Решение № 42 от 28.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. К., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235100600381 по описа за 2023 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Присъда № 30/08.06.2023 год., постановена по Н.ч.х.дело № 244/2022 год., К.йският районен съд е признал Р. Й. А. от с.Ш.п., общ.К., обл.К., за виновен в това, че на 24.02.2022 год. в гр.К. казал нещо унизително за честта и достойнството на Ф. И. М. от гр.К. в негово присъствие - отправил към него думите „Ще ти еба майката“ - престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за това да е обидил Ф. И. М. с думата „боклук“. Със същата присъда съдът е признал Р. Й. А. за невинен в това, че на 24.02.2022 год. в гр.К. причинил на Ф. И. М. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Р. Й. А. да заплати на Ф. И. М. сумата от 1 000.00 лв., 1 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното на 24.02.2022 год. престъпление по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 24.02.2022 год., до окончателното изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 2 000 лв., като недоказан. Отхвърлил е и гражданският иск, предявен от Ф. И. М. против подсъдимия Р. Й. А. за сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 24.02.2022 год. престъпление по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2022 год., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът е възложил на подсъдимия Р. А. заплащането на направените от частния тъжител разноски по делото, в размер на 1 658.96 лв.; както и е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв.

Против така постановената присъда, в наказателно - осъдителната и гражданско - осъдителната й части, са подадени въззивни жалби от защитниците на подсъдимия Р. Й. А. от с.Ш.п., общ.К., обл.К. – адв.С. А. от АК – П. и адв.И. Б. от АК – К.. В жалбата на адв.А. се твърди, че e следвало първоинстанционният съд да изследва какво е възприела св.Б. Д. като казано от подсъдимия на турски език, като тези изрази е следвало да бъдат записани в протокола по начина, по който са били възприети, след което съответния превод от нейна страна би могъл да бъде проверен и оспорен по съответния ред, предвиден в НПК. Жалбодателката твърди, че нито на турски, нито на български език подс.А. е казал на посочената дата думите „Ще еба майка ти“.

Алтернативно развива подробни съображения за наличие на хипотезата на „реторсия“, което се установявало от показанията на св.З. Д., съгласно които след като излязъл от кабинета на св.Б. Д., частния тъжител Ф. М. изрекъл на турски език думите: „Ти си син на курва“, при което тъжителят също бил извършил престъпление по чл.146 ал.1 от НК, тъй като е отправил към подсъдимия обидни думи със същата тежест и е без значение кой от двамата извършители е осъществил деянието пръв. Жалбодателката твърди също в жалбата, че не са доказани претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което счита, че гражданският иск в уважената му част срещу подс.Р. А. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Алтернативно изразява становище, че присъденото обезщетение е 2 несправедливо завишено, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че тъжителят също е допринесъл за настъпването на вредите с поведението си. Прави искане за коригиране на присъдените на тъжителя разноски, което обосновава с оправдаването на подсъдимия за едно от престъпленията, за което му е било повдигнато обвинение, както и с отхвърляне на част от предявения граждански иск, по отношение на който счита, че следва да се прилагат правилата на ГПК. Счита още, че ако се приеме, че е налице претендираната „реторсия“ и подсъдимия бъде осъден, но не му бъде наложено наказание, същият следва да заплати държавна такса върху уважената част на гражданският иск, но не и направените от тъжителя разноски, тъй като същите остават в тежест на страните така, както са ги направили. Моли с жалбата първоинстанционната присъда в обжалваните й части да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.Р. А. да бъде оправдан за престъплението, за което е осъден.

Алтернативно прави искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуема престъпление или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на гражданският иск и разноските прави искане за изменение на обжалваната присъда и отхвърляне изцяло или намаляване на размера на гражданския иск; както и за редуциране на присъдените разноски, като същите бъдат намалени, съобразно уважената част на иска и бъдат присъдени разноски на подс.Р. А., съобразно отхвърлената част на иска. В допълнителни писмени изложения за допълване на въззивната жалба се развиват подробни съображения в подкрепа на изложените в жалбата доводи.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от другия защитник на подс.Р. А. – адв.И. Б. от АК – К., в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен, като се твърди, че в тази й част присъдата е неправилна – незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба жалбодателката моли да бъде отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Р. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК, както и в частта, с която същият е осъден да заплати на тъжителя Ф. М. сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени 3 неимуществени вреди от посоченото престъпление, ведно със законната лихва, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Р. А. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд, както и да бъде отхвърлен гражданския иск в уважената му част за сумата от 1 000 лв. В представени към въззивната жалба мотиви адв.Б. развива подробни съображения в нейна подкрепа. Счита, че извършването на деянието не е установено по безспорен начин, както и че няма доказателства за описаната в тъжбата фактическа обстановка и такива, които да обосновават категорично виновността на подсъдимия, а са налице единствено предположения за виновността на подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление. Твърди също, че частното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а тълкуването им от решаващият съд е еднопосочно, превратно, непълно и води до осъдителна присъда, която почива на предположения.

В съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на подс.Р. А. – адв.С. А., не се явява. Другият защитник на подсъдимия – адв.И. Б., в съдебно заседание пред въззивната инстанция изразява становище, че поддържа и двете жалби, ведно с допълненията и мотивите, като развива съображения, аналогични на изложените в същите. Подсъдимият Р. А. поддържа жалбите и изложението на адв.Б.. Твърди, че не е обиждал и псувал частния тъжител; както и че на 24.02.2022 год. също бил обиждан и псуван от тъжителя. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец Ф. И. М. от гр.К., и неговият повереник – адв.Г. Б. от АК – К., в съдебно заседание пред въззивния съд изразяват становище, че жалбите са неоснователни.

Повереникът на частния тъжител счита, че присъдата на първоинстанционния съд е законосъобразна, както и че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават производството или да нарушават правото на защита на подсъдимия. Твърди, че всички доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е достигнал до правилния извод, че следва да признае подсъдимия А. за виновен в извършване на престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Моли първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна.

4

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбите са подадени от легитимирани за това лица – упълномощени защитници на подсъдимия Р. А., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред на подсъдимия Р. А. обвинения за извършени престъпления, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Й. А. е роден на **,**,**** год. в с.Ш.п., общ.К., обл.К., като живее в същото село. Има завършено средно образование, разведен е, работи, не е осъждан.

Свидетелката Б. Д. и подсъдимият Р. А. са бивши съпрузи. Тъжителят Ф. М. бил пациент на свидетелката Д., която имала зъболекарска практика, както и били приятели, но подсъдимият А. не бил съгласен с това и настоявал тъжителят М. да си вземе здравната книжка и да не посещава повече зъболекарския кабинет на бившата му съпруга.

На 24.02.2022 год. около обяд двете свидетелки - Б. Д. и Ц. С., се намирали на работното си място в зъболекарски кабинет, находящ се в гр.К., на ул.„С. К.“ № 1, когато там дошъл частният тъжител Ф. М., за да си вземе здравната книжка. Докато последният разговарял със свидетелката Д., малко след него в кабинета влязъл и подсъдимият Р. А.. Подсъдимият попитал тъжителя М. какво търси там и му казал да излиза от неговия собствен имот.

Подсъдимият А. продължил разговора с тъжителя на турски език, при което изрекъл думите: „Ще ти еба майката! Ти си син на курва!“.

След това двамата мъже започнали да се бутат, като подсъдимият Р. А. искал да изведе навън тъжителя от зъболекарския кабинет, но последният се съпротивлявал, тъй като искал сам да стори това, а не да бъде принуждаван.

5

При това бутане между тях се счупила една кашпа, поради което свидетелката Б. Д. им казала да спрат, попитала ги какво правят и ги помолила да излязат навън. Тогава тъжителят Ф. М. напуснал зъболекарския кабинет, последван от подсъдимия Р. А., като първият се отправил към „Българо- американската кредитна банка“, а подс.А. го следвал до момента, в който видял свидетелката З. Д., която се намирала в близост до зъболекарския кабинет, в който работела дъщеря й Б. Д., след което се върнал в кабинета.

Същият ден – на 24.02.2022 год., в 13.00 часа тъжителят Ф. М. бил прегледан от съдебен лекар в гр.К., който установил кръвонасядания и охлузване на кожата на главата. За този преглед на тъжителя М. било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 26/2022 год., в което било посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо - ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствания, като същите са причинили болка и страдание.