Решение № 176 от 19.06.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1473/2024
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Галина Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 316 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ *6 гр. Нови пазар, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101473 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 316 ГПК.
Предявени са от ищцата Н. Ю. Ю. от гр. Н. срещу „П.Б.“ ЕООД, кумулативно обективно съединени искове, посочени в чл. 310, т.1 от ГПК във вр. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението и признаването му за незаконосъобразно; 2/ иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната месторабота и заеманата длъжност „***/***/“ и 3/ иск по чл.
344, ал.1, т.3 от КТ заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 01.10.2024 г. за не повече от 6 месеца в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -26.11.2024 г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата е работила в ответното дружество „П.Б.“ ЕООД в гр. Н. от 28.02.2024 г. на длъжност „***/***/“, с месторабота в гр. Н., като след първите 6 месеца, договорът бил станал безсрочен.
Ищцата сочи, че през м. септември била в болничен поради временна нетрудоспособност, когато се върнала на работа на 18.09.2024 г., управителя на търговския обект, в качеството си на пълномощник на работодателя, възразил че е била в болничен, както и че била възрастна за да изпълнява функциите си и настояла да подаде молба за напускане. На ищцата била връчена бланка за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
1
Ищцата сочи, че подписала предложената й бланка въпреки нежеланието си да напуска работата си, под натиск и от обида, че е наречена „възрастна“ и негодна за работа.
През следващите 7 дни не получила писмено изявление за приемане на предложението, което била подписала и за времето от 18.09 до 30.09.2024 г. тя продължила да изпълнява задълженията си.
На 01.10.2024 г. на ищцата била връчена Заповед №*/* г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като в заповедта било посочено, че е подадена молба на 18.09.24 г., която е приета и е постигнато взаимно съгласие.
Ищцата твърди, че прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е постановено след изтичането на 7 –дневния срок за приемане на подписаната от нея молба, което го прави в нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищцата твърди, че след прекратяването на договора е останала без работа, поради което и на основание чл. 225, ал.1 КТ претендира обезщетение за оставането си без работа за срок не повече от 6 месеца.
Предвид на горното ищцата моли съда да уважи предявените от нея искове по чл.
344, ал.1 от КТ като признае уволнението й за незаконосъобразно и в резултат на това да уважи и претенциите за възстановяването му на предишната работа и заеманата длъжност „***/***/“, както и да осъди ответника да й заплати на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 01.10.2024 г. за не повече от 6 месеца в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -26.11.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата претендира направените по делото разноски.
Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че исковете са допустими, но са неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят.
Ответникът не оспорва твърдението, че между него и ищцата по силата на трудов договор №* от * г. са възникнали трудовоправни отношения със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя за длъжността „***/***/“, с месторабота магазин „П.“ (*) гр.
Н., ул. „О.“ № * с основно трудово възнаграждение в размер на 1 320лв.
Ответникът не оспорва, че на 18.09.2024 г. ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът оспорва всички посочени от ищцата факти относно обстоятелствата, при които е подписала заявлението за прекратяване на договора и твърденията за отправени обиди.
Оспорва твърдението, че ищцата не била уведомена в 7-дневния срок за решението на работодателя.
2
Не оспорва и твърдението относно връчването на заповедта за прекратяване на правоотношението.
Поради горното ответникът моли исковете по чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание на 14.04.2025 г. (след приемане на експертизата) ищецът е направил на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на иска по чл. 344, ал.1 от КТ по размер, както вместо претендираните 2400 лв. при завеждане на делото да се счита предявен за сумата от 7919,94 лв. (за дължиимо обезщетение за срок от 6 месеца), ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 26.11.2024 г.
Ответникът моли съда да му присъди направените по делото разноски, представя списък на разноските.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното:
Относно фактите по делото:
Страни по делото са ищцата Н. Ю. Ю. от гр. Н. и ответникът „П.Б.“ ЕООД с ЕИК ***.
Ответникът е представляван от лицето А.Д.П., гражданин на ***, който съгласно приложено на л. 25 (гърба) – 29 от делото е упълномощил Б.Г., * гражданин, който съгласно т. 7 от пълномощното, да го представлява по всички трудови правоотношения, като подписва от името и за сметка на дружеството следните документи: трудови договори и длъжностни характеристики със служителите на дружеството; вътрешни заповеди, вкл. заповеди за назначаване, анекси за промяна на трудовите договори, всякакви документи (заповеди, протоколи, предизвестия и др.под.) относно прекратяване на трудовите правоотношения и пр….
Съгласно даденото пълномощно, упълномощеното лице има правото да преупълномощава други трети лица – служители на дружеството, с част или с всички права по настоящето пълномощно.
Съгласно приложено по делото пълномощно на л. 29 (гърба) -32, упълномощеното лице Б.Г., е упълномощило И.Н.Ц., гражданин на *, с правата дадени му от манданта А.Д.П., в полза на друг мандатар А.С.Н., служител на дружеството на длъжност „***“, в търговски обект Магазин „П.“ с адрес гр. Н., ул. „О.“ № *, съгласно пълномощно на л. 32 3
(гърба) – 37. Пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № * от * г., на нотариус * с Рег. № * на НК и с РД – РС *.
По делото няма данни пълномощното да е оттеглено към датата на предявяване на иска – 26.11.2024 г.
По делото е представено в оригинал трудовото досие на ищцата, водено при ответника, л. 91-115, от което съдът се съобрази с относимите по предмета на делото документи.
Видно от приложените по делото, л. 105, Трудов договор № */* г. между „П.Б.“ ЕООД, представлявано от А.С.Н., упълномощена от управителя на „П.Б.“ ЕООД съгласно пълномощно от 23.10.2023 г.от една страна, в качеството на работодател, и от друга Н. Ю.
Ю. от гр. Н., ищцата е била назначена на работа при ответника, на длъжност „***/***/“, с месторабота в гр. Н., ул. „О.“ № *.
Трудовият договор е за неопределено време със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Начало на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника е посочено, считано от 04.03.2024 г.
Договорът е сключен за 8 часов работен ден, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1320 лв.
Договорено е допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 на сто за всяка прослужена година върху ОТВ.
В трудовият договор са уговорени условията за неговото прекратяване.
Договорът е подписан от страните, като на работника е било връчено уведомление по чл. 62, ал.3 КТ на 28.02.2024 г.
Към договора е приложена длъжностна характеристика, л. 107-108, подписана от работника.
По делото е представено от ответника по делото Заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие от 18.09.2024 г., подадено от ищцата по делото, с искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.
1 КТ по взаимно съгласие, считано от 01.10.2024 г. Оригиналът на това заявление е в приложената по делото папка от ВЛ по делото, а на л. 95 е копие от него.
Формулярът на заявлението, включва втори раздел „становище на работодателя“ (упълномощен представител – управител, магазин, Районен мениджър или Мениджър човешки ресурси): в което е посочено „съгласен съм“, име и фамилия: А.Н., дата „18.09.2024 г. и подпис на упълномощеното лице.
Формулярът на заявлението, съдържа и трети раздел „декларация за информираност“, в който е вписано „запозната с решението на работодателя“ име, презиме, 4 фамилия – Н. Ю. Ю., дата – 18.09.2024 г. и подпис.
Съгласно Заповед №*/* г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ, с която работодателят е „обявил прекратяване“ на трудовото правоотношение с работника, поради подадена от негово име молба от 18.09.2024г., която била приета от работодателя и е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор. Оригиналът на заповедта е в приложената по делото папка от ВЛ по делото, а на л. 92 е копието.
В заповедта е посочено, че на работника не се дължат обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
Заповедта е връчена на работника на 01.10.2024 г.
Разделът от заповедта „удостоверяване на връчването в случай на отказ на служителя …„ не е попълнен.
Под този раздел, следва част, с която работникът е информиран относно необходимостта от представяне на трудовата си книжка за да бъде отразен трудовият стаж при работодателя, както и за правото да използва предоставените му ваучери за храна за м. септември.
В заповедта, най – накрая саморъчно е вписано „получих лично Н. Ю. Ю. 01.10.2024 г. и подпис“.
Съгласно издадено удостоверение от НАП, към 19.11.2024 г. за ищцата няма регистриран трудов договор.