Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 04.05.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 362/2025
Вид
Решение № 108
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Аделина Троева, Албена Миронова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 52-61 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 52-61 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 342 · Търговски закон
  • чл. 342, ал. 2 · Търговски закон
  • чл.345, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. *, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500362 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е въззивна жалба на „А.Ф.“ ЕООД, ЕИК*, гр. *, чрез пълномощника си, юрк. В. В., против Решение № 291/15.06.2025 год., по гр.д.

№ 2024/2024 год. по описа на РС *.

С посоченото решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Д., ЕГН: **********, дължи на „А.Ф." ЕООД, предишно наименование „М.Б." ООД, вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК*, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 672/2024 г., по описа на РС – *, а именно: на правно основание чл. 422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата 2182.39 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 06/04/23 г. до 22/08/2023 г. по договор за лизинг 06.02.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявление по чл.410 ГПК – 12.12.2023 г., до окончателното плащане.

Със същото решение са ОТХВЪРЛЕНИ:

- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, чл. 342 ТЗ за установяване съществуване на вземане: за сумата 2200.50 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 06/04/23 г. до 22/08/2023 г.;

- иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 39.75 лева неустойка 1 за забавени плащания за период от 06/04/23 г. до 22/08/2023, както и на - сумата 2383.68 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучател.;

- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.345, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 537.17 лева – разходи на лизингодателя по заплатени от него данък МПС, глоби от пътна полиция и застрахователни премии по договор за застраховка за лизинговата вещ;

- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 696.00– разходи, свързани с връщане на лизинговата вещ.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон от ищеца „А.Ф.“ ЕООД, ЕИК*, гр. * в отхвърлителната си част, досежно претендираните:

- 2200.50 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 06/04/23 г. до 22/08/2023 г.;

- 39.75 лева неустойка за забавени плащания за период от 06/04/23 г. до 22/08/2023,

- 2383.68 лева неустойка за прекратяване по вина на

Лизингополучателя;

- 537.17 лева – разходи на лизингодателя по заплатени от него данък МПС – 286,72 лв., глоби от пътна полиция – 20,00 лв., 12,00 лв. – такса за администриране на глоба и застрахователни премии по договор за застраховка за лизинговата вещ - 218,45 лв.

Жалбата е подробно мотивирана. Твърди се липса на приетата от съда неравноправност на клаузи от договора за лизинг и същевременно, че в случая са налице и доказани всички факти, обосноваващи основателността на тези претенции.

Въззивникът счита, че така на правеният от първоинстанционния съд извод е неправилен и противоречи на ЗПК и Директива 2008/48 на ЕП и Съвета от 23.04.2008 год., според която общи разходи по кредита за потребител означава всички разходи, вкл. лихви, комисионни, такси и др., които потребителят следва да заплати във връзка с договора и които са известни изначално на кредитора, с изключение на нотариални разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит ако в допълнение към това сключването на договора за тези допълнителни услуги е задължително условие за получаването на кредита или получаването му при предлаганите условия. Поддържа, че съгл. чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗПК, при изчислението на ГПР по кредита не се включват разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребитеят дължи при покупка на стока или предоставяна на услуга.

Иска се от съда да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части, като неправилно и вместо това да постанови решение, с което да уважи иска и в частта относно претендираните - 2200.50 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с 2 падеж от 06/04/23 г. до 22/08/2023 г.; - 39.75 лева неустойка за забавени плащания за период от 06/04/23 г. до 22/08/2023, - 2383.68 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя; - 537.17 лева – разходи на лизингодателя по заплатени от него данък МПС – 286,72 лв., глоби от пътна полиция – 20,00 лв., 12,00 лв. – такса за администриране на глоба и застрахователни премии по договор за застраховка за лизинговата вещ - 218,45 лв.

Претендират се и разноските за въззивното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Е.Д., ЕГН: ********** от гр. *, чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д.М., МАК, която оспорва жалбата и счита решението на РС за правилно, обосновано и законосъобразно и като така моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

Искания за събиране на нови доказателства не са направени от страните.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят А.Ф. ЕООД, гр. *, ЕИК*, чрез пълномощника си, юрк. В. В. не се явява. С писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и моли за отмяна на решението на МРС в обжалваната част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна Е.Н. от гр. * се представлява от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Д.М., МАК, която оспорва жалбата и счита решението на МРС за правилно. Моли то да бъде потвърдено в обжалваната част.

МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред РС – * са предявени искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищцовото дружество към него за сумата 8039,49 лева, от които: 1/ 2182.39 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 06/04/23 г. до 22/08/2023 г. по договор за лизинг 06.02.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявление по чл.410 ГПК – 12.12.2023 г., до окончателното плащане, 2/ 2200.50 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 06/04/23 г. до 22/08/2023 г.; 3/ 39.75 лева неустойка за забавени плащания за период от 06/04/23 г. до 22/08/2023,

4/ 2383.68 лева неустойка за

3 прекратяване по вина на Лизингополучателя; 5/ 286,72 лева данъчни задължения, 6/ 218,45 лева застрахователни премии, 7/ 20 лева – глоби от пътна полиция, 8/ 12 лева – такса за администриране на глоба и 9/ 698,00 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (12.12.2023 год.).

След връчване по реда на чл. 47 ГПК на длъжника на вземането по издадената по ч.гр.д. № 672/2024 год. на МРС Заповед № 406/21.03.2024 год. за изпълнение по чл. 410 ГПК, заявителят е предявил иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

За да отхвърли иска в обжалваната част, МРС е приел, че към процесния договор за финансов лизинг приложение намират правилата, регламентирани в Закона за потребителския кредит, на основание чл. 3, ал. 3 ЗПК, а в случая в договора за финансов лизинг е посочен процент на ГПР от 49,88 %, който включва единствено лихвата върху главницата, която е в размер на 41,16 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено. В същото време обаче, в съдържанието на т. 1.27 на Общите условия е посочено, че общите разходи включват лихвата върху главницата, лихвата по разсрочен ДДС, ако договорът го предвижда, премии за застраховка "Автокаско", ако такава се предвижда, както и други разходи, ако такива са посочени в договора. Такива други разходи в договора са посочени в чл. 11 от същия, а именно разходи за регистриране пред КАТ в размер на 250 лева. В настоящия случай сумата от 250 лева, представляваща такса за регистрация в КАТ обаче не е била отчетена като разход по кредита при формирането на оповестения ГПР, като това е видно от заключението на счетоводната експертиза, от което се установява, че ако таксата за тази услуга е била включена при изчислението на ГПР, последният ще възлиза на 53,26 %, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От доказателствата по делото се установява, че

На 12.12.2023 год. ищецът е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против Е.Д., ЕГН ********** от гр. *, за парично вземане в размер на исковата сума. Посочено е, че задължението произтича от: Договор за финансов лизинг от 06.02.2023 год., по силата на който дружеството А.Ф.

ЕООД като лизингодател е поело задължението да придобие и предостави на длъжника за възмездно ползване л.а., м. *, мод. * с рег. №*. Длъжникът е следвало да заплаща дължимите суми по договора. Длъжникът е преустаноовил плащанията и заявителят прекратил едностранно договора поради неизпълнение и предприел действия за връщане на вещта.

Към заявлението са приложени:

1. Договор от 06.02.2023 год. за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.

Лизинговата стойност на МПС-то е в размер на 12500,00 лв. Общият размер на кредита, посочен в чл. 6 от Договора, е 12 500 лв. и включва главницата по чл. 2. Срокът на лизинга е 24 месеца, а страните са уговорили 4 лизингополучателят да изплаща главница и лихва върху нея на 24 месечни вноски съгласно приложение № 1. Лихвеният процент по договора е 41,16 %.

В чл. 7 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 6 203,63 лв. и представлява лихва върху главницата. В чл. 9 от договора е посочено, че ГПР е 49,88 % и включва лихва върху главницата. В чл. 11 като първоначални разходи са посочени „Такса за приоритетно разглеждане“ в размер на 0,00 лв. и „Разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси“ в размер 250 лв. Не е спорно, че лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното извършено плащане е от 16.03.2023 г.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, внесената сума от отв. Е. Д. по договора за лизинг е в общ размер 678,75 лв., от които 250 лв. – на 06.02.2023 год., при сключването на договора и 428,75 лева – на 06.03.2023 год., което е първата погасителна вноска.

Лизинговият актив (автомобила) е върнат от полицията на лизингодателя на 28.06.2023 год.

Уведомлението за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение е връчено на лизингополучателя на 22.08.2023 год. чрез ЧСИ В.

Матова по реда на чл. 47 ГПК.

Непогасената падежирала главница за периода 06.04. – 22.08.2023 год. е 2182.39 лева. Договорената и непогасена възнаградителна лихва за същия период е 2200,50 лева, а неустойката – 40,39 лева.

Съгл. чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив. Те са установени от вещото лице в размер на 696,00 лв. с ДДС съобразно тарифата към рамков договор на ищеца с Г.Г.

* ООД. Издадена е фактура. Няма данни за плащане.

Съгл. чл. 8.6, вр. чл. 8.7.4 от ОУ, лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци по чл. 52-61 от ЗМДТ. Те са установени от вещото лице в размер на 295,30 лв. за 2023 год. Те са заплатени на 30.07.2023 год. от ищеца.