Решение № 181 от 10.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ямбол, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба и уточнение към нея, подадени от Д. Г. Д. от гр.******, действащ чрез пълномощника адв.С.Б., против Решение №172/04.04.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3230/2023г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната съдебна делба между П. Д. Д. и Д. Д. Д., при равни за двете съделителки квоти, на недвижим имот в гр.***** – жилище-апартамент с площ от 61,14кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.******, с посочени граници, отхвърлен е като неоснователен предявеният от Д. Г.

Д., против Д. Д. Д. иск за делба на същия недвижим имот, както и в частта, с която Д.Д. е осъден да заплати ДТ в размер на 50лв. на основание чл.9 от ТДТКССГПК.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението но първата инстанция в оспорените му части, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът счита, че районният съд неправилно, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК е разкрил и възприел фактическата обстановка, като не е обсъдил доказателства, допуснати от него като относими към спора и безкритично е интерпретирал и ценил свидетелските показания на св.Н.Д.. Също неправилно и в обратен порядък, в нарушение на съотношението на евентуалност, съдът се е произнесъл по претенциите и заявените възражения на ответника, като е следвало първо да разгледа и да се произнесе по претенцията на Д.Д. за придобиване от него на имота по давност, а при отхвърляне на тази претенция – по претенцията по чл.23, ал.2 СК за пълна трансформация на лично имущество. Според въззивника, районният съд е формирал неправилния извод за липса на фактически данни, въз основа на които да се приеме, че процесното жилище е било изплатено със средства на Д., дарени му от неговите родители и от майката на Д. Д. Д., т.е. с лични негови средства. За този извод съдът погрешно и избирателно цитирал свидетелските показания на св. А. Б., като спестил коментар и анализ на представените по делото вносни бележки за заплатени различни суми в полза на ДСК от 1 родителите на Д., както и от Д. и Ж.Д.. Въззивникът описва представените вноски бележки за внесените от Г. и П. Б. суми по кредита и размера им, както и от самия него, като изтъква, че същите доказателства са за установяване погасяването на кредита, а представените от ищцата вносни бележки, след оспорването им са в полза на Д., тъй като установяват, че са постъпвали суми по жилищно-спестовен влог на Ж. Д., който влог е различен от жилищния кредит и който е бил открит на нейно име четири години преди предоставянето на кредита.

Неправилно също така съдът кредитирал показанията на брата на Д.Д. – св.Н.Д., без да отчете, че двамата са в лоши отношения и свидетелските показания са преднамерени и неверни, не съобразил и нормата на приложимия към датата на заповедта от 19.03.1984г. закон - чл.76 от ЗТСУ (отм.), не съобразил, че и четирите пера, формиращи цената на новия имот са формирани изключително от трансформацията на изцяло лично имущество на Д.Д., а именно – суми, дарени му от неговите родители чрез посочването му като правоимащ на основание чл.76 от ЗТСУ-отм., суми внесени от родителите му, внесени суми лично от Д. и от жената, с която е живеел - Е., майката на Д.. Така според въззивника е опроверган формалния извод за солидарно задължение на двамата съпрузи по договора за жилищен кредит и формалния режим на СИО, тъй като събраните по делото доказателства са за участие изключително с лични средства на Д.Д. за заплащане на жилището и за трансформация на тези лични средства в изключителна собственост върху цялото жилище.

Въззивникът е направил оплакване, че е възможно и друго решение, което съдът изобщо не е обсъдил с оглед частично уважаване на иска за делба и същото е свързано с първите три пера, съставляващи цената на процесното жилище, при което следва да се признае, че Д.Д. е придобил 21 306/26 650 ид.части от правото на собственост върху имота.

Сочи също, че в нарушение на процесуалните правила съдът неправилно е разгледал и отхвърлил като втора претенцията му за придобиването на недвижимия имот по силата на изтекла в негова полза 10 годишна явна, трайна, непрекъсната и необезпокоявана придобивна давност. Въззивникът е изразил несъгласие с приетото от съда, че по делото липсват установени фактически данни, че след развода той е манифестирал намерение за своене на цялото жилище, като в тази връзка е изложил подробни съображения и е цитирал съдебна практика.

По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата инстанция в посочените по-горе обжалвани части, като постанови ново решение и уважи предявеният от Д.Д. иск за делба, като делбата на имота се допусне между съделителите Д.Д. и Д.Д. при равни квоти и ищцата П.Д. бъде осъдена да заплати на Д.Д. направените по делото разноски.

В законоустановения срок въззиваемата П. Д. Д., чрез пълномощника адв. М.Х. от АК-*****, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, считайки обжалваното решение в атакуваните му части за валидно, допустимо и правилно. Въззиваемата е оспорила всяко от оплакванията на въззивника, изложила е подробни аргументи и е цитирала съдебна практика. Моли за постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено, с присъждане на направените разноски във въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява, а с писмена молба пълномощникът му адв.Б. настоява за уважаване на жалбата, с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата П.Д., чрез процесуалния си представител адв.Х., в о.с.з. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената му част, като излага и доводи, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е възобновил производството след проведеното първо по делото съдебно заседание, след което е допуснал главно встъпване в процеса на въззивника Д.Д., които нарушения счита, че следва да бъдат установени и отчетени от въззивния съд при постановяване на решението му, като също моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Въззиваемата Д.Д., редовно призована, не се явява и не се представлява в о.с.з.

2

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищцата П. Д. Д. от гр.******, като наследник на Ж. К. Д., б.ж. на гр.******, е предявила иск против Д. Д. Д. от гр.Пловдив за делба на съсобствен недвижим имот в гр.*****, представляващ жилище-апартамент с площ от 61,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.******, находящ се на административен адрес – гр.******, ул.******№3, вх.*, ет.*, апартамент ** Ищцата е поддържала, че нейната майка Ж.Д. и бащата на страните Д.Д., по време на брака си са придобили делбения имот, като след прекратяване на брака им Д.Д. се е разпоредил със своята 1/2ид.част в полза на ответницата Д.Д., а след смъртта на Ж.Д. ищцата, като нейн единствен наследник по закон е придобила притежаваната от същата 1/2ид.част. Поради това ищцата е поискала делбата на имота да бъде допусната при равни за страните квоти, по 1/2 ид.част.

С писмения отговор на исковата молба ответницата Д.Д. не е оспорила иска за делба и квотите на страните, но в първото по делото съдебно заседание е заявила възражение по отношение размера на дяловете на страните, заявила е по-големи права в имота в резултат на придобити права в имота от нейната майка, което възражение не е било прието и разгледано от районния съд, който е приключил съдебното дирене в това заседание.

С определение от 22.04.2024г. ЯРС е отменил протоколното си определение, с което е приключил съдебното дирене, възобновил го е и е указал на ответницата Д. да обоснове възражението си, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Преди провеждане на откритото съдебно заседание Д. Г. Д. от гр.****** е подал писмена молба по делото, с която е заявил самостоятелни права върху делбения имот, предявил е претенциите си и е поискал да встъпи като страна по делото, с искане делбата на имота да бъде допусната между него и ответницата Д.Д. при равни квоти, а искът за делба да бъде отхвърлен по отношение на първоначалната ищца П.Д..

Д.Д. е обосновал главното си встъпване и предявените претенции с доводи, че е придобил целия имот по давност, като давностното владение е продължило 35 години, считано от 1989г., а в условия на евентуалност, че е придобил имота в резултат на пълна трансформация на лично имущество, тъй като делбеният имот е придобит като обезщетение за отчужден от родителите му имот и с лични и кредитни средства, които също са му били дарени от неговите родители.

С Определение от 27.05.2024г. районният съд е допуснал главното встъпване на Д.

Г. Д. и е приел за съвместно разглеждане предявените от него искове против П. Д. и Д. Д..

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

По делото не е имало спор и е установено, че Д. Г. Д. и Ж. К. Д. са бивши съпрузи, чийто брак е бил сключен на 28.05.1978г. и е прекратен с развод с влязлото в сила Решение №72/19.01.1989г., постановено по гр.дело № 248/1988г. по описа на ЯРС. С решението, поради обтегнатите отношения на съпрузите, както и между родителите на съпруга и съпругата, семейното жилище в гр.***** на ул.*****-апартамент № ** е предоставено на съпруга Д.Д., като съдът е приел, че жилището е собственост на неговите родители. С решението е постановено още, след влизането му в сила съпругата да носи предбрачното си име К..

3

Установено е, че по време на брака им, с нотариален акт №157 от 19.08.1988г. за собственост върху имот, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, т. II, по нот.дело №905/1988г. на съдия при ЯРС, съпрузите Д. и Ж.Д.и са придобили и са били признати за собственици на недвижимия имот - жилище № 41 с площ от 62,14кв.м., находящо се на ****етаж, вх.* в жилищна сграда- жилищен блок, построен върху държавна земя, парцел, жилищен блок***** в гр.*****, с прилежащото избено помещение № 20 със застроена площ 3.83 кв.м. и 0.793 % ид.ч. от 910 кв.м. общи части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена. В акта е посочено, че имотът се придобива като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, като цената на имота е в размер на 13 330лв., която е покрита с припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 2 632лв. и заем от ДСК в размер на 10 688лв.

Установено е, че със Заповед № 398/19.03.1984г. на ОбНС-Ямбол, от бащата на Д.Д. – Г. Б. е бил отчужден имот с пл.№4189 в кв.51 на гр.******, намиращ се на ул.*******№**, оценен на сумата 2 517лв, като на основание чл.81 от ЗТСУ собственикът Б. е бил обезщетен с едно двустайно жилище в жилищен блок*****. Няма спор, че това е жилището, придобито от съпрузите Ж. и Д.Д.и, тъй като е установено, че с молба до ОбНС, подадена от бащата на Д.Д.- Г. Д. Б., подписана и от Д.Д. и Ж.Д., същият е поискал ап.41 в блок***** да бъде записан на името на сина му Д. Г. Д. и на съпругата му Ж. К. Д. и записването на жилището на двамата е със съгласието на Д. Д..