Решение № 144 от 16.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200083 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. М. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 24-1275-003402 от 18.12.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 10 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Й. Й., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради недоказаност на основния факт – управлението на МПС. Претендират разноски.

Въззиваемата страна не се представлява.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди събраните доказателства, установи следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3263245 от 30.11.2024 г. от мл. автоконтрольор И. И..

В акта не са вписани възражениия.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

1

В него се приема за установено, че на 30.11.2024 г. около 14:30 ч. в гр.

*** на ул. *** жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ ***, собственост на М. Х. К., като се движи от ул. *** в посока към ул. ***.

При извършена проверка водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM-0737 за установяване употребата на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 273355, като лицето не се е явило в ЦСМП В. Търново за даване на кръв за химическо изследване. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.“.

При така установената фактология наказващият орган е приел че е налице нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 10 лева.

Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на техните правомощия, в законоустановените срокове и съдържат всички законоизискуеми реквизити.

В хода на съдебното следствие бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, свидетелите по акта и очевидци, като съдът констатира сериозни противоречия, които разколебават фактическата теза на административнонаказващия орган. Свидетелят И. И. (актосъставител) и Б. Б.

(свидетел по акта) потвърждават в разпитите си, че са посетили адреса на ул.

*** около час и половина след подаването на сигнала. Те изрично заявяват, че не са възприели лично Х. К. да управлява лекия автомобил „Опел Астра“. При пристигането им автомобилът е бил паркиран, а жалбоподателят е стоял до него. Твърденията им за управление се основават изцяло на преразказ на думи на трети лица, присъствали на място, което прави показанията им производни по отношение на факта на управлението.

Свидетелят Г. А., която е била в първия полицейски служител, пристигнал на мястото веднага след сигнала, категорично отрича да е видяла К. да шофира. Тя посочва, че при установяването му той е бил извън превозното средство и информацията за предходно управление е получена от граждани, а не чрез лични наблюдения.

Свидетелят К. И. е ключов за обвинението, тъй като във фазата на административното производство е дал писмени обяснения, че е видял жалбоподателя да управлява описаният лек автомобил. В съдебно заседание обаче свидетелят прави пълно отричане от тези обяснения. Той заявява, че в деня на инцидента е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение, като лично е консумирал по негови сведения „четири водки по 200 грама“ (общо 800 грама твърд алкохол). Свидетелят признава, че поради това състояние не е бил в състояние да възприема обективно реалността и е подписал обясненията, подготвени от полицаите, без да ги чете. Пред съда той твърди, че всъщност не е видял К. зад волана. Това компрометира изцяло достоверността на неговите първоначални твърдения.

Свидетелят И. А. поддържа версията, че е видял управление, но 2 неговите показания остават изолирани и не се подкрепят от нито едно друго пряко доказателство.

От правна страна:

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки, първата от които е лицето да има качеството на „водач“ на в момента на проверката. Съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От анализа на събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че Х. К. е управлявал автомобила. Полицейските служители са пристигнали постфактум, а свидетелите-очевидци дават противоречиви показания. Оттеглянето на показанията на свидетеля И. и признанието му за прекомерна употреба на алкохол поставят под сериозно съмнение фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. В административнонаказателния процес доказателствената тежест е върху наказващият орган и всяко съмнение се тълкува в полза на жалбоподателя.

Съгласно чл. 7 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен преди издаване на НП да разгледа преписката и да провери дали е извършено нарушението, като събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата В случая той не е изяснил противоречията между свидетелите още в хода на проверката. Не са били изискани и съхранени записи от боди камери или мобилни системи за видеоконтрол, които биха могли да внесат фактическа яснота в казуса.

Тъй като не е доказано по несъмнен начин, че К. е бил „водач“, за него не е възникнало задължението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да се подложи на проверка за алкохол, нито задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи СУМПС. Проверката за алкохол и изискването за документи по чл.100, ал.1 от ЗДвП са задължителни само спрямо лица, които в момента на проверката управляват МПС или непосредствено преди това са били възприети като такива от контролните органи.

В заключение, съдът счита, че фактическата обстановка не е установена по изискуемия от закона безспорен начин. Наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон, което налага неговата цялостна отмяна.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокат в претендирания размер от 500 лева (255,65 евро). Възнаграждението не е прекомерно, тъй като съответства на вида и характера на делото и предоставената правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-003402 от 18.12.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.

Велико Търново, с което на Х. М. К., ЕГН **********, за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Велико Търново да заплати на Х. М. К., ЕГН ********** сумата от 255,65 евро, представляваща направените от него разноски за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4