Решение № 1050 от 10.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100503634 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на „ЗАД А.“АД с вх. № 386/11.03.2022 г. на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ по изп. дело № 20217800400021 срещу Постановление от 01.03.2022г., с което ЧСИ е отказал по възражение от 19.01.2021г. да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 1080,00 лева на 200,00 лева.

В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, въпреки че в случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.

Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева, както и да намали разноските за такси по т. 26 от Тарифата

Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Не са оспорени твърденията за плащане в срока за доброволно изпълнение, но счита това за ирелевантно.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са реално заплатени, както и че плащането е по запор.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

1

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.

10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.

В дадения казус се установява, че на 14.01.2021г. е образувано изпълнителното дело. От обясненията на ЧСИ се установява, че на 19.01.2021г. е наложен запор върху сметки в банка и на същата дата е получена ПДИ от жалбоподателя. На същата дата е депозирал възражение и е поискано спиране на изпълнителното дело, като е представено Определение на ВКС от 15.01.2021г., с което е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение на ПлАС, по което е бил издаден процесния изпълнителен лист.

На 21.02.2022г. е поискано възобновяване на изпълнението, като на същата дата е изпратен запор до банка. На 22.02.2022г. е постъпило плащане на сумата 54573,62 лева.

Поради спирането на изпълнението е спрял и срокът за доброволно изпълнение на 19.01.2021г. Същият е започнал да тече с възобновяване на делото на 22.02.2022г. и на последната дата е постъпило плащане. Следователно има пълно плащане в срока за доброволно изпълнение.

Независимо, че е бил наложен запор, след като сумата постъпва при ЧСИ в срока за доброволно изпълнение и при липса на данни по делото запорът да е изпълнен от банката (в платежното нареждане от 22.02.2022г. като наредител е вписан длъжника, по делото няма данни банката да е изпълнила запорното съобщение) то този запор не може да се счита за извършване на действие с цел удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет.

С оглед пълното плащане и липсата на действия по удовлетворяване на вземането извън образуване на делото хонорарът следва да се намали до размер от 240,00 лева с ДДС предвид регистрирането на адвоката на взискателя по ЗДДС.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата: СГС не може да се произнесе, тъй като произнасяне по възражението на длъжника в частта относно таксата по т. 26 от Тарифата няма в обжалваното постановление. При това положение жалбата в тази и част съставлява искане до ЧСИ за допълване на акта му и той следва да се произнесе, като едва произнасянето по възражението относно таксата по т. 26 ще може да се обжалва пред СГС.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 01.03.2022г. по изп. дело № 20217800400021 на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ, в частта с която е оставено без уважение възражение от 19.01.2021г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК и вместо това постановява:

2

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя до размера на сумата от 240, 00 лева с ДДС.

Решението е окончателно.

Препис да се изпрати на ЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3