Решение № 5630 от 28.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5630 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20261100500513 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, срещу решение № 18743/17.10.2025г., постановено по гр.д. № 42781/2025г. по описа на СРС, 46-и състав, в частта, в която са уважени предявените от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове както следва: с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1 192.69 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане по застраховка „Каско+“, във връзка със щета № 44012132303271, образувана за ПТП, настъпило на 04.02.2023г., около 18:40 часа, в гр. София, на бул. „Акад. Иван Евстр. Гешов“ срещу бл. 119, по вина на водача на автомобил, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, при което бил увреден застрахования при ищеца автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 255.27 лева - лихва за забава за периода от 14.12.2023г. до 09.07.2025г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приложил нормите от ЗДвП и не отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване, с което допуснал нарушение на процесуалния закон. От доказателствата било установено, че водачът 1

Н.Н. сам се поставил в опасно и неблагоприятно положение и нарушил разпоредбите на ЗДвП. Неправилно в тази връзка СРС не кредитирал показанията на разпитаните свидетели и не обсъдил пълно и всестранно доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид установените факти истинността на удостовереното в съставения протокол за ПТП следвало да се постави под съмнение. В конкретния казус САТЕ не дала категорично заключение относно механизма на настъпване на ПТП, вещото лице основало заключението си на исковата молба и не съобразило гласните доказателства, предвид на което същото не следвало да бъде кредитирано. Приносът на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ бил съществен, най вече тези, свързани с вината на застрахования при ответника водач. По делото останали недоказани както механизмът на настъпването на ПТП, така и твърдението на ищеца за изключителна вина на застрахования при ответника водач. Пълно и главно доказване на твърденията за виновно и противоправно поведение на този водач ищецът не провел по делото.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност моли за намаляване на размера на определеното от СРС застрахователно обезщетение поради неговата прекомерност, а и поради доказаното по делото съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен от доказателствата по делото – застрахованият при ответника водач на л.а. „Шкода“ с рег. № ******** нарушил правилата на движение – чл. 20 ЗДвП. Същият се движил с превишена скорост и ударил спрелия пред него автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ********.

Оплакванията в жалбата намира за неоснователни. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира разноски пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД предявява насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, в която искът му по чл. 411 КЗ е отхвърлен за горницата над 1 192.69 лева до пълния предявен размер от 1 245.73 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 255.27 лева до пълния предявен размер от 266.62 лева.

В насрещната си въззивна жалба ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД излага съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в същата обжалвана част. За да отхвърли иска за главница СРС неправилно приел, че ответникът не дължи на ищеца разходите за транспортиране на автомобила от мястото на ПТП до автосервиза, тъй като това не представлявало вреда, която да била в причинно-следствена връзка със събитието. Посочената от СРС разпоредба чл. 249 КЗ 2

/отм./ била неотносима. Застрахователното обезщетение покривало вреди, които били присъщи разходи – позовава се на чл. 400, ал. 2 КЗ и твърди, че сумата 53.04 лева била именно такъв разход. От заключението на САТЕ било установено, че след ПТП автомобилът не можел да се придвижва на собствен ход, което наложило транспортирането му с пътна помощ. Стореният разход за транспортиране на автомобила бил вреда, причинена от противоправното поведение на застрахования от ответника водач и в причинно-следствена връзка с ПТП. Заплатената сума от 53.04 лева отговаряла и на средните пазарни цени за такъв тип услуга. Тъй като искът за главното вземане бил изцяло основателен, такъв се явявал и акцесорния иск за мораторна лихва По подробно изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това предявените искове да бъдат уважени в пълните заявени по делото размери. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД депозира писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца, с който оспорва същата като бланкова и неоснователна. Правилно първоинстанционният съд приел, че уговорката в полицата „Каско“ за разходи за пътна помощ не можела да обвърже делинквента, който отговарял на извъндоговорно основание. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика СРС отхвърлил иска за разходи за репатриране. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба основания, настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото комбинирана застрахователна полица № 440222131001391 от 22.08.2022г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и „ОТП Лизинг“ ЕООД (собственик на застрахованото МПС съобразно представеното по делото свидетелство за регистрация, част II на л. 35 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско Плюс“ за т.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№ С********, с клауза „Пълно Каско“, официален сервиз, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 22 000 лева и период на покритие на застраховката от 24.09.2022г. до 23.09.2023г.

От писмените доказателства по делото –протокол за ПТП бл.№ 1851520 от 04.02.2023г., уведомление за щета от 06.02.2023г., Приложение № 1 към същото, опис3 заключение по щета

№

44012132303271/06.02.2023г., фактура

№

1020002628/24.03.2023г., опис към същата, административно-наказателна преписка, заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Н.Н. и св. Н.М. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 04.02.2023г., около 18.40 часа, в гр. София, по бул. „Акад. Иван Е. Гешов“, посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“, се движил л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ********, управляван от св. Н.М., и в района срещу бл. 119, поради движение със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, водачът М. реализирал ПТП в спрелия пред него т.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С********, с водач св. Н.Н.. От удара т.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С******** се изместил напред и ударил намиращия се пред него спрял лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег. № ********.

Видно от съдържанието на представения по делото протокол за ПТП бл.№ 1851520 от 04.02.2023г., подписан от двамата участвали в ПТП водачи – свидетелите М. и Н., т.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С******** при настъпването на удара се намирал в спряло състояние. Съобразно съдържанието на другия, съдържащ се в АН преписка протокол за ПТП с бл. № 1851521 от същата дата, в спряло състояние се намирал и лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с рег. № ********. В приетата по делото АН преписка се съдържат декларации на тримата участвали в ПТП водачи и скица на ПТП, изготвена от длъжностното лице мл. автоконтрольор Георгиев, съставил протоколите за ПТП и АУАН против св. М., които напълно кореспондират със съдържанието на двата протокола за ПТП. Разпитан в качеството на свидетел по делото, М. си спомня ПТП. Сочи, че видял зелен светофар и вниманието му се било „отплеснало“. Било през м.февруари, в тъмната част на денонощието. Погрешно решил, че колите тръгвали, но те не тръгнали, а М. не намалил скоростта. Стоповете на колата пред него светели. Ударил предната кола, а тя съответно ударила колата пред нея. Съставен му бил АУАН за несъобразена скорост.

При разпита си другият свидетел – Н. сочи, че бил спрял на червен светофар, когато лек автомобил се „забил“ отзад в неговия автомобил. Товарният автомобил ударил колата отпред, в която имало малко дете. Счупило се задното стъкло на предния автомобил. На товарния било усукано купето и счупен заден мост. Цялата предница на задния удрящ автомобил била смачкана. Св. Н. сигнализирал органите на МВР, които посетили произшествието. Потвърждава подписа си в предявения му протокол за ПТП.

Настоящият съдебен състав при преценката си по чл. 172 ГПК напълно кредитира показанията на двамата разпитани свидетели М. и Н.. Същите са непосредствени, детайлни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло с представените по делото писмени доказателства. Противно на доводите във въззивната жалба показанията напълно кореспондират и на удостовереното в представените по делото протоколи за ПТП. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни 4 доказателства и заключение на САТЕ настоящият съдебен състав намира, че ПТП настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на св. М. – водач на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ********, който нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20 ЗДвП.

Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да не създават с поведението си опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени реди. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Ал. 2 на същия текст задължава водачите да избират скорост на движение, която да е съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Заключението на САТЕ напълно кореспондира със събраните по делото и неоспорени писмени доказателства и с гласните такива, събрани посредством разпита на св. Н. и М.. Същото е обосновано и компетентно изготвено и противно на доводите в жалбата, не са налице основания то да не бъде кредитирано.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че била налице вина за настъпването на ПТП от страна на водача на товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго“, с рег.№ С********. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които вина на св. Н. да се установява. Напротив - от събраните по делото доказателства, в т.ч. протоколи за ПТП, АН преписка и заключение на САТЕ и от гласните доказателства, събрани посредством разпитите на двамата разпитани свидетели, категорично се установява, че вината за настъпването на процесното ПТП изцяло била на св. М. - водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ********.