Решение № 264 от 19.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Несебър, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101425 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу М. Х. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 149,71 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 20,94 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2023г. – 22.12.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 07.07.2023г. – 15.10.2025г. (по издадени фактури за периода 25.09.2023г. – 27.10.2025г.) до имот, находящ се в с. Р., местност „Х.т.“, комплекс „Е.Г. 2“, вх. В (Б), ет. 3, ап. **** (***), с идентификатор 61056.68.*****, аб. № 777287. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 149,71 лв., като за тези суми от ищеца са издадени фактура № 0045932262 от 25.09.2023г. и фактура № 0049869799 от 27.10.2025г. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата, чрез особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Сочи се, че не са спазени изискванията за посещения на адреса и фактуриране по общите условия на ВИК. Развиват се съображения в тази насока. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за 1 процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено разпределение от централните водомери в сградите, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По делото безспорно се установява (нотариален акт на л. 65 – л. 66), че ответникът Х. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор 61056.68.***** – вх. В, ет. 3, ап. ****, на дата 18.08.2023г. От този момент той е придобил качеството „потребител“ на ВИК услуги (този извод произтича и от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ОУ на ищеца, според която при промяна в собствеността се променя и титуляра на откритата партида). По делото не е спорно, че от този момент нататък страните са в облигационна връзка помежду си, като на 30.08.2023г. от ответника е подадено и заявление за промяна на партида (на л.

9 от делото) и му бил предоставен абонатен номер 777287. Установява се също така (от справкаизвлечение на л. 6 от делото), че за периода 07.07.2023г. – 13.09.2023г. водомерът е бил видян от служител на ищеца (на дата 13.09.2023г.) и е констатирано потребление от 17 куб. м. На 15.10.2025г. водомерът в обекта отново бил видян и за периода 25.10.2024г. – 15.10.2025г. се констатирало потребление от 9 куб. м. и 6,16 куб. м. от разпределение (съобразно справкаизвлечение от централния водомер на л. 7 от делото).

Ответникът е придобил собствеността на 18.08.2023г., поради което за част от фактурирания период (по фактура № 0045932262 от 25.09.2023г. на л. 18 от делото), а именно: 07.07.2023г. – 17.08.2023г., не е бил собственик на имота, респ. не е бил потребител на ВИК услуги. За този период той не дължи плащането на задължения към ищеца. Видно е, че в самата фактура от 25.09.2023г. за целия период (07.07.2023г. – 13.09.2023г.) са фактурирани количества от 17 куб.м. вода на стойност 71,36 лв. с ДДС. При липсата на отчитане на водомера към 18.08.2023г., единственият възможен начин за установяване на потребеното количество вода в периода 18.08.2023г. – 13.09.2023г. е съразмерно – чрез разделяне на общото потребено количество на броя дни и определянето му за период от 27 дни – периода 18.08.2023г. – 13.09.2023г. (като целият период на фактуриране е от 69 дни). През призмата на чл. 162 ГПК настоящият съдебен състав намира, че това е единственият възможен начин за определяне задълженията на ответника по процесната фактура. Изчислено по този начин съразмерното количество потребена вода, което следва да се определи на ответника е от 6,65 куб.м., на стойност (при цените съгласно Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР на л. 11 – л. 12 от делото) от 23,26 лв. без ДДС, или 27,91 лв. с ДДС.

Следователно общият размер на задълженията на ответника по посочената фактура, изчислен по реда на чл. 162 ГПК е 27,91 лв. и искът за главница следва да бъде уважен до тази сума, респ. отхвърлен до пълния претендиран размер по тази фактура. По правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България по тази фактура се дължи сумата от 14,27 евро, а по фактура № 0049869799 от 27.10.2025г. (на л. 19 от делото) – 40,06 евро. Т.е. задълженията на ответника са общо в размер на 54,33 евро и до този размер искът следва да бъде уважен, респ. отхвърлен до пълния предявен размер от 76,55 евро (равностойност на 149,71 лв.).

Искът до този размер е основателен и възраженията в обратната посока на особения представител не следва да се вземат предвид. В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите са „видяни“ от отчетник – в изпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в сроковете по чл. 24, ал. 4 от Общите условия (в рамките на не повече от година между последните две отчитания на 25.10.2024г. и 15.10.2024г.).

2

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.09.2023г. и 27.10.2025г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.10.2023г. и 27.11.2025г. Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Ето защо искът за главница следва да бъде уважен до посочените размери.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период 26.10.2023г. – 22.12.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 25.10.2023г. и 26.11.2025г., поради което ответникът действително е изпаднала в забава още към 26.10.2023г. Върху дължимата по първата от фактурите сума от 27,91 лв. се дължи лихва в размер на 8,01 лв., а по втората (както е посочено в исковата молба) – 0,57 лв.

Следователно искът е основателен, но до размер от 8,58 лв., или 4,39 евро и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 10,71 евро (равностойност на 20,94 лв.).

По разноските:

Ищецът е направил разноски – платена държавна такса от 100 лв. (51,13 евро) и депозит за особен представител – 204,52 евро. От ищеца се претендира юрисконсултското възнаграждение, като при определянето му следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв.

(102,26 евро). Т.е. общият размер на разноските, направени от ищеца е от 357,91 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъдят 240,88 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Х., гражданин на Швеция, роден на **********г., БУЛСТАТ: *****, с постоянен адрес в с. Р., местност „Х.т.“, комплекс „Е.Г. 2“, вх. В, ет. 3, ап. В ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата о т сумата от 54,33 евро, представляваща главница – незаплатената стойност за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, начислена за абонатен номер 777287, до обект находящ се в с. Р., местност „Х.т.“, комплекс „Е.Г. 2“, вх. В (Б), ет. 3, ап. **** (***), с идентификатор 61056.68.*****, от които 14,27 евро по фактура № 0045932262 от 25.09.2023г., за периода 18.08.2023г. – 13.09.2023г. и 40,06 евро по фактура № 0049869799 от 27.10.2025г., за периода 25.10.2024г. – 15.10.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2025г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 54,33 евро, до пълния предявен размер от 76,55 евро, представляващата претенцията над сумата от 14,27 евро по фактура № 0045932262 от 25.09.2023г., начислена за фактурирания период 07.07.2023г. – 17.08.2023г.

ОСЪЖДА М. Х., гражданин на Швеция, роден на **********г., БУЛСТАТ: *****, с постоянен адрес в с. Р., местност „Х.т.“, комплекс „Е.Г. 2“, вх. В, ет. 3, ап. В ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4,39 евро, лихва върху дължимата главница, начислена за периода 26.10.2023г. – 22.12.2025г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4,39 евро до пълния предявен размер от 10,71 евро.

ОСЪЖДА М. Х., гражданин на Швеция, роден на **********г., БУЛСТАТ: *****, с постоянен адрес в с. Р., местност „Х.т.“, комплекс „Е.Г. 2“, вх. В, ет. 3, ап. В ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 240,88 евро, представляваща разноски в настоящото производство , съразмерно на уважената част от исковете.