Определение № 19778 от 14.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19778 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100507650 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 199633/09.06.2025г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от адв. Е.И.Я. от САК, в качеството на назначена за процесуален представител на ищеца Е. Д. М., срещу определение № 14464 от 27.03.2025 г. (с правно значение на разпореждане), постановено по гр. дело № 3487/2025г. по описа на СРС, 162 състав, с което е прекратено производството по делото. Съдът приема, че в разглежданата частна жалба е допусната техническа грешка в посочване датата на обжалвания акт, тъй като на 28.05.2025г. адв. Я. е назначена за процесуален представител на ищеца и е разпоредено връчването на прекратителното определение № 14464 от 27.03.2025 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно неправилно и необосновано. Поддържа се, че между гр. дело № 123/2025г. по описа на СРС и прекратеното дело не е налице пълен идентитет. Сочи, че липсва идентичност по предмета на делата, тъй като са за различни периоди и при различни правни и фактически основания. Не сочи нови доказателства.

На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответната страна.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Частна жалба с вх. № 199633/09.06.2025г. по описа на СРС, изходяща от адв. Я., която сезира съда като процесуален представител на ищеца (назначена от съда с определение № 22190 от 28.05.2025г. – лист 45 от делото на СРС), е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявена е от лице 1 с правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивният съдебен състав приема, че спорно по делото е дали са изпълнени предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК, която норма постановява, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е приел след служебно извършена проверка в Единната информационна система на съдилищата, че производството по гр. д. № 3487/2025 г. по описа на СРС, 162 състав следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. Изложил е мотиви, че производството по гр. д. № 123/2025 г. по описа на СРС, 174 състав, както и производството по гр. д.

№ 3487/2025 г. по описа на СРС, 162 състав са напълно идентични.

При извършена от въззивния съд служебна справка чрез Единната информационна система на съдилищата, не се установи производството по гр. д. № 123/2025 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав да е прекратено с влязъл в законна сила съдебен акт, нито спорът между страните да е разрешен, който акт настоящият съдебен състав да следва да съобразява (в този смисъл е Определение № 275 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 812/2017 г. на ВКС, II т. о., ТК).

С разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение между идентични страни. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по- късно заведеното дело, е длъжен служебно да го прекрати, след като констатира недопустимостта на предявения иск (в този смисъл е Решение № 119/17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Отводът за висящ правен спор по чл.126, ал.1 от ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет има, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Не се спори, че има пълен субективен идентитет между производството по гр.д. № 123/2025 г. по описа на СРС, 174 състав и това по гр.д. № 3487/2025 г. по описа на СРС, 162 състав – ищец по същите е Е. Д. М., а ответник – Прокуратура на Република България.

Този въззивен съдебен състав приема, че между двете производства, по цитираните дела, има и обективен идентитет изводимо от обстоятелствената част на исковите молби и формулирания петитум – предявени са осъдителни искове за присъждане на обезщетение в един и същи размер за претърпени идентични по естество неимуществен вреди от едно и също поведение – задържане по въззивно частно наказателно дело № 401 по описа за 2017 г. на Специализирания апелативен съд (чийто правоприемник е Апелативен съд – София), за обвинение за грабеж с пострадал О.Б., за което впоследствие ищецът е признат за невиновен. Разликата във фактическите твърдения на ищеца по двете дела се свежда до периодите на 2 увреждането, но този по прекратеното гр.д. № 3487/2025 г. по описа на СРС, 162 състав изцяло попада в периода на исковата молба, инициирала гр.д. № 123/2025 г. по описа на СРС, 174 състав. Ищецът не е навел твърдения, от които да се заключи, че се касае за обективно различни искания, от които търпи различни вреди, чието обезщетение претендира по всяко от двете дела. В този смисъл съдът не може да приеме, че с двете искови молби се сочат различни основания за претендиране на отделни обезщетения.

Очертаното в исковите молби по гр. д. № 123/2025 г. по описа на СРС, 174 състав и производството по гр. д. № 3487/2025 г. по описа на СРС, 162 състав, увреждащо действие на ответника е идентично, а въпросът колко пъти ответникът е сезиран с искането ищецът да бъде освободен от мястото на което е лишен от свобода, има отношение единствено към размера на претендираното обезщетение и не представлява правопораждащ вземането факт, т.е. не е различен правопораждащ факт (Определение № 2624 от 19.09.2023 год. по ч. гр. дело № 3168/2023 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК и Определение № 2128 от 13.07.2023 год. по ч. гр. дело № 2471/2023 год. на ВКС, III г. о., ГК). Липсата на пълен идентитет в текста на двете искови молби не рефлектира върху извода, че се търси обезщетение за вреди от едно и също наказателно производство (въззивно частно наказателно дело № 401/2017 г. на Специализирания апелативен съд) по идентични съображения, което е защитимият интерес и е без значение колко пъти това искане е отправено. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 213 от ГПК, тъй като не се касае за няколко висящи дела между едни страни или до дела, които имат връзка помежду си, а за наличие на дела в един съд между едни и същи страни, на едно основание и за същото искане.

Поради изложеното, по отношение на предявената искова претенция по гр.д. № 3487/2025г. по описа на СРС, 162 състав, като заведена по – късно от тази по гр.д. № 123/2025 г. по описа на СРС, 174 състав, е налице отрицателна процесуална предпоставка - наличие на друго идентично производство между същите страни, със същото основание и искане и по – късно заведеното като недопустимо следва да се прекрати на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна.

Въззивният съдебен състав потвърждава обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14464 от 27.03.2025 г. (с правно значение на разпореждане), постановено по гр. дело № 3487/2025г. на Софийски районен съд, 162 състав, с което на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по гр. дело № 3487/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред 3

Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на ищеца, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на адв. Е.И.Я..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4