Решение № 265170 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 30.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров при секретаря М.Митоваа, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1319 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.11.2020 год., постановено по гр.дело №17355/2020 год. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, С.О.е осъдена да заплати на З. „А.“ АД по искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл.

49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 409 КЗ сумата от 3 021.12 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета №10117030100145 и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 908.01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.05.2017 год. до 11.05.2020 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 577.44 лв., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О., както и допълнение към нея. Жалбоподателят поддържа, че по делото не било установено, че причината за настъпилото произшествие е попадане на товарния автомобил в заледена дупка на пътното платно, поддържано от общината. СРС бил формирал изводите си единствено въз основа на изявление на водача на автомобила, което не било потвърдено от останалите доказателства по делото. В изготвения от ищеца опис били изброени щети в шест точки, като впоследствие бил изготвен още един опис, в който били включени допълнително още две щети. В издадената фактура от автосервиза били изброени много повече щети от тези които били възложени за отстраняване с възлагателно писмо и посочени в опис-заключенията. Изброените щети не били доказани, като първоинстанционният съд бил взел предвид единствено заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. По делото нямало доказателства за наличието на процесното препятствие на пътното платно, както и за настъпването на събитие, което е покрит застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца било да установи механизма на ПТП, наличието на валиден договор за имуществена застраховка, виновно и противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложител на работа, настъпването на застрахователно събитие, причинна връзка между това събитие и вредоносния резултат, отговорност на ответника за поддържането и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вида и размера на претърпените вреди. Разпитаният по делото свидетел И. Г. – водач на увреденото МПС, не си спомнял за процесното ПТП, като само потвърждавал авторството на подаденото от него уведомление-декларация за настъпило застрахователно събитие, който документ бил частен. Заключението на вещото лице било изготвено въз основа на данните в това уведомление и данните по преписката по щета на застрахователя, без да се използват специални методи /изчисления спрямо предмета „дупка“ и щетите, без данни за нейните размер и дълбочина/. В този смисъл същото не представлявало доказателство, че твърдените вреди са настъпили в причинна връзка с ПТП, реализирано именно по описания в исковата молба начин. Съдът не бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следвало да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, съгласно чл.

202 ГПК. За процесното ПТП не бил съставен протокол от служител на КАТ-СДВР, Пътна полиция, който представлявал официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Т.е., липсвали документи, доказващи настъпването на застрахователно събитие, съгласно т. 58.1 от Общите условия на ищеца. Липсвали данни дали на водача бил направен тест за употреба на алкохол, наркотик или друго упойващо средство, за подаването на писмено обяснение за обстоятелствата относно настъпването на застрахователното събитие, които са били известни на водача – изискване по т. 59.6.5 от Общите условия, за местоположението и параметрите на процесната дупка, атмосферните условия, за това дали товарният автомобил се е движел в локалната лента или по самата северна тангента /последното било от значение за пасивната материална легитимация на ответника/.

Сочи също така, че към С.О.на общинска бюджетна издръжка било звеното Столичен инспекторат, което осигурявало и подпомагало изпълнението на контролните функции на кмета, на чието пряко подчинение било. С писмо от 02.12.2020 год. С.О.била поискала информация от Столичния инспекторат относно процесния пътен участък – дали е бил почистван в периода на настъпване на ПТП. На 10.12.2020 год. била уведомена, че процесният пътен участък като „локална лента“ е част от подходите към и от Северната тангента, която се поддържала и почиствала от Агенция „Пътна инфраструктура“. Този участък никога не бил част от териториалния обхват на договорите, които общината сключвала с фирми-изпълнители на дейностите по лятното и зимно почистване на територията на С.О.. Следователно ответникът не бил пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Произшествието била станало на локалната лента на Северната тангента или на Северната тангента – обект, който не бил общинска собственост и не се поддържал от С.О., а попадал в обхвата на републиканската пътна мрежа. Северната тангента се явявала начало на автомагистрала „Европа“. С решение на МС от 27.12.2018 год. Северната тангента станала част от бъдещата автомагистрала „Калотина-София“ и магистралата била преименувана на „Европа“. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата З. „А.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че изводът на първоинстанционният съд за основателността на предявените искове бил направен въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещавали от органите на МВР – Пътна полиция и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Такъв бил и настоящия случай, поради което и неоснователно било възражението на жалбоподателя, че произшествието не е било посетено от служители на МВР.

Установено било от заключението по съдебната автотехническа експертиза, че всички твърдени вреди по товарния автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с установения механизъм на ПТП, а именно преминаване на превозното средство през заледена дупка на пътното платно. Следвало да се има предвид, че в срока за отговор на исковата молба ответникът не бил направил възражение, че не стопанисва процесния пътен участък, като не бил и ангажирал и доказателства в тази насока. Настъпилото ПТП представлявало покрит застрахователен риск съгласно т. 8.3 от Общите условия на ищеца. Разпитаният свидетел по делото бил потвърдил написаното в уведомлението-декларация за щета, с което бил декларирал уврежданията пред застрахователя. На вещото лице не била поставяна задача да направи изчисления спрямо предмета „дупка“ и щетите.

Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 409 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва е квалифицирана от СРС по чл. 409 КЗ /в мотивите на обжалваното решение/, вместо по 86, ал. 1 ЗЗД. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които се основава и които в случая правилно са били прецени и обсъдени от първоинстанционния съд /т.е., в случая първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1