Решение № 469 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Д. Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500384 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. С. Г. чрез адвокат Д. Й. против решение № 4101 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103005 на Районен съд – Варна, десети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Г. Г. Г. иск с правно основание член 150 от СК за намаляване размера на месечната издръжка, която Г. С. Г. е осъден да заплаща в полза на Г. Г. Г. с решение по гр.д. № 3736/2021 г. по описа на Районен съд – Варна в размер на по 500 лева месечно, като същата бъде намалена на 250 лева, считано от подаване на исковата молба /12.03.2024 г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, тоест до 02.09.2024 г. Включително; отхвърлен е предявения от въззивника срещу А.

Г. Г., действащ чрез законния си представител А. А. А., иск с правно основание член 150 от СК за намаляване размера на месечната издръжка, която Г. С. Г. е осъден да заплаща в полза на А. Г. Г. с решение по гр.д. № 3736/2021 г. по описа на Районен съд – Варна в размер на по 500 лева месечно, като същата бъде намалена на 250 лева, считано от подаване на исковата молба[1]/12.03.2024 г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване; осъден е Г. С. Г. да заплати на Г. Г. Г. и А. Г. Г., действащ чрез законния си представител А. А. А., сумата от 1 000 лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че трудовото възнаграждение на ищеца е значително намалено в сравнение с момента, когато е постановено решението, поради което и за въззивника е невъзможно да заплаща издръжка за всяко дете в размер на по 500 лева месечно. Сочи, че освен това има здравословни проблеми.

1

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се уважат претенциите с правно основание член 150 от СК, като се намалят издръжките за двете деца до размер от 250 лева.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо размерът на издръжката не следва да бъде изменян.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че с решение № 1155 от 15.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 3736/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, е одобрено постигнато между страните споразумение по реда на член 51, алинея 2 от СК, като ищецът е осъден да заплаща в полза на децата по 500 лева месечна издръжка на всяко от тях чрез тяхната майка, считано от влизане в сила на съдебното решение. Твърди, че от началото на 2023 г. не е добре здравословно, а и финансовото му състояние се е влошило. От 26.05.2023 г. трудовото му възнаграждение възлиза на 780 лева, а от 01.01.2024 г. на 933 лева, поради което не е в състояние да заплаща издръжка в размер на 500 лева.

Поради това се предявява иск намаляване размера на дължимата от Г. Г. в полза на децата месечна издръжка от 500 лева на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор от ответниците, в който заявяват, че няма промяна в обстоятелствата, а ако такава има, то тя е в повишаване на техните нужди. Детето А. е на 12 години и посещава театрална школа, която се заплаща 106 лева месечно, освен това има ортопедични проблеми. Г. е на 17 години, предстои й да бъде абитуриент и има нужда от уроци по химия и биология, поради желанието й да учи в „Медицински университет“. Майката няма свое жилище и се грижи за бабата на бащата, с която споделят едно домакинство и доходите й са в размер на 1 200-1 400 лева.

Твърдят, че положението на бащата не се е влошило, а се е повишило, тъй като е извършил две разпоредителни сделки с притежавани от него идеални части от недвижими имоти. Също така той упражнява трудова дейност като международен шофьор и представения трудов договор е сключен за целите на процеса. Твърдят, че извършва и посредническа дейност за продажба на имоти. Притежава фирма, която реализира доходи. Оспорват твърдението, че е с влошено здравословно състояние.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално 2 подпомагане” – Варна е представила становище, в което се излага, че исковата претенция на бащата не кореспондира с интереса на детето А. Г. Г., поради което се счита, че не следва да бъде намалявана определената издръжка.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

1/ Че Г. С. Г. и А. А. А. са родители на децата Г., родена на 03.09.2006 г., и А., роден на 13.11.2011 г.;

2/ Че с решение № 1155 от 15.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 3736/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна, влязло в сила на 15.09.2021 г., е одобрено постигнато между страните споразумение по реда на член 51, алинея 2 от СК, като родителските права по отношение на Г. Г. Г. и А. Г. Г. са предоставени да се упражняват от майката и е определено местоживеенето им при нея, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.

Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.

Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

В конкретния случай намаляването на издръжката, дължима от ищеца, се обосновава с намаляване на доходите и имуществото му. За да е основателен предявения иск за изменение на издръжката чрез нейното намаляване е необходимо да е налице трайно и съществено изменение във възможностите на задълженото лице. В тежест на ищеца според правилото на член 154, алинея 1 от ГПК да докаже настъпилата перманентна и значима промяна във 3 възможностите му да осигурява дължимата издръжка на децата си, която в случая сам е поел със споразумение с другия родител да заплаща.

Безспорно от влизане в сила на решението, с което е била определена издръжка за всяко едно от децата в размер на 500 лева, са изминали почти четири години, като за това време от една страна са настъпили промени в обществено-икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите, а от друга е нараснала е възрастта на всяко едно от децата. Към датата на постановяване на решението А. е бил на 9 години, а Г. - на 15 години. Към настоящия момент А. е дванадесетгодишен, ученик е в седми клас. Г. е навършила 18 години на 03.09.2024 г. и е ученичка в дванадесети клас. И на двете деца им предстои кандидатстване – на А. след седми клас за гимназиална степен, а на Г. – за университет, което означава, че и двете деца имат нужди освен за обичайните потребности, но и за заплащане на уроци за допълнителна подготовка. Тоест, налага се извод, че нуждите на всяко едно от децата са нараснали, а не са намалели, поради което и е нелогично да се иска намаляване на издръжката на дете, на което предстои кандидатстване след седми клас и на дете, което е последна година в гимназиално училище, до под минималния размер на издръжката за страната към настоящия момент, който установен минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК е в размер на 269,25 лева, тъй като с Постановление на Министерски съвет № 359 от 23.10.2024 г.

/обнародвано в „Държавен вестник“ брой 90 от 2024 г./ е определен размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2025 г., в размер на 1 077 лева.

Ищецът получава възнаграждение по трудово правоотношение и като самоосигуряващо се лице, а и възнаграждение по извънтрудова дейност.

Освен това същият към трудовото си възнаграждение безспорно получава и командировъчни, предвид факта, че упражнява трудова дейност и извън пределите на Република България, а именно в ЕС, като приложима е Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

В случая, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин, че доходите на ищеца в сравнение с доходите му към първоначално определената издръжка да са намалели и то трайно и съществено и което да се дължи на обективни причини. Същият е трудоспособен, няма задължения към други непълнолетни деца /а след 03.09.2024 г. има задължения само към А., предвид настъпилото пълнолетие на Г./, съдружник и управител в търговско дружество с широк предмет на дейност. Пред въззивната инстанция Г. представи писмени доказателства за получено през месец септември 2024 г. мозъчно сътресение, като е престоял три дни в болница, не са налични усложнения и е изписан със статус „здрав“, както и за престой в болница през месец декември 2024 г. отново за три дни с диагноза „абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“ /от елементарна справка в Интернет се установява, че това абсцесът е колекция от гной, която се е натрупала в тъканта поради възпалителен процес, фурункулът - възпаление на космения фоликул, карбункулът – абсцес, по-голям от фурункул, с повече отвори, дрениращи гной. Така описаните заболявания не са тежки, не налагат продължително или скъпоструващо лечение и най-вече не са продължителни, поради което и не могат да обосноват трайно влошено здравословно състояние у ищеца, което да му пречи да полага труд. От представените справки по притежаваните от него 4 банкови сметки е видно, че е получавал суми по тях, като салдото по тях е в различни размери, но на моменти е достигало до около 16 000 лева.

Обстоятелството, че към момента на изготвяне на справките салдото по тях е минимално не е основание за намаляване на размера на определената издръжка за децата му, доколкото от поведението на Г. може да се направи обоснован извод за укриване на реалните му доходи. Фактът, че е насочено принудително изпълнение по отношение на притежавана от него 1/6 идеална част от апартамент, също не доказва по безспорен начин намаляване а възможностите му да дава издръжка на децата си, още повече, че чрез двете извършени разпореждания с притежавано недвижимо имущество от февруари и април 2024 г. се установява, че ищецът по своя воля намалява имуществения си патримониум. Съдебната практика е категорична, че не се освобождава от задължението да дава издръжка лице, което е трудоспособно, но неоправдано не работи или получава пенсия или обезщетение, както и, че дължащият издръжка не може да се основава на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката, която безусловно дължи на непълнолетното си дете/деца.