Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4493 от 09.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5773/2025
Вид
Решение № 4493
Подписан
09.12.2025
В сила
22.01.2026
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3-5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3-5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 3-5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за Комисията по финансов надзор
  • чл. 16, ал. 1, т. 19 · Закон за Комисията по финансов надзор
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 106 · Кодекс за застраховането
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • чл. 635 - 643 · Кодекс за застраховането
  • Чл. 644, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 644, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4493 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110205773 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-77/27.03.2025 г., издадено от и.ф. заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя Застрахователно дружество /ЗД/ „***” АД, на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва се дадената на нарушението правна квалификация.

Жалбоподателят посочва, че неправилно административнонаказващият орган му е наложил санкция при условията на повторност, тъй като в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното НП, не е повдигнато обвинение за нарушение при условията на повторност. Сочи се, че неправилно е определена и датата на нарушението. Допълнително, жалбоподателят моли НП да бъде изменено и съдът да намали наложената санкция или евентуално да приложи чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, като не се явява и неговият процесуален представител – адв. Г..

Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Изтъква, че нарушението е безспорно доказано, като липсват обективни 1 пречки за навременното изпълнение на задължението на застрахователя, доколкото случаят не е сложен и изплатената сума е в нисък размер. Изразява становище за законосъобразност на издаденото НП, за правилно определена дата на нарушението и липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2024 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което са причинени щети на моторно превозно средство – лек автомобил марка "***", модел „***“ с рег. № ***, собственост на С. Б.. За реализираното ПТП от двамата участници в произшествието бил съставен и подписан двустранен протокол за ПТП.

Установено е, че другият автомобил - *** с рег. № *** (приет за виновен за ПТП) имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „***” АД – застрахователна полица № BG/02/124001140804. Поради това на 30.05.2024 г. в ЗД „***” АД е заведена щета с № 2410016215 по повод подадено уведомление от С. Б., към което били приложени част от изискуемите документи и бил извършен оглед на автомобила. На 13.06.2024 г. е представена и банкова сметка за получаване на обезщетението. След тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни документи.

По така заявената щета застрахователното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 331.40 лева по банкова сметка на *** на 08.07.2024 г. Но след подадени жалби от *** относно занижен размер на платеното обезщетение, двукратно – на 12.09.2024 г. и на 22.10.2024 г. са му изплатени допълнителни суми по обезщетението, съответно 331.58 лева и 64.03 лева.

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02997/19.11.2024 г. от С. Б.. Жалбата касае размера на изплатеното му застрахователното обезщетение по заведената претенция по застраховка „Гражданска отговорност”.

Във връзка с извършена проверка на документацията по случая, от КФН с писмо изх.

№ 91-02-997 от 19.11.2024 г. са изискани от застрахователя писмени обяснения и заверено копие на цялата документация по преписката. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-997/27.11.2024 г.

Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. М. В. С. приела, че застрахователното дружество е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, поради което съставила АУАН за това нарушение.

АУАН № Р-06-440/12.12.2024 г., е съставен от св. М. С. – „главен експерт” в отдел „Правоприлагане“ в дирекция „Застрахователен надзор”, в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните подписи. В АУАН е установено, че процесната застрахователна претенция е заведена при застрахователя на 30.05.2024 г., като на 13.06.2024 г. са представени и всички изискуеми документи и е направен и оглед на автомобила. Поради това в АУАН е прието, че застрахователят е трябвало да се произнесе по процесната щета по застраховка „Гражданска отговорност”, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, като срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 04.07.2024 г. – четвъртък, работен ден. Според актосъставителя следователно нарушението е извършено на 05.07.2024 г. в гр.

София, където е седалището на ЗД. Прието е също така, че застрахователят се е произнесъл извън законоустановения срок с плащане на обезщетението на 08.07.2024 г.

Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на 2 съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение не е постъпило и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № Р-06-440/12.12.2024 г., и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 27.03.2025 г. и.ф. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-10-77, с което на основание чл. 83, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т.51 от ДР от КЗ е наложено на ЗД „***” АД административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Застрахователното дружество е наказано за това, че не е изпълнило задължението си по чл.

108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените начини, като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. Това свое задължение жалбоподателят е следвало да изпълни в срок до 04.07.2024 г. включително, а е изпълнил едва на 08.07.2024 г. като е платил обезщетението по претенцията.

В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП Р-10-3/10.01.2024 г., влязло в сила на 16.04.2024 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл. 644, ал. 2 от КЗ.

НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 05.04.2025 г., което се доказва от приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу него на 08.04.2025 г.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – М. С., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. за датата на завеждане на щетата и на произнасяне на застрахователя, които несъмнено се установяват и от събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от представената от дружеството документация, от която се установяват датата на ПТП, на завеждане на щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните.

Безспорни са датите, на които е заведена застрахователната претенция и датата на изплащане на претенцията, видно от представеното платежно нареждане. От представената преписка по щетата съдът установи още и последващото преизчисляване на обезщетението и изплащане на суми по претенцията на 12.09.2024 г. и на 22.10.2024 г., които надвишават първоначално определения и изплатен на 08.07.2024 г. размер.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от 3 жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и т. 23 от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.2.3. от представената Заповед на Зам.-председателя на КФН № З-197/22.08.2024 г., М. С. – „главен експерт” в дирекция „Застрахователен надзор” е разполагала с компетентност да издаде АУАН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на нарушителя, като в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

То също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, оправомощен съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 и чл. 10, ал. 3 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ. По делото е представено и копие на Решение № 572 от 19.08.2024 г. за определянето на Д. Й. за изпълняваща правомощията на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Нарушението е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която е заведена щетата и са представени всички документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ, съответно и за крайния срок за законосъобразно произнасяне по нея.

Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по посочените видове застраховки (включително и „Гражданска отговорност на автомобилистите“) в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ като или определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането.

Следователно в този срок, застрахователят следва да направи изрично волеизявление в смисъл да се произнесе по застрахователната претенция като определи и изплати размера на обезщетението или респективно мотивирано да откаже плащането или когато не може да установи напълно размера и основанието на вредите. Предвид факта, че това нарушение се реализира само чрез простия факт на бездействие от страна на застрахователя, т.е. е формално, не е необходимо изследването както на евентуално настъпилите вреди от реализирането му, така и причините за това. В случая следва да се подчертае, че в срок следва не само да бъде определено обезщетението, а и изплатено, съответно да бъде съобщен отказа на застрахования.