение на това основание.