Решение № 651 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330200345 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 108/02.10.20 24г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с което на Т. В.

Ч., ЕГН: **********, от **** на основание чл.62 ал.1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.7 ал.2 т.1 от ЗЗЖ и на осн. чл.62 ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗЖ е отнето в полза на Държавата 1 бр.куче, порода „Руски той териер“, отговарящ на името „Мауси“, ведно с негов 1 бр. паспорт на домашен любимец № ****.

Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание прави искане за отмяна на Наказателното постановление с твърдения, че не е извършил нарушение и са налице допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Въззиваемата страна – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ-гр.Пловдив/, чрез юрк.Ц. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

В ОДБХ – Пловдив било получено писмо от Районна прокуратура – Пловдив с вх.№ 4369/28.06.2024г. и постановление към него, с което се прекратявало наказателното производство срещу Т. Ч. по досъдебно производство № 4046/2024г. за престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс. Във връзка с последното на 12.07.2024г. била проведена в 10,30ч. среща в ОДБХ – Пловдив, на бул.“Марица“ № 86 в присъствието на д-р Х.К. и д-р Е. Н.а, двамата на длъжност **** в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пловдив. Съгласно назначената в хода на досъдебното производство ветеринарномедицинска експертиза било доказано, че Т. Ч. не е извършил деяние, което може да доведе до трайни увреждания или смърт на кучето „Маус“, но в резултат на доказана вербална агресия от същия може да му се причини стрес. Освен това в хода на досъдебното производство били разпитани свидетели, които потвърждавали, че Т. Ч. при посещенията си в салон за красота в гр.Пловдив, ул.“**** в присъствието на Г. бил изказал команда с груб тон към кучето, при което кучето започнало да трепери и го ударил с ръка в задната част на гърба. Тези факти, които били установени от експертизата, инспекторите определили като нарушение по чл.7 ал.2 т.1 от Закона за защита на животните, поради което на жалбоподателя Т. Ч. бил съставен АУАН № 001068/12.07.2024г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т. Ч. било наложено административно наказание на основание чл.62 ал.1 от ЗЗЖ – глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.7 ал.2 т.1 от ЗЗЖ и на осн чл.62 ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗЖ е отнето в полза на Държавата 1 бр.куче, порода „Руски той териер“, отговарящ на името „Мауси“, ведно с негов 1 бр. паспорт на домашен любимец № ****.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя И. Н. Ж., от чийто показания се установява, че в ОДБХ – Пловдив били постъпило документи от прокуратурата и на 12.07.2024г. съставил АУАН спрямо жалбоподателя Т. Ч., защото приел, че от тези документи и от ветеринарно медицинската експертиза имало доказателства, че Ч. бил извършил жестокост спрямо кучето. В показанията си св.Ж. сочи, че не е виждал кучето, а се е позовал само на документи от прокуратурата.

В качеството на свидетел бе разпитан Н. Х. Б., от чийто показания се установява, че работи като **** и бил извършвал прегледи и ваксинация на кучето. От показанията на свидетеля се установява, че кучето било мършаво, но не било боледувало. Посещавало лекаря за ваксиниране и обезпаразитяване, като било здраво. След като се отделило от майчиното котило, кучето било изпитало стрес, като при посещенията при лекаря този стрес бил отминал. От показанията на св.Б. се установява, че малките кучета са страхливи по природа. Преди ваксина прави преглед на кучето и ако то е клинично здраво му се поставя ваксина, като в случая с кучето „Мауси“ всичко било наред и му поставил ваксина. Ч. имал добро отношение към кучето, не го връзвал, като при команди на Ч. да се върне, кучето ги 2 изпълнявало. При посещенията в кабинета му кучето било здраво, изглеждало по-слабо, свидетелят го определя като мършаво, но било щастливо и игриво.

Наблюдавал го редовно и кучето било физически добре. Веднъж бил потърсен от съседи, че при игра кучето припаднало, при което св.Б. препоръчал да му поставят щипка захар в устата и то веднага се оправило, поради което заключението му било, че било гладно.

От показанията на св.С. С. С. се установява, че работи като **** и бил посещаван от жалбоподателя Ч. в началото, когато си взел кучето. Всички ваксини и чипа на кучето са били правени от св.С. и колегата му лекар. Кучето било на около 3 месеца и тежало 300-400 грама, било здраво, защото ако е било зле няма как да бъде ваксинирано. В присъствието на свидетеля не е имало агресия от страна на Ч., не е имало проблем с кучето, то било здравословно добре.

В качеството на свидетел бе разпитана и С. Г. Г., от чийто показания се установява, че била бивш **** на жалбоподателя Т. Ч.. Познавали се от доста време и имала само професионални отношения с него. В един момент Т. Ч. си взел кученцето и ходел в салона с повод и без повод. От показанията на св.Г. се установява, че Ч. се държал агресивно към кучето, заповеднически и нехуманно. Кучето Мауси познавало св.Г. и когато Ч. посещавал салона и излизал да пуши, кучето търсело вниманието на св.Г. и се успокоявало. Св.Г. използвала моментите, когато Ч. бил извън салона и давала храна на кучето, което яло с апетит, защото то й изглеждало недохранено и веднъж яло изпражненията си. Това било забелязано от Ч., който започнал да се кара на св.Г., че го храни и обяснявал, че това куче ще влезе в рекордите на Гинес за най-малко куче. От показанията на св.Г. се установява, че Ч. бил агресивен човек и я нападнал, след като разбрал, че била давала показания в полицията.

Отправял й заплахи, такива отправял и към дъщеря й. От показанията на св.Г. се установява, че многократно е молела жалбоподателя Ч. да й даде кучето да го отглежда, като имала намерение да открие организация, която да го поеме.

Тогава видяла клиповете в интернет и след това се свързала с организацията на М. Я., като заявила, че познава собственика и иска да съдейства на организацията. От показанията на св.Г. се установява, че виждала жалбоподателя Ч. да извършва физическо насилие над кучето. Веднъж кучето било в салона и седяло върху табуретка, след което скочило. Тогава Ч. започнал да му крещи и да го обижда, наричал го предател, защото отивало първо при св.Г., а след това при него и го ударил по гърба. Когато Ч. обиждал кучето, то треперело. От показанията на св.Г. се установява, че кучето търсело вниманието й и било спокойно. Ч. я заплашвал и често бил в неадекватно състояние, пиян. От показанията на св.Г. се установява, че отглеждала за кратко котенца в салона й, където било хигиенизирано. Поддържала изрядна чистота и салона бил посещаван от РЗИ за проверка. Грижела се за бездомни животни, имала котка, която стояла на прозореца, но не била нападала Мауси.

Давала му само варено пилешко месо.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и 3 кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

По делото като писмени доказателства са приети постановление за прекратяване на наказателно производство № 192/2024г по описа на 01 РУ при ОД МВР – Пловдив от 13.06.2024г., протокол № 01/12.07.2024г. на комисия при ОДБХ – Пловдив, постановление от 30.08.2024г. на прокурор при РП – Пловдив с отказ да бъде върнато ВД, предложение за сключване на споразумение от Т. Ч., копие на споразумение, прокурорска преписка № 4046/2024г., заедно с ДП № 192/2024г. по описа на 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, копие на заповед № 634/05.11.2024г. на Директор на ОДБХ – Пловдив, писмо вх.№ 32969/21.03.2025г. от Директор на „ЗВК“ – Пловдив, копие на писмо-становище изх.№ 2740/27.08.2024г. на Директор на ОДБХ – Пловдив до РП – Пловдив с мнение относно неприлагане на разпоредбата на чл.62 ал.3 от ЗЗЖ, писмо вх.№ 30743/17.03.2025г. на разследващ полицай в отдел „КП“ при ОД МВР – Пловдив за предаване на 1 бр.куче порода „руски той териер“ на име „Мауси“. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства като обективни, кореспондиращи помежду си и със събраните гласни доказателства, въз основа на които се изясни фактическата обстановка.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН и завършва с издаване на наказателно постановление. В определени случаи това производство може да започне и с прекратяване на наказателно производство от прокурор, който може да препрати производството към съответен административен орган /чл.36 ал.2 от ЗАНН/. В настоящият случай е именно последната хипотеза, тъй като е имало образувано досъдебно производство № 192/2024г. по описа на 01 РУ при ОД МВР – Пловдив за извършено престъпление по чл.325б ал.1 от НК. Защо е било образувано това производство, дали е имало данни за извършено престъпление, поради какви причини са извършени множество процесуално-следствени действия, включително претърсване и изземване на куче порода „руски той териер“ на име „Мауси“, заедно с паспорт, настоящият състав не следва да анализира.

Налице са обаче определени факти, които не следва да се пропускат – досъдебното производство е започнало с разпит на свидетел – лицето М. Я., в чийто показания няма данни за причинено тежко увреждане на животно, но въпреки това е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.325б ал.1 от НК и е извършено претърсване и изземване на куче, което в последствие е предадено на съхранение именно на лицето Я., разпитано като свидетел. Фактът, че се образува досъдебно производство без да има данни за престъпление както и това, че се отнема животно от собственик обосновано единствено на общи твърдения, води до извода, че явно се преследват други цели. В хода на досъдебното производство е назначена съдебна ветеринарномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че:

„…Няма абсолютно никакви данни и доказателства за налични травматични увреждания, било то трайни или тежки, които да касаят конкретния случай 4 и въпросния домашен любимец. Няма доказателства за проява на насилие и жестокост към това гръбначно животно от страна на собственика…От силния тон, видимо е, че кучето във някаква степен изпитва страх и дискомфорт, но това са команди, които се отнасят за общо поведение при кучетата, а не специализирани и трудно изпълними команди. Умишлено или не, високата и груба интонация, която използва собственикът към своя домашен любимец, може да се определи като някакъв вид вербална агресия към въпросното куче….Въпросното куче видимо има средно към слабо телосложение, но имайки предвид телосложението на кучета порода „руски той териер“, може да се каже, че се е отглеждало в добри условия, визирайки видяното във видеоклиповете, които са приложени към настоящото ДП. Животното няма видими здравословни проблеми и не може да се твърди, че е лишавано от свободен достъп до храна, вода и други грижи… Собственикът редовно е водил домашния си любимец на ветеринарен лекар, при което е бил поставен микрочип на кучето, издаден е бил „Паспорт на домашен любимец“ с номер ****, в който са отразени всички задължителни ваксини.“ Т.Е. това заключение ясно и категорично доказва, че не е имало никакви данни и основания за образуване на досъдебно производство, поради липса на престъпление, което в крайна сметка е било установено и производството прекратено, но иззетото веществено доказателство – 1бр.куче, порода „руски той териер“ не било върнало на собственика, като производството е изпратено по компетентност на ОДБХ – Пловдив. За прецизност следва да се отбележи, че в досъдебното производство, както и в постановлението за прекратяване от 13.06.2024г. не е посочено на кои дати са издавани командите на висок глас, нито е посочено на коя дата е нанесен удар с ръка в задната част на гърба в салона на св.Г., които евентуално да са причинили страх и дискомфорт.