Решение № 40 от 06.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кърджали, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100597 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, представлявано от изпълнителния директор М.А., чрез адв. Р. И. Д. с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника А.Р.М.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Кърджали, **********, че същият дължи на ищеца сумата от 657,20 лв., от които 600 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3011597/15.09.2023 г., 54 лв. договорна лихва за периода 15.10.2023 г. - 15.12.2023 г. и 3,20 лв. законна лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 11.01.2024 г., както и разноските по заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 26 от 18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54/2024 г. по описа на РС-Кърджали.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г., по който ответникът не е върнал стойността на предоставения кредит с договорна лихва в рамките на посочения исков период и размер. Твърди се, че ответникът А. Р. М. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес vvww.creditins.bg., като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания 1 за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А. Р. М. данни, служител на ищеца се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 600 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра”№ Д3011597/15.09.2023 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Ерау и получена на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от А. Р. М. лична карта. Ищецът заявява, че кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 15.10.2023, 15.11.2023, 15.12.2023, 15.01.2024, 15.02.2024, 15.03.2024, 15.04.2024, 15.05.2024, 15.06.2024,

15.07.2024, 15.08.2024, 15.09.2024 г. Към дата 16.01.2024 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 15.10.2023, 15.11.2023, 15.12.2023 г., поради което служители на дружеството са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но А.

Р. М. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Процесиите суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Иска присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника, с който заявява, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва като нищожен процесния договор за кредит на основание ч. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 8 чл. 10 от ЗПФУР. Прави възражение срещу основателността на иска, като твърди, че заемната сума по договора за кредит не е реално предоставена на ответника.

С Определение № 3 от 02.01.2025 г., в което е обективиран и проект за доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по делото, а именно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г., че заемната сума е предадена на длъжника, размерът на уговорената възнаградителна лихва. С протоколно определение от 31.01.2025 г. съдът е приел за окончателен проектът за доклад по делото с оглед становищата на страните и липсата на възражения в тази връзка. При това положение, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил доставените услуги, както и да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

2

Ищецът претендира посочените суми на основание предсрочна изискуемост, като се позовава на разпоредбата на т. 6 от сключения между страните договор, съгласно който кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения по договора погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж.

Съгласно т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Съгласно чл. 9 от Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г. страните са уговорили по между си, че всички уведомления и изявления на страните във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма, доставяни лично или чрез пощенски оператор и/или по електронен път при спазване на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), при достигане на някой от заявените адреси, като за кредитополучателя са посочени следните адреси: гр.

Кърджали ******* и email:************* В чл. 12 от договора е посочено, че с подписването на същия кредитополучателят декларира, че е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му от кредитодателя Общи условия и приема същите. В разпоредбата на чл. 1, т. 6 от Общите условия към договора е посочено, че на основание чл. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните им изявления, отправени една спрямо друга, като в чл. 1, т. 8 от общите условия е посочено, че електронните изявления, адресирани до кредитополучателя, следва да бъдат отправени чрез електронна поща. В съответствие с посочените договорки към исковата молба е приложен заверен препис от изпратено от ищеца на 07.01.2024 г. на посочения електронен адрес на ответника *******писмо, с което е обявена предсрочната изискуемост на кредита поради неплащане на уговорените вноски на съответните падежни дати. Видно от посочения статус писмото е изпратено и получено успешно.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит от 15.09.2023 г. допуска възможност за фингирано уведомяване на длъжника за изявленията 3 на кредитора по договора, поради което следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за обявяването на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка е и практиката на ВКС обективирана в Решение 25/03.05.2017 г. по т.д. № 60208/2016 по описа на ВКС второ ГО, както и посочената в решението практика - Решение № 40/ 17.06.2015 г. по т.д.

№ 601/14 г. на I т.о. и Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/15 г. на I т.о., според което е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника, като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие, на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

В настоящият случай ищецът, съгласно уговорения в чл. 9 от договора алтернативни начини на уведомяване на посочени алтернативни адреси, е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита чрез изпращане на писмо на посочения имейл адрес, което писмо е изпратено и получено успешно. Следва да бъде посочено, че ответникът не е оспорил посочения документ.

Предвид реалния характер на договора за кредит, както и приетият окончателен доклад по делото, в който е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г. и предаването на заемната сума на длъжника, възраженията на назначения процесуален представител на ответника за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбите на чл. 8 чл. 10 от ЗПФУР се явяват неоснователни. Не са налице основания за прогласяване на нищожност на процесния Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г., за който съдът следи служебно съгласно ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

По тези съображения искът на ищеца се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, като в случая искът е уважен изцяло, поради което следва да се присъдят разноски на ищеца в пълен размер съгласно предоставения списък по чл. 80 от ГПК. Представен е договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024 г., в който е посочено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на 4 претендираното възнаграждение не е направено от назначения особен представител на ответника, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер. По исковото производство е платена държавна такса в размер на 25 лева, както и внесен депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54/2024 г. по описа на РС-Кърджали в размер на 25 лв. държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 26 от 18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54/2024 г. по описа на РСКърджали.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника А.Р.М.., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Кърджали, **********, че по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, дължи на “КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин, представлявано от изпълнителния директор М.А., чрез адв. Р. И. Д., по Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3011597/15.09.2023 г. сума в общ размер на 657,20 лев, от които: 600 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3011597/15.09.2023 г., 54 лв. договорна лихва за периода 15.10.2023 г. - 15.12.2023 г. и 3,20 лв. законна лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 11.01.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на образуване на ч.гр.д. № 54/2024 г. на PC – Кърджали – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 26 от 18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54/2024 г. по описа на РС-Кърджали.