Решение № 119 от 23.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кърджали, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200137 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-002352 от 25.11.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Ф. А. О. от с.Ж. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ф. А. О. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на атакуваното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го установяват. Жалбоподателят не бил извършил вмененото му административно нарушение. Твърди, че на 14.11.2022 г., около 13.50 часа, се придвижвал с лек автомобил „Ф. П.“ рег.№ ******** в гр.Кърджали по бул.„Х. Б.“, но когато завил и поел по ул.„Б.“ светел зелен сигнал на светофарната уредба. Мястото, на което се намирали полицейските служители според него не им позволявало видимост към светофарната уредба. Наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не събрал доказателства по отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение и не провел разследване на спорните обстоятелства. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който 1 поддържа жалбата. Сочи, че от разпита на свидетелите се установило, че твърдяното нарушение е извършено на ул.„Б.“, а не на ул.„С. С.“. Това съставлявало съществено нарушение на материалния закон, а именно да се посочи на кое конкретно място е извършено административното нарушение. Полицаите били позиционирани на ул.„Б.“, при което нямали видимост към светофарната уредба на движещите се автомобили по бул.„Х.

Б.“. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2022 г. свидетелите Н. П. и С. Ч. били на работа и изпълнявали задълженията си като младши автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Около 13.50 часа, те били позиционирани до кръстовището, образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“, близо до хотел „М.“ в гр.Кърджали. Полицейските служители наблюдавали движението при режима на светофарната уредба на кръстовището, в т.ч. нарушители, които преминавали на червен сигнал. Така около 13.50 часа на 14.11.2022 г., свидетелите П. и Ч. възприели лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ********, който се движел по бул.„Х. Б.“ и на кръстовището завил надясно по ул.„С. С.“, при светещ червен сигнал на светофарната уредба. По този повод водачът на автомобила със стоп-палка бил спрян за проверка от полицейските служители. Контролните органи установили самоличността на нарушителя, който не спазил светлинната сигнализация, а именно жалбоподателят Ф. А. О.. Свидетелят Н. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. По повод така съставения акт, на 25.11.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на Ф. А. О. административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.

П. и С. Ч., които съдът кредитира изцяло; Акт за установяване на административно нарушение от 14.11.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, 2 съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. П. и С. Ч., тъй като са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото погоре моторно превозно средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Полицейските служители сочат, че се намирали на място, от което имали добра видимост към светофара. От показанията им се опровергава напълно защитната версия на жалбоподателя, че се движел по бул.„Х. Б.“ и завил на зелен сигнал на светофара.

Категорично се установява от свидетелските показания на П. и Ч. кое е мястото на нарушението, а именно, че жалбоподателят се е движил с автомобила по бул.„Х. Б.“ в гр.Кърджали, като на кръстовището с ул.„С. С.“ завил надясно на червена сигнализация на светофара. Фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на 14.11.2022 г. в гр.Кърджали, на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ******** е преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че Ф. А. О. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

3

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Нарушението, авторството и мястото на извършването му се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Н. П. и С. Ч., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена. В тази връзка следва да се отбележи, че нито един от свидетелите не установява нарушението да е извършено на споменатата от жалбоподателя ул.„Б.“ в гр.Кърджали, а и на съда е известно, че тази улица не образува кръстовище с бул.

„Х. Б.“, по който маршрут се е движил водача. Неоснователни са и доводите за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е всички събрани по преписката доказателства. Спорни обстоятелства, които да налагат разследване не е имало, а и жалбоподателят възражение срещу акта не е подал.

Предвид изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1300-002352 от 25.11.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Ф. А. О. от с.Ж. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ф. А. О. от с.Ж. № **, общ.Ч., обл.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________