Решение № 16 от 02.02.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. С., 02.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100146 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. П. Н. като пълномощник на В. В. М., с която предявява искове против НАЦИОНАЛНОТО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАЕТЕЛИ (НББАЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв., поради причинената в ПТП на 09.10.2020 г. смърт на неговия баща – В. А. М., ведно със законната лихва върху така посочената сума, считано от датата на увреждането - 09.10.2020 г. до датата на окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

С влязло в сила определение № 486 от 02.05.2024 г., производството срещу чуждестранния застраховател е прекратено, с което са отпаднали пречките за разглеждане на предявените искове против НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАЕТЕЛИ.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. В. М. е сина на В. А. М., починал на 09.10.2020 г., като непосредствено пострадало лице от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на същата дата 09.10.2020 г., за което е било образувано наказателно производство, приключило с присъда № 260000/ 19.01.2021 г.по НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.

С влязцлата в сила присъда подсъдимият О. Б. (О. В.), роден на ******* в Р.

М., бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, 1 във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а именно за това, че на 09.10.2020 г. в 05.36 часа, на път 1-7, км. 315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС - автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с рег. № ********, управляван от В. А. М.. С решение № 74/25.11.2021 г., по ВНОХД № 160/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 343а, б. „г“, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като съдът оправдал подсъдимия за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Така постановеното решение на въззивния съд било оставен в сила с решение № 58 от 11.04.2022 г. по н.д. № 117/2022г. на ВКС на РБ, 3-то нак. отд.

Твърди се, че причината за смъртта на пострадалия в ПТП В. А. М. е „Автомобилна травма - тежка несъвместима с живота съчетана травма, с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците“, причинени в вследствие на настъпилото на 09.10.2020 г. и описано по-горе ПТП.

С така причинената на 09.10.2020 г. неочаквана смърт бащата на ищеца, на последния били причинени непоправими и изключително тежки болки и страдания.

За товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, бил сключен застрахователен договор „гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно е съставена и издадена съответна застрахователна полица от ответното „КНЯЖА VIENNA INSURANCE GROUP“, Република Украйна.

Приживе отношенията между ищеца и неговият баща В. А. М. са били прекрасни, с установена между тях изключително близка духовна и емоционална връзка, която обаче е разрушена завинаги от причинената смърт на последния. Загубата била непреодолима, поради което ищецът претендира парично обезщетение в размер на 100 000 лева.

На основание чл. 511, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ, пред 2

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, в качеството му на кореспондент за територията на Република България на ответното ЗАД „КНЯЖА VIENNA IN¬SURANCE GROUP“, Република Украйна, била депозирана извънсъдебно претенцията на ищеца, получена на 18.08.2023 г. от служител на кореспондента на ответника. С внесената застрахователна претенция били предоставени пълни и точни данни за личната банкова сметка на ищеца, по която да бъдат извършени дължимите плащания. Изрично било посочено, че ищецът като увреден, не е претендирал обезщетение чрез граждански иск в наказателното производство.

До момента, застрахователят не се произнесъл и не изплатил обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” е подал отговор на исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача О. Б. за настъпване на пътнотранспортното произшествие и смъртта на В. А. М. при ПТП от 09.10.2020 г.

Настоява се, че съществена вина за настъпването на ПТП и вредите има и наследодателят на ищеца, който управлявал МПС - автобус „ИВЕКО“, peг.

№ ********, със скорост, която е била несъобразена с пътните и атмосферните условия и най-вече с условията на видимост и зоната на видимост при осветяване напред от къси светлини, за да може да спре при възникнала опасност за движението, поради което приносът му за реализиране на ПТП и вредоносния резултат е значителен. Във връзка с това се поддържа възражение за съпричиняващо поведение от страна на загиналия за настъпване на ПТП, което било отчетено от наказателния съд при определяне наказанието на чуждестранния водач.

Оспорват се претендираните неимуществени вреди по вид, обем, характер, интензитет и продължителност.

Оспорва се твърдяната близост между ищеца и баща му.

Оспорва се предявения иск по размер, като завишен.

3

Претенцията за законна лихва се оспорва, с оглед неоснователност на главния иск.

В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. П€ Н., СлАК, който поддържа предявените искове.

За ответника се явява представител по пълномощие – адв. Р. Ц., която оспорва предявения иск, като поддържа възраженията в отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Не се оспорват обстоятелствата, свързани с пасивната легитимация на НББАЗ и наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и влязлата в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.

С влязла в сила присъда № 260000/ 19.01.2021 г.по НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, подсъдимият О. Б. (О. В.), роден на ******* в Р. М., е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1 б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, а именно за това, че на 09.10.2020 г. в 05.36 часа, на път 1-7, км.

315+816 м., между град Елхово и ГКПП Лесово, област Ямбол при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво“, с рег. № ********, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за движение - чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вследствие на което предизвикал ПТП с движещо се по това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение МПС - автобус марка и модел „ИВЕКО 50 Ц 14В“, с рег. № ********, управляван от В. А. М. и причинил по непредпазливост смъртта на три лица, едно от които – бащата на ищеца – В. А. М., както и средни телесни повреди на множество лица. С решение № 74/25.11.2021 г., по ВНОХД № 160/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл.

343а, б. „г“, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. с ал. 4, във вр. ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като съдът оправдал подсъдимия за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Така постановеното решение на въззивния съд е оставено в сила с решение № 58 от 11.04.2022 г. по н.д. № 117/2022г. на ВКС на РБ, 3-то нак. отд.

4

Безспорно е по делото и се установява от представеното удостоврение за наследници, че ищецът - В. В. М., е син на пострадалия в ПТП на 09.10.2024 г.

В. А. М..

От събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства се установява, че ищецът преживял изключително тежко вестта за смъртта на своя баща. До смъртта на последния поддържали отношения, които свидетелите – М. Е. и А. А. определят като близки и прекрасни.

Съобразявайки се с връзката помежду им, неговите близки направили всичко възможно да съобщят тъжната вест лично, но въпреки това ищецът приел тежко вестта за загубата на своя баща и изпаднал в тревожно състояние, за преодоляване на което се наложило да приема лекарства. Тежестта на страданието е била съответна на установената приживе връзка между ищеца и неговия баща, която поддържали въпреки раздялата между родителите на ищеца и обстоятелството, че преките грижи за отглеждането и възпитанието му са били полагани от неговата майка. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и еднозначно доказват, че след раздялата на родителите си, ищецът е продължил да поддържа свободно постоянна връзка със своя баща, поддържана и осъществявана в съвместните им занимания с колелета и споделен интерес към двигатели и автомобили. Присъствието на пострадалия в бащината му функция – в самоопределянето на ищеца като личност, в задаването на норми за добро и зло, възпитание и изисквания към образованието на ищеца през тийнейджърските години на ищеца, е било интензивно и осъществявано в честите посещения на момчето в дома на баба му и баща му и съвместни екскурзии. Пострадалият е бил всеотдаен към децата си, поддържа близки отношения с тях и между тях. След заминаването на майката на ищеца в Л., по настояване на своя баща, ищецът останал в България – на грижите на баща си и своята баба, за да завърши средното си образование. Връзката между баща и син останала значима и след установяването на ищеца след завършване на средното му образование, да живее в Л., където живее и понастоящем. Връзката е била поддържана интензивно, въпреки и дори заради установяването на ищеца да живее в чужбина. Завръщал се заедно със семейството си два или три пъти годишно, помогнал на баща си за завършването на апартамент.

След смъртта на своя баща, в продължение на почти месец, ищецът не 5 бил работоспособен, а в продължение на около шест месеца често имал нужда да споделя с някого мъката си, за да се успокои, водил разговори през нощта със св. М. Е., изказва дълбоко съжаление, че баща му не е останал жив, за да види второто си внуче, родено след смъртта на бащата на ищеца.

За изясняване на обстоятелствата, на които ответното застрахователно дружество основава възражението си за съпричиняване от страна на пострадалия, чрез виновно поведение – управление на МПС с несъобразена в тъмната част на денонощието скорост, довело до настъпването на ПТП, от заключението на вещото лице – доц. д-р инж. Х. У., се установява следното:

Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при видимост, определена от късите и дългите светлини на фаровете, на прав участък от пътя, при едно платно за движение с две пътни ленти, разделени с прекъсната разделителна линия, без налична вертикална маркировка (знаци) на пътя, в дясната лента по посоката на движение на управляваното от пострадалия Велян М. МПС - автобус Ивеко, с pег. № ********. Платното за движение е било сухо, без дупки и неравности по него, чисто от инертни материали, с наклон за изкачване от 2,18°, определящо спирачно закъснение на автобуса от 6.25 м/с2 . Времето е било студено, с нормална видимост спрямо тъмната част на денонощието, суха пътна настилка и слаба интензивност на движението. В зоната на произшествието платното за движение е с широчина 7,4 метра, разделено на две еднакви ленти за движение от пътна маркировка M3 (единична прекъсната линия). Двустранно, пътят е ограничен от затревени проходими банкети, на едно ниво с пътя, с широчина от по 1,6 метра.