Определение № 4895 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4895 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100101284 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. П., действаща чрез адв.

И. Р., срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпратят на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът КОНПИ, действащ чрез адв. гл.юрк.

Антон Вуков, е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба, уточнена с последваща молба вх. № 22267/07.07.2026 г., има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание, вкл. са наведени твърдения за вредоносното поведение на КОНПИ, изразяващо се във воденото производство по отнемане на имущество по гр.д. № 586/2017 г. на ВОС, приключило с отхвърляне на иска, и допуснатото по това дело обезпечение, което впоследствие е отменено. Представени са и приложенията по чл. 128 ГПК, при което исковата молба е редовна, а възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищцата твърдения за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователно воденото производство по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни – на л. 35 за процесуалния представител на ищеца и на л. 54 за този на ответника.

1

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, последната определена по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предвид наличието на нормативно установените положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявеният иск не попада в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същият следва да бъде разгледан по реда на Глава XIII от ГПК.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ делата пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор, поради което Прокуратурата на Република България следва да бъде конституирана в качеството й на контролираща страна в процеса.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателствени средства – надлежно заверени по реда на чл. 183, ал.1 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

Следва да бъде изискано за послужване по настоящото дело гр.д. № 586/2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна, материалите по което са относими към съдебно предявения спор.

Доколкото са налице въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, по делото следва да бъде допуснато провеждането на поисканата от ищцата съдебномедицинска експертиза, въпросите по която да бъдат служебно преформулирани от съда.

На ищцата следва да бъде предоставена възможност и срок да представи медицинската документация, която желае да бъде изследвана от вещото лице във връзка с поставените задачи по съдебномедицинската експертиза. Следва да бъде отложено призоваването на вещото лице след представяне на тази документация.

Следва да бъде допусната и съдебно-психологична (а не психиатрична) експертиза с поставените в исковата молба задачи, които също да бъдат служебно преформулирани. Липсват наведени твърдения за психично заболяване при ищцата, поради което и относимите към експертизата въпроси не изискват знания на специалист-психиатър.

По арг. от чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ разноските по експертизите следва да бъдат поети от бюджета на съда.

Следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата за установяване на твърдените неимуществени вреди и връзката им с водения от КОНПИ срещу нея граждански процес.

Искането за разпит на трети свидетел за установяване на същите обстоятелства следва да бъде отхвърлено поради липсата на необходимост.

Изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на имената на свидетелите касае разпит при режим на призоваване, какъвто в случая не е налице, респ. възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да 2 бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

К О Н С Т И Т У И РА в качеството на контролираща страна в производството по делото Прокуратурата на Република България, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на контролиращата страна преписи от разменените книжа по делото - исковата молба, уточнителната молба вх. № 22267/07.07.2026 г. и отговора на исковата молба заедно с приложенията към тях.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на контролиращата страна да изрази становище по иска в срок до датата на откритото съдебно заседание.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Производството е образувано по предявен от М. П. П. срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, преди КПКОНПИ) осъдителен иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от незаконни действия на Комисията, изразяващи се в завеждането и поддържането на искане за отнемане на незаконно придобито имущество, по което е образувано гр. дело № 586/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлено искането, както и в поисканите и наложени с определение № 1786/05.07.2017 г. по същото дело обезпечителни мерки, които впоследствие са отменени, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на исковата молба – 12.06.2026 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 15.03.2017 г. КПКОНПИ (вече КОНПИ) е подала мотивирано искане срещу нея и вече бившия й съпруг Румен Темелков за отнемане в полза на държавата на имущество в общ размер на 352794.75 лв., подробно описано в исковата молба. Твърди, че по искането е образувано гр.д. № 586/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна и същото е приключило с влязло в сила на 12.12.2023 г. решение № 260019/20.06.2022 г. на ВОС, потвърдено с решение № 26/21.02.2023 г. по възз.гр.д. № 438/2022 г. на Апелативен съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с окончателно определение № 4024/12.12.2023 г. по гр.д. № 2021/2023 г. на ВКС, с което искането е отхвърлено. Сочи, че с определение № 1786/05.07.2017 г. по същото гр.д. № 586/2017 г. на ВОС, което впоследствие е 3 било отменено с влязло в сила на 18.01.2024 г. определение № 260002/08.01.2024 г., е допуснато обезпечение на искането чрез налагане на следните обезпечителни мерки:

- възбрана върху недвижим имот – едноетажна сграда, представляваща свинеферма със застроена площ от 800 кв.м., находяща се в землището на с.

Нова Шипка, м-ст ‚Дългите пладнища“, собственост на бившия й съпруг Румен Темелков;

- запор върху 50 бр. дружествени дялове от капитала на „Енеркопром“ ЕООД с ЕИК 200831477, притежавани от бившия й съпруг Румен Темелков;

- запор на лек автомобил „Форд Ескорд“ с рег. № В1903СР, собственост на бившия й съпруг Румен Темелков;

- запор върху разплащателна сметка № 9100774 в „Банка ДСК“ ЕАД, на която тя е титуляр, както и

- запор върху разплащателната сметка № BG45UNCR96601043673310 в „УниКредит Булбанк“ АД, на която тя е титуляр.

Намира, че приключването на производството по отнемане на имущество без конфискация означава, че държавната репресия е била неоснователна и наложените обезпечения - незаконни от момента на налагането им, поради което държавата следва да понесе отговорността за претърпените от нея неимуществени вреди. Като такива определя преживените: стрес, притеснения, срам, унижение, уронване на репутацията, загуба на работа и влошено здравословно състояние, които твърди да са вследствие на незаконосъобразно предявения иск и наложените спрямо нея обезпечителни мерки.

По-конкретно излага, че отхвърленото мотивирано искане на Комисията е обосновано с постановена спрямо нея влязла в сила присъда № 14/05.11.2015 г. по ВНОХД № 249/2014 г. на Апелативен съд – Варна, с която е призната за виновна за това, че в периода от 01.10.2002 г. до 01.10.2008 г., в качеството й на длъжностно лице - уредник в Общинска художествена галерия в гр. Нови Пазар, в условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди вещи в големи размери - картини 9 броя акварели на обща стойност 40 800 лева престъпление по чл. 202, ал. 1 от НК. Твърди, че е понесла последиците от така извършеното престъпление и е заплатила всички причинени от него имуществени вреди, поради което започнатата проверка от Комисията й е причинила стрес и недоумение.

Освен това счита, че действията на Комисията са нарушили принципа на пропорционалност, тъй като доказаните в наказателното производство вреди са в размер на 40 800 лв. и са възстановени от нея, а искането е било за отнемане на 352794.75 лв., която сума надвишава почти девет пъти предмета на престъплението. Твърди, че това я е поставило в състояние на пълна икономическа несигурност за период от 7 години, което следва да бъде съобразено като изключително обстоятелство при определяне размера на неимуществените й вреди.

Поддържа, че незаконосъобразно воденият срещу нея процес се е отразил негативно на емоционалното й състояние, имала е периоди на депресия и потиснатост, загуба на интереси и дистанцираност от контакти. Добила е и суицидно поведение в резултат от непрекъснатото чувство за вина.

Твърди, че всички допуснати по делото обезпечителни мерки са я поставили в състояние на постоянен страх, несигурност и обществено 4 унижение, ограничили са възможността й за свободно разпореждане с имуществото й и са засилили психическото й напрежение през целия период на производството. В частност излага, че наложеният запор на банковата й сметка в „УниКредит Булбанк“ АД е довел до пълна невъзможност да разполага с личните й средства, което я е принудило да търси заеми от близки за покупка на храна и лекарства. Сочи, че е изпитвала дълбоко чувство на унижение, срам и безпомощност. Освен това твърди, че банката е обявила отпуснатия й потребителски кредит за предсрочно изискуем, което е влошило кредитната й история на изряден платец и я е принудило да погаси целия остатък от кредита в размер на 5000 лв. чрез заем от близки.

Излага, че живее в малък град – гр. Нови Пазар и там е станало обществено известно както образуваното производство от Комисията срещу нея, така и запора на всичките й сметки. Сочи, че в малкия град тази информация е разпространена сред местната общественост, работодатели, колеги и представители на научните среди, което е довело до накърняване на доброто й име и професионален авторитет. Отделно твърди, че липсата на парични средства поради наложените запори и предсрочната изискуемост на кредита я е принудила да търси заем от различни хора в града и бързи кредитни институции, при което се е разпространила информацията, че срещу нея има заведено дело и тя няма финансови възможности.