Решение № 5071 от 04.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5071 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100507968 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. М., представляван от адв. М. Г., срещу решение № 6158/20.04.2023 г. по гр. д. № 44429/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, с което е признато за установено по отношение на въззивника на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 383 кв.м.

(без частта от имота, попадаща в улица), находящ се в гр. София, кв. „Христо Ботев“, ул. ****, представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на гр. София, м. „Христо Ботев“, при съседи, съгласно скица № 15-839684-27.07.2022 г. на СГКК-София, имоти с идентификатори № ***, ***, ***, *** и

***, и е отменен изцяло нотариален акт № 105/16.06.2022 г., т. І-1, рег. № 1296, дело № 76/2022 г. на нотариус Ж..Б., рег. № 003 на НК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, в т.ч. относно допустимостта на предявения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, който, според въззивника, следва да бъде обективно съединен с иск по чл. 108 ЗС, тъй като се презюмира, че собственикът въз основа на обстоятелствена проверка е във владение на процесния имот. Поради това се сочи, че предявеният иск 1 по чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 124 ГПК се явява недопустим. Поддържа се още, че решението е постановено по нередовна искова молба, доколкото ищците следвало да уточнят предявения иск и какво точно целят - да бъдат признати за собственици или да им се върне имотът. По същество се излага становище за неоснователност на предявените искове, тъй като ищците не са доказали по категоричен начин, че са пречили на ответника да ползва имота. Поддържа се, че било в тяхна тежест да представят доказателства, от които да е видно, че са прекъсвали придобиваната давност, текла в полза на Д. М.. Твърди се, че една от ищците е направила признание на неблагоприятни за нея факти, а именно – че е прекъсвала ответника, който се опитвал да обсебва имота през годините, с което въззивникът счита, че се опровергава достоверността на показанията на допуснатите на ищцовата страна свидетели, че ищците са посещавали имота до 2021 г., както и че в двора се е отглеждало куче. Сочи се, че с това изявление ищцата признала, че Д. М. и баща му са владели спорния имот, както и че подаваните от Д.А. сигнали до СДВР за извършени кражби от имота не са годни да прекъснат придобиваната давност. Излагат се подробни съображения за неправилност на извършената от СРС преценка на свидетелските показания. От показанията на свидетеля А. следвало да се направи извод, че Д.А. е придобил друго жилище през 1997 г. и е оставил процесния имот безстопанствен. Освен това този свидетел рядко посещавал имота и не можел да има обективна представа кой го владее, а и неправилно не било отчетено от съда обстоятелството, че свидетелят си е служил със записки. Иска се показанията на този свидетел да не бъдат кредитирани, тъй като същите се считат за противоречиви, нелогични и недостоверни, особено в частта им, касаеща варенето на ракия в имота. Оспорват се твърденията, че в имота се е отглеждало куче. Също така се счита, че показанията на свидетеля А. противоречат на твърденията на ищцата, която заявила, че дълги години бащата на ответника и самият той са се опитвали да обсебват имота, но тя лично е прекъсвала давността. Не следвало да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката В., тъй като същите били неясни и противоречиви - след периода на детството й тя имала единични посещения в съседен имот, от които не може да установи кой е упражнявал трайната фактическа власт върху процесния имот. Поради тази причина тя не можела да каже и колко кучета имало в имота. От нейните показания също се установявало, че семейство А. са придобили друг имот. Тази свидетелка посочила, че в имота влизали и „разни хора“, което било ясна индиция, че същият е владян от други лица. Поддържа се, че неправилно СРС не дал вяра на показанията на свидетелите на ответника Х.А. и Н. И., доколкото и двамата са с адресни регистрации в квартал „Христо Ботев“, а и техните показания се считат за ясни, точни и непротиворечиви.

На следващо място се сочи, че ищците не са успели да представят в законоустановения срок доказателства, от които да е видно, че П.Н. А. (починала през 2013 г.) е живяла до смъртта си в процесния имот; че по делото се е установило, че 2 ищците са се дезинтересирали от имота за период от повече от 10 години. Неправилни били мотивите на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал, че е осъществявал фактическа власт върху имота. В хода на процеса ответникът доказал, че именно неговият наследодател и впоследствие самият той са осъществявали фактическа власт върху имота и в тази насока били показанията на всички свидетели както тези, допуснати на ищците, така и тези, допуснати на ответника. Въз основа на изложеното, въззивникът отправя искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално за отмяната му и отхвърляне на исковете.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш., чрез адв. К. Б., с който се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение.

За да постанови обжалваното решение, въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, районният съд е приел, че ищците са доказали, че са придобили право на собственост върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, като те, съответно техните праводатели, са упражнявали фактическа власт върху имота най-късно до м. 07.2015 г., а ответникът не е доказал баща му, а впоследствие и той да са упражнявали фактическа власт върху имота. При формиране на изводите си съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, приемайки същите за недостоверни, тъй като не посочват дати и конкретни действия, от които да се направи извод, че ответникът е владял имота, единствено заявяват, че винаги са виждали в имота коня и каруцата на баща му. Поради това е прието, че по делото не се установя Д. М. да е придобил процесния имот въз основа на владение (негово и на баща му), продължило повече от десет години.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че през 1951 г. общият наследодател на ищците Д.И.А. придобил собствеността върху недвижим имот с площ от 300 кв.м., а през 1965 г. Д.И.А. продал на сина си И.Д.А. 103/601,2 ид. ч. от имот с планоснимачен № 1, съставляващ 259/501 ид.ч. от парцел I (образуван от имоти с планоснимачни № 1 и 2) в квартал 40 по плана на гр. София, местността „Христо Ботев“, на улица „132“ № 69.

По силата на същия нотариален акт И.Д.А. придобил от своя баща и собствеността и върху едноетажната масивна къща и бараката, прилепена до нея. Твърди се, че по действащия регулационен план посоченият имот представлява УПИ ХIII-708 с площ 3 от 311 кв.м, а площта по кадастрална карта на имота с идентификатор № *** е 383 кв.м. Твърди се, че И.Д.А. е починал на 28.12.1985 г. и е оставил за свои законни наследници своята съпруга П.Н. А. и две деца - Д.И.А. и Т. И. Ш.; че П.

А. живяла в имота до смъртта си през месец март 2013 г. и е упражнявала непрекъснато, явно и необезпокоявано фактическата власт върху него, а правото й на собственост не е било оспорвано от трети лица; че П. А. била наследена от децата си ищцата Т. И. Ш. и Д.И.А., който след смъртта си оставил като наследници по закон ищците М. П. А. (съпруга) и П. Д. А. и А. Д. А. (дъщери). От справка в службата по вписванията ищците установили, че на 16.06.2022 г. ответникът Д. Б. М. се снабдил с констативен нотариален акт, по силата на който бил признат за собственик на процесния имот по давност и наследство. Ищците считат, че Д. М. не е могъл да придобие имота но давност, тъй като не е упражнявал владение върху него, нито е наследник на някои от предишните му собственици, поради което обосновават наличието си на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу лицето, легитимиращо се като собственик на имота въз основа на констативен нотариален акт. Oтправя се искане към съда да признае за установено по отношение на Д. Б. М., че ищците М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. са собственици по наследство от И.Д.А. и П.Н. А. на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Слатина“, кв. „Христо Ботев“, ул. ****, с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 383 кв.м., без частта от имота, която попада в улица съгласно действащия регулационен план, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 708, квартал: 69, парцел: XIII, при съседи: от две страни улици, застроен имот на Пепа и празно място на Ицо и при съседи по кадастрална карта:

***, ***, ***, ***, ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност и наследство № 105/16.06.2022 г., т. I-1, рег. № 1296, дело № 76/2022 г. на нотариус Ж..Б., рег. № 003 на НК.

Във въззивното производство ищците, във връзка с дадени oт съда указания, са направили уточнение, че предмет на исковете е частта от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР - част от УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на гр. София, м. „Христо Ботев“, оцветена в жълт цвят, заключена между точките 1-2-3-45-6-7-8-1 от представена към уточнителната молба комбинирана скица за пълна или частична идентичност на УПИ I - 1,2 от кв. 40 по стар регулационен план на кв.

„Христо Ботев“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът излага становище за неоснователност на исковете. Твърди, че ищците трайно са се дезинтересирали от имота и повече от 10 години не са го посещавали; че не са доказали да са упражнявали трайно и 4 непрекъснато владение върху имота. Поддържа се, че от 2010 г. имотът бил ползван от бащата на ответника Б. М., а след това – Д. М. като единствен негов наследник. В хода на извършената за съставянето на нотариалния акт обстоятелствена проверка не се установило някой от ищците да е декларирал същия като своя собственост. Ответникът твърди, че баща му е считал имота за безстопанствен, оградил го и го използвал за отглеждане на животни, което обстоятелство било известно на всички в квартала, както и че до предявяване на настоящите искове никой не е оспорвал владението му и това на праводателя му, като те са владели имота явно, постоянно, непрекъснато, спокойно, с намерение да своят имота в продължение на 10 години. Поради това счита, че е изпълнен фактическият състав на придобивната давност.

Като писмено доказателство по делото е приет заверен препис от нотариален акт № 194/30.08.1951 г., т. VII, дело № 1337/1951 г. на I нотариус при Софийския околийски съд, с който Д.И.А. е закупил нива с площ от 300 кв.м., ведно с построената върху нея сграда, състояща се от една стая, находяща се в землището на село Слатина, Голяма София, м. „Кантона“, кв. „Христо Ботев“, при съседи: П.Г., Ф.Д., З.Д. и път.

По делото е представен и заверен препис от нотариален акт № 161/27.03.1965 г., т. VII, дело № 1258/1965 г. на I нотариус при Софийския народен съд, с който Д.И.А. е продал на сина си И.Д.А. собствените си 103/601,2 ид. ч. от парцел I /1 и 2/, целия с площ от 630 кв.м., намиращ се в кв. 40 по плана на гр. София, м. „Христо Ботев“, при граници: Н.Р., З.З. и от три страни улици. По силата на същия нотариален акт И.Д.А. е придобил, без да ги заплаща, и построената в имота масивна едноетажна къща, намираща се в имот планоснимачен № 1 в парцел I, и барака, долепена до къщата, които сам е построил със свои средства, с разрешение на собственика на мястото. В нотариалния акт е посочено, че Д.И.А. притежава в качеството си на собственик имот планоснимачен № 1, съдържащ по скица 259 кв.м, а по нотариален акт 300 кв.м, който е включен заедно с чуждия имот планоснимачен № 2 в новообразувания парцел I от кв. 40, описан по-горе, поради което притежава от посочения парцел 259/501 ид. ч., като продадените идеални части съставляват 1/3 ид. ч. от притежаваните от продавача.