Протокол с решение от ОСЗ № 5653 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 5653 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330112310 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

***

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С. В. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се иска съдът да прогласи нищожност на сключените с всеки от ответниците договори, а именно договор за кредит от 30.12.2024 г., сключен в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради несъответствие на ГПР с реалните разходи по кредита, и нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен с "Ай Тръст" ЕООД, поради акцесорния му характер спрямо договора за кредит, което водело до невъзможен предмет и липса на основание.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер, признава сключването на двата договора, описва начина на сключване на договорите, които били при индивидуално уговаряне. Счита, че възнаграждението за поръчителя няма как да бъде известно на кредитора при сключването на кредита и съответно да бъде включено в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба и насрещен иск. Оспорва исковете, като признава сключването на договорите.

Твърди, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва.

Счита, че свързаността на двамата ответници не води до недействителност на кредита. Сочи, че е отпусната главница в размер на 2785,70 лв., от които били платени само 2500 лв., като за разликата от 285,70 лв. моли за осъждане на потребителя, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова 1 молба, като чиста стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са главни искове с правно основание чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 2, предложение 1 и предложение 4 от ЗЗД, и насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК.

За основателността им следва да се установи сключването на двата договора и основанията за тяхната нищожност.

По насрещния иск следва да се установи предаването на сума в общ размер на 2785,70 лв. на потребителя и липсата на правно основание за задържането на сумата от 285,70 лв. от нея.

Безспорно е сключването на двата договора, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва, както и че по договора е платена сумата от 2500 лв.

За съда е служебно известно от данните в Търговския регистър, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

Установява се също, че в полза на свързаното лице – поръчител, е уговорено възнаграждение от 2084,57 лв., което съставлява повече от половината от сумата по кредита. В същото време икономически поръчителят и кредиторът, макар и различни юридически лица, са свързани и печалбата за „Ай Тръст“ се разпределя в полза на неговия едноличен собственик. По този начин кредиторът поръчителства сам на себе си, като получава допълнително възнаграждение в тази връзка. От изложеното следва, че възнаграждението за поръчителство е разход по кредита, който не е включен в ГПР.

Друг разход по кредита, който не е включен в ГПР, е застрахователната премия, която, видно от договора за кредит, се финансира от кредитора и се включва в главницата. По този начин застрахователната премия се олихвява с възнаградителна лихва, без да съставлява реален паричен ресурс, ползван от потребителя. Така се генерира допълнителна печалба, а именно възнаградителна лихва върху тази премия, без да се обявява тази премия като разход по кредита, в какъвто се превръща с оглед нейното олихвяване. Фактът, че ГПР не съдържа всички разходи по кредита, води до извод за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Недействителността на договора води до последиците на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, че за такъв дълг не може да се учреди поръчителство. По този начин договорът за предоставяне на поръчителство остава с невъзможен предмет и също е нищожен на това основание. Главните искове подлежат на уважаване.

Насрещният иск с правно основание чл. 23 от ЗПК съдът намира за неоснователен. Насрещният ищец не доказа реално да е предал сумата от 285,70 лв. на потребителя, тъй като тази сума е послужила за застрахователна премия. Клаузата за застраховка обаче и застрахователният договор не пораждат действие, тъй като са обвързани с основния договор за кредит, който 2 е недействителен. Ето защо, финансирайки застрахователната премия и предавайки я на съответния застраховател, кредиторът е извършил плащане на свой риск по клауза, която не поражда действие. Потребителят на основание чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, която се изразява в реално получения финансов ресурс от 2500 лв. Той е върнат от потребителя, поради което не се дължи връщане на сумата, финансирана и употребена за застрахователна премия, която няма характер на чиста стойност на кредита.

Насрещният иск подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора право на разноски има ищецът в размер на платената държавна такса за сумата от 64,57 евро от „Кредисимо“. Този ответник следва да бъде осъден и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в полза на адвокат Р. Н. Р. за сумата в размер на 180 евро с ДДС.

От „Ай Тръст“ се дължат на ищеца 37,41 евро за държавна такса, както и на адвокат Р. сумата в размер на 120 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Адвокатският хонорар е съобразен със защитата по три иска, но и с решаването на делото в едно съдебно заседание, в което адвокатът не се явява, поради което е намален до присъдения размер.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от С.

В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит с № ***/30.12.2024г., сключен между тях, е недействителен, поради противоречие със законовите изисквания за посочване в потребителския договор на ГПР по кредита.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от С. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1, вр. с чл.138, ал.2 от ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 30.12.2024г., сключен между тях, е нищожен поради невъзможен предмет.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.23 ЗПК за осъждането на С. В.

Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сумата в размер на 146,08 евро/285,70 лева, като чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №***/30.12.2024г.

3

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

-С. В. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 64,57 евро за държавна такса;

-адв. Р. Н. Р., ***, сумата в размер на 180 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

-С. В. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 37,41 евро за държавна такса.

-адв. Р. Н. Р., ***, сумата в размер на 120 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри 14,19 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4