Решение № 149 от 13.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Благоевград, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20221200900151 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от "И", ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж-к. Д, представлявано от В.К.К. - управител, чрез адв. Т. Г., съдебен адрес: гр.С.ул. О.П. № против „Ю.Т.Д.

ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С.ул. П.м № представлявано от В.Н.М – управител, с която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 48696,05 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 5951,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до 07.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 23.04.2021 г. между ищеца и ответника е сключен договор за търговска продажба, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на продавач е доставило на ответното дружество, в качеството на купувач, хигиенизиращи и дезинфектиращи артикули на стойност 48696,05 лв., за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г. с уговорена дата на плащане 23.04.2021 г. Сочи се, че стоките са доставени, като ответникът не е направил възражения, поради което същите са били одобрени съгласно чл. 324, изр. 2 ТЗ.

Твърди се, че до подаването на исковата молба не е постъпило плащане от ответното дружество за доставените стоки, поради което се дължи мораторна лихва за забава в размер от 5951,74 лв., считано от падежа на задължението (23.04.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (07.07.2022 г.) върху главницата от 48696,05 лв.

В допълнителната искова молба се твърди, че между ищеца и ответника са 1 съществували трайни търговски отношения от месец октомври 2018 г., при които при заявка от ответното дружество, ищцовото дружество доставяло заявени стоки по вид и брой, посочени в заявката и на място, посочено в заявката. За доставените от ищцовото дружество различни стоки по различни заявки в условията на трайна търговска практика, била издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., в която са включени дължимите от ответното дружество плащания по различните заявки. Сочи се, че процесната фактура е изпратена по електронен път на ответното дружество на 23.04.2021 г., като получаването й било потвърдено с електронно съобщение.

Прави се искане за постановяване на решение, с което ответното дружество "Ю" ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца "И.Е" ООД следните суми: сумата от 48696,05 лв., представляваща продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 5951,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до 07.07.2022 г.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове.

Оспорва се доставянето на стоките, за които е издадена фактура № 2000035520 от 23.04.2021 г., както и предоставянето на фактурата.

Сочи се, че "Ю" ЕООД е предприятие, осъществяващо дейност в областта на търговията на промишлени стоки, препарати и хигиенизиращи продукти и стопанисва обект в гр. С.

Твърди се, че последните търговски взаимоотношения между ищеца и ответното дружество са от 14.04.2021 г. и са материализирани във фактура № 35305/14.04.2021 г., платена в брой, като след тази дата търговските отношения между страните били прекратени.

В допълнителния отговор на исковата молба се оспорват твърденията, изложени в допълнителната искова молба, относно сделки на консигнация.

Твърди се, че не е сключван договор за консигнация между страните, нито устно са уговаряни подобни практики между страните. Сочи се, че при договора за консигнация доставчикът- консигнант е длъжен да издаде фактура в момента на доставката.

Твърди се, че процесната фактура не е подписана и не е съпроводена с никакви други доказателства, обосноваващи сключена сделка. Сочи се, че фактурата не е включена в дневника за покупки на ответното дружество, в справките декларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит, което доказва, че не е сключена сделка между страните.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2021 г. от ищцовото дружество е издадена фактура № 2000035520 с получател ответното дружество "Ю" ЕООД с предмет стоки, подробно описани във фактурата, на обща стойност от 48696,05 лв. с ДДС, с посочен начин на плащане по банков път и с дата на падеж - 23.04.2021 г.

По делото са приети като доказателства разпечатки от електронна поща, 2 съдържащи заявки за стоки, стокови разписки и списък на консигнационни стоки.

От приета като доказателство по делото разпечатка от електронна поща се установява, че от електронен адрес --- V. M., копие до ---- на 23.04.2021 г. е изпратено съобщение със съдържание: „З, м за п.“. На 26.04.2021 г. от електронен адрес - до ---е изпратено съобщение: „П“.

От приет като доказателство по делото трудов договор № 1 от 26.10.2018 г. се установява, че в ответното дружество е работила служителка Н Я на длъжност продавач-консултант, работно място – склад за алкохол. Трудовото правоотношение на служителката е прекратено на 25.06.2022 г.

Като доказателства по делото са приети и материали от ч.гр.д. № 635/2022 г. по описа на РС – Сандански, образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано от ищцовото дружество против ответното дружество и по което заявлението, в частта, отнасяща се за вземане по процесната фактура № 2000035520/23.04.2021 г., е било отхвърлено. Издадена е заповед за изпълнение за сумите: 7400,00 лв.- остатък за доплащане по фактура № 02000031943/23.09.2020 г. с падеж 07.10.2020 г; 4745,73 лв. -дължими по фактура № 2000033011/09.11.2020 г. с падеж 23.11.2020 г.; 4362,14 лв. -дължими по фактура № 2000033012/09.11.2020 г. с падеж 23.11.2020 г.; 293,05 лв.-дължими по фактура № 2000033951/27.01.2021 г. с падеж 10.02.2021 г.; 1019,13 лв. - дължими по фактура 16.02.2021 г. с падеж 02.03.2021 г.; 72,00 лв. -дължими по фактура № 2000034444/01.03.2021 г. с падеж 15.03.2021 г.; 813,83 лв. -дължими по фактура № 2000034590/08.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г., ведно със законната лихва по чл.

303а от ТЗ до окончателното изплащане на сумата. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ответното дружество е депозирало възражение, като в указания срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че фактура № 2000035520/23.04.2021 г. е отразена в счетоводните регистри на ищцовото дружество, включена е в дневника за продажби за месец април 2021 г. и е декларирана със СД по ЗДДС към НАП със справка- декларация на 10.05.2021 г.

Процесната фактура не е включена в счетоводните регистри на "Ю" ЕООД, както и описаните стоки не са заведени в складовата програма. Последната осчетоводена фактура за получени стоки от „И Е“ ООД, е фактура № от 14.04.2021 г. на стойност 297,95 лв. Експертът сочи, че приложените към допълнителната искова молба стокови разписки и проформа- фактури за 2018 г. на стойност 10158,02 лв. не са осчетоводени по балансови или задбалансови счетоводни сметки като вземания или задължения и на двете дружества и по тях не са извършвани разплащания. В двете дружества са осчетоводени фактури за продадени, респ. закупени стоки на стойност 10197,26 лв. За 2019 г. от „И Е“ ООД са издадени стокови разписки на обща стойност 24160,54 лв., в двете дружества за същия период са осчетоводени по фактури продадени- закупени стоки на стойност 71699,90 лв. За 2020 г. са издадени стокови разписки за 26633,94 лв., за същия период в двете дружества са осчетоводени по фактури закупени- продадени стоки на стойност 26615,07 лв. И в двете дружества няма документиране на доставки на консигнация и организация на такъв вид продажби. И в двете дружества са осчетоводявани доставки за покупко-продажба на стоки по първични счетоводни 3 документи фактури, като в счетоводството на ответника е налице осчетоводяване на закупени стоки от ищеца за периода от 26.11.2018 г. до 14.04.2021 г., а последна осчетоводена фактура, е фактура № 2000035305 от 14.04.2021 г.

Стоките, посочени в спорната фактура, не са отразени както в счетоводните регистри, така и в складовата програма на "Ю". До фактура № 2000035305 от 14.04.2021 г. няма разлики при счетоводните регистри на двете дружества за доставени, получени, платени доставки, както по аналитични, така и по синтетични данни.

В с.з. вещото лице разяснява, че представените от ищцовото дружество разписки, не отговарят на сумата, претендирана с исковата молба. Сумата по разписките, намалена със стойността на върната стока, не отговаря на сумата по процесната фактура. Разписките, приложени към исковата молба, не са отразени в счетоводството на ищеца, както и не са осчетоводявани като предадени стоки.

В заключението по приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, че за издадените 72 броя фактури до 14.04.2021 г. на обща стойност 297555,73 лв., ответното дружество е превело по банков път сумата от 290061,27 лв. и в брой сумата от 7494,01 лв. или общо 297555,73 лв. Всяка получена стока по издадените 72 бр. фактури е заведена в складовата програма със съответната приходна стокова разписка.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Въз основа на изложените в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения и формулирания петитум, съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ЗЗД за заплащане стойността на продадени стоки, доколкото ищецът твърди, че между страните са съществували трайни търговски отношения, при които по заявка на ответното дружество, ищцовото дружество е доставяло стоки срещу насрещно поето задължение за заплащане на тяхната стойност на определен падеж.

В писмените бележки ищецът навежда твърдения, че между страните са съществували трайни търговски отношения за продажба на стоки на консигнация, като въз основа на заявки от ответника, ищецът е доставял стоки, които ответникът да реализира, което по същество сочи на договор за продажба. При договора за консигнация консигнантът предава на консигнатора стока (в негов склад или магазин), за да я продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен срок срещу възнаграждение (комисиона). Договорът за консигнация от една страна има родовите признаци на комисионния договор, защото негов предмет е сключването на изпълнителни сделки от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, като между страните възникват правоотношения по учредителна, изпълнителна и отчетна сделка, а консигнантът дължи възнаграждение – комисиона, по правило като процент от цената на изпълнителната сделка. В исковата молба обаче липсват твърдения относно сключен договор за консигнация с посоченото по-горе съдържание. Ищецът не претендира вземане по отчетна сделка или връщане на непродадени стоки, а продажната цена на стоките, които е доставил на ответника.

Договорът за търговска продажба е търговска сделка, абсолютна (обективна) търговска сделка и за нея се прилагат разпоредбите на ТЗ. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е 4 консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.