Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 978 от 14.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12141/2025
Вид
Решение № 978
Подписан
14.03.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Варна, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112141 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. С. Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, чрез процесуален представител адв. К. А., срещу Д. Р. Б., ЕГН:

**********, с адрес в ***, обективно кумулативно съединени искове както следва:

- с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г., на неговата майка В. С. Р., ЕГН: **********; за определяне местоживеенето на детето Б. Д. Б., ЕГН:

**********, роден на 19.01.2019г., при неговата майка В. С. Р., ЕГН: **********, на адрес в ***; за определяне режим на лични отношения на бащата Д. Р. Б., ЕГН: **********, с детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г.; за осъждане на Д. Р. Б., ЕГН: **********, да заплаща в полза на детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г, чрез неговата майка В. С. Р., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 700 лева, платима по банков път, по банкова сметка № ***, до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.11.2025 г., до настъпване на основание за изменението или отпадането й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

- с правно основание чл.149 СК – за осъждане на ответника Д. Р. Б., ЕГН: **********, да заплати на детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г, чрез неговата майка В.

С. Р., ЕГН: **********, издръжка за минал период от време в размер на 8400,00 лв. за период от една година назад - от 13.11.2024 г. до 13.11.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че В. С. Р. и Д. Р. Б. са поддържали интимни отношения, като от връзката си имат общо дете - Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г. Твърди се, че от раждането на детето неговият баща не полага никакви грижи за него.

В. С. Р. твърди, че само тя полага грижи за отглеждането на сина си Б. Д. Б., ЕГН:

**********. Сочи, че никога не е лишавала детето от възможността да бъде заедно с баща си, но бащата не е изразявал желание да прекарва време с него. Твърди, че детето Б. Д. Б. посещава тренировки по футбол и плуване. Месечните такси за тези занимания възлизат на 1 около 200.00 лева общо. Също така има разходи за хранителни добавки, имуностимуланти и витамини. Счита, че ответникът е в работоспособна възраст, като реализира доходи от трудова дейност, тъй като заема ръководен пост в Община Бургас - директор е на Дирекция „Здравеопазване, превенции и социални дейности". Няма разходи за заплащане на наем и е налице възможност да заплаща претендираната издръжка.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от Д. Р. Б., ЕГН: **********. Същият заявява, че не оспорва предявения иск в частта му за предоставяне на родителските права по отношение на детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г., на неговата майка В. С. Р., ЕГН: **********; за определяне местоживеенето на детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г., при неговата майка В. С. Р., ЕГН: **********, на адрес в ***. Не претендира и не желае определяне на режим на лични отношения между него и детето Б. Д. Б.. Счита, че размерът на дължимата от него издръжка за Б. Д. Б. следва да бъде определен в минимален размер. Сочи, че получава месечно възнаграждение в размер на 3 700 лв. , обслужва потребителски кредит с месечна вноска 760,37 лв. и ипотечен кредит с месечна вноска 1 436,83 лв. След приспадане на тези задължения разполагаемият му доход възлиза на 824,63 лв. Оспорва иска за издръжка за минало време. Сочи, че за периода, за който се претендира издръжката за минало време е участвал в издръжката на домакинството, чрез поемане на конкретни разходи и предоставяне на жилище за детето и майка му.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът В. С. Р. – лично и чрез процесуалния си представител адв. К. А., поддържа предявените искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – Д. Р. Б. поддържа отговора на исковата молба.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че същите са родители на непълнолетното дете Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г. Страните не са съпрузи и към момента не живеят заедно. Към настоящия момент детето Б. Д. Б., ЕГН: **********, роден на 19.01.2019г. живее при неговата майка В.

С. Р., ЕГН: **********.

От удостоверение за раждане № 0020190017 се установява, че Б. Д. Б., ЕГН:

**********, е роден на 19.01.2019г. и негови родители са В. С. Р. и Д. Р. Б..

От служебна бележка изх. № 009 се установява, че Б. Д. Б. е член на ФК „Спартак Варна“, като е редовно картотекиран и участва във футболни срещи през състезателната 2025 г./2026 г., като всеки месец заплаща месечна вноска в размер на 120 лева.

От удостоверение № 88/02.10.2025 г. се установява, че през учебната 2025/2026 г. Б. Д.

Б. посещава ДГ 35 – „Детска радост“.

От удостоверение изх. № 304/04.11.2025 г. се установява, че Б. Д. Б. е редовно картотекиран за 2025/2026 г. като състезател в КПС „Торпедо“, като посещава тренировки три пъти седмично, за което заплаща членски внос в размер на 80 лева месечно.

От удостоверение № 308/07.10.2025 г. се установява, че В. С. Р. за времето от месец 10.2024 г. до месец 09.2025 г. е получила брутен доход в общ размер на 39367,40 лева.

От писмо входящ № 12730/16.02.2026 г. се установява, че на В. С. Р. не са изплащани парични обезщетения за безработица, временна неработоспособност, помощи от Държавно обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИ – Варна за периода от 01.01.2024 г. до 16.02.2026 г. На Д. Р. Б. не са изплащани парични обезщетения за безработица, помощи от Държавно обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИ – Варна за периода от 01.01.2024 2 г. до 16.02.2026 г., като за месец 10.2025 г. му е изплатена сумата в размер на 440,93 лева, като обезщетение за временна неработоспособност.

От справка от ТД на НАП-Варна се установява, че за периода от 01.01.2025 г. до 28.02.2026 г. Д. Р. Б. е получавал ежемесечен облагаем доход в размер над 6000 лева.

От заключението на социален доклад за детето Б. Д. Б., изготвен от Агенция за социално подпомагане, става видно, че е установено, че за детето Б. Д. Б. се полагат много добри грижи от неговата майка и разширеното семейство по майчина линия. Потребностите на детето се задоволяват напълно адекватно във всеки един аспект. Връзката между детето и бащата е нарушена и те не общуват. По данни на г-жа Р. бащата не проявява заинтересованост и не търси контакт със сина си, но следва да участва във финансовата издръжка на детето, чрез изплащане на издръжка съобразно неговите потребности и възраст.

В качеството на свидетел по делото е разпитана В.С.И., без дела и родство със страните. Същата заявява, че познава В. Р. и нейното дете Б., като са в приятелски отношения. Знае, че за детето се грижи само и единствено неговата майка В. Р., като живеят в апартамент, който се намира в град Варна, ул. „Трайко Китанчев“. Не познава лично бащата на детето, но знае че той живее в град Бургас. Известно й е, че детето посещава треноировки по футбол и по плуване.

В. С. Р., в качеството й на майка на детето Б. Д. Б. е изслушана в открито съдебно заседание. Същата заявява, че в момента живее заедно с детето на *** в жилище, което е нейна собственост. Работи като търговски представител във фирма „Възраждане – КАСИС“, като получава нетно месечно възнаграждение от около 1000 евро. Месечните разходи за детето са: 65 евро за тренировки по футбол; 35 евро за тренировки по плуване; 100 евро за дрехи и обувки и други разходи около 100-150 евро.

Д. Р. Б. в качеството му на баща на детето Б. Д. Б. е изслушан в открито съдебно заседание. Същият заявява, че живее в град ***, заедно с приятелката си и нейната дъщеря.

Работи в Община Бургас на длъжност „директор“ на Дирекция „Здравеопазване и социални дейности“, като получава месечно възнаграждение в размер на около 1860 евро, получава годишна рента в размер от 3 до 6 хиляди лева на година и възнаграждение по проекти, финансирани по програма на Европейския съюз, фонд за убежище и миграция.

По делото спорният въпрос е за размера на дължимата от Д. Р. Б. в полза на детето Б. Д.

Б. издръжка, както и за режимът на лични отношения с детето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. В чл. 127, ал. 2 от СК е посочено, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

В настоящия случай не е налице спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Предвид това и с оглед материалите по делото, съдът намира, че в интерес на детето е да бъде запазено установеното фактическо положение и занапред детето да продължи да живее заедно със своята майка, на адреса на майката, като родителските права следва да бъдат предоставени на същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 о т СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Според разясненията, дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между 3 децата и родителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет пред интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности. Отчитайки горното, съдът счита, че режимът на лични отношения в конкретния казус следва да бъде определен както следва: бащата да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. Съдът намира, че така определеният режим съответства в най-голяма степен на интересите на детето. С оглед липсата на желание у бащата да осъществява контакт с детето, посоченият режим при осъществяването му, би спомогнал за поетапно пораждането на емоционална връзка между баща и син, което би било полезно за детето. Разбира се, ако родителите постигнат доброволно съгласие за поразширен или по-ограничен режим на лични отношения, няма пречка същият да бъде приложен от тях.

Относно издръжката: Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на децата, така и от материалните възможности на двамата родители.