Определение № 309 от 03.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 03.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900829 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2150/25.01.2024г. от "Кът енд ко“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 148056690, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 114, вх. А, ет. 1, ап.2, представлявано от Ханс Трост, чрез адв. А. Г., за изменение на Решение №12/08.01.2024г. по т.д. № 829/2022г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, в частта за разноските.

В молбата се излага, че с решението по делото молителят е осъден да заплати на ищците общо сумата от 1196 лева разноски за заплатена държавна такса и разноски за извършени преводи на представените писмени доказателства, както и по 1500 лева в полза на всеки от ищците за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че въпреки, че с решението са отхвърлени предявените искове за обявяване на нищожността на решенията на ОСС, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, дружеството е осъдено да заплати разноските в пълен размер. По тази причина се моли за изменение на решението в частта с разноските, като бъдат намалени наполовина.

В срока по чл.248, ал. 2 ГПК насрещната страна депозира становище, в което излага, че молбата е неоснователна, тъй като съдът правилно е преценил, че отговорността за сторените разноски следва да се понесе от ответното дружество. Редом с това допълва, че претендираният адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и заложените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери по отношение на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК и се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалваН. на решението.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Отхвърляйки главните искове, предявени в настоящото производство, съдът е преминал към разглеждане на евентуално предявените, поради което с 1 оглед изхода на спора, а именно уважаваН. на евентуално предявените по чл.

74 ТЗ искове, е присъдил разноските съгласно правилата на чл.78 ГПК и ги е възложил в тежест на ответника.

Преценявайки отново всички релевантни обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи.

Съдът счита, че следва да се изходи от общите положения, относими за случаите, в които са предявени евентуално съединени искове и когато дължимата държавна такса е една, а правните последици от отхвърляН. и прекратяваН. на производството по главния иск са идентични, тъй като съдът се счита за сезиран с евентуално съединения иск и дължи произнасяне по него. Поради това, отговорността за разноски по делото се определя според изхода на делото по евентуалния иск, без отхвърляН. или прекратяваН. по главния иск да обуславя приложението на чл. 78, ал. 3 или ал. 4 ГПК.

С Определение № 3413 от 8.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4456/2023 г., IV г. о., ГК, е пространно разяснено как се понася тежестта на разноските, като е направена съпоставка между правилата, валидни за кумулативното и евентуалното съединяване на искове. Върховната инстанция е застъпила становище, че при кумулативното съединяване на искове съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск – когато той бъде уважен, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, а когато искът бъде отхвърлен или прекратен, съгласно чл. 78, ал. 3 или ал. 4 от ГПК право на разноски има ответникът. За различно обаче е прието положението при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник – съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени по повод уважения главен иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява. А ако се сбъдне процесуалното условие, при което евентуалният иск е предявен, а именно отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено, то съдът дължи разглеждане и произнасяне по евентуалния иск. В тези случаи, какъвто е и настоящият, произнасяН. по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Когато е предявен и втори евентуален иск – при процесуалното условие, че и първият евентуален иск бъде отхвърлен, съобразно гореизложеното ответникът има право на разноски само в случаите, когато бъдат отхвърлени всички - и главният, и двата евентуални иска, или производството бъде прекратено по всеки от тях, а ищецът има право на разноски, само ако някой от исковете му (главен или евентуален) бъде уважен със съдебното решение. Такава позиция при разрешаване на въпроса относно разноските с решението си е възприел и настоящият съдебен състав.

Следователно, за разлика от случаите на кумулативно съединените искове, когато съдът следва да осъди ищеца да заплати направените от ответника разноски по повод отхвърления/неразгледания иск, при евентуално 2 съединените искове, съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски, в зависимост от изхода на делото по главния или евентуалните искове.

С оглед изложеното, се налага извод за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2150/25.01.2024г. от "Кът енд ко“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 148056690, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 114, вх. А, ет. 1, ап.2, представлявано от Ханс Трост, чрез адв. А. Г., за изменение на Решение № 12/08.01.2024г. по т.д. № 829/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3