Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 14.10.2020, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 458/2020
Вид
Решение № 305
Подписан
14.10.2020
В сила
05.11.2020
Състав
Силвина Дачкова Йовчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози

РЕШЕНИЕ

Номер 305

14.10.2020 г.

Град Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Силистра

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Милена П. Лекова

Силвина Д. Йовчева като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно наказателно дело № 20203420200458 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Д. К. Д. с ЕГН-********** от гр. С., ул. “Е.” № ... срещу Наказателно постановление № 20-1099-000716, издадено на 16.06.2020 г. от Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – С., с което са наложени на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) следните административни наказания: глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП.

Жалбоподателят признава, че на посочената дата е управлявала МПС, когато била спряна за проверка. Преди това използвала медикаменти за алергията, тъй като била в затворено помещение, където имало пушачи, а тютюневия дим оказвал влияние върху здравословното състояние. След като видяла резултата от проверката изпаднала в паника.

Твърди, че има връчен препис от акта, но не и от талона за медицинско изследване. Това попречило да се яви за кръвно изследване. Навежда доводи, че не е спазена процедурата по наредбата и това обстоятелство е опорочило проведеното административно наказателно производство. Счита, че посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на процесното НП. Отделно излага доводи за недоказаност на нарушението. Моли за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

1

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество моли за изменение на процесното НП в посока намаляване на наложените ѝ наказания.

За въззиваемата страна се явява наказващият орган, който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения излага становище за законосъобразност на процесното НП. Посочва, че действително е допусната грешка при съставянето на акта, в частта в която е посочено, че е налице повторно нарушение. Това е взето предвид при издаването на НП. Посочва, че талон за медицинско изследване се връчва само в три случая: когато водачът откаже проверка, не е съгласен с резултатите или физически няма възможност да му бъде извършена проверка с техническо средство. В случая обаче жалбоподателката е отразила саморъчно в талона, че приема показанията на техническото средство. Наказващият орган посочва, че в самия талон, екземпляр от който тя е подписала, е указано, че в случай на приемане на показанията на техническото средство, останалата част от талона не се попълва и на лицето не се връчва екземпляр от него. В този смисъл полицейският служител е действал в рамките на правомощията си. Посочва, че са наложени наказания по закон. Моли съда да потвърди процесното НП като законосъобразно.

Редовни призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите Г. и И., и двамата инспектори в РУ – С., били на работа от 19:00 ч. на 14.05.2020 г. до 07:00 ч. на 15.05.2020 г. Двамата осъществявали задълженията си на установъчен пункт на кръстовището на ул. „В. Л.“ и ул. „В. А.“ в гр. С., поради трафика на автомобили на ГКПП. Около 03:05 ч. на 15.05.2020 г. преминал автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен № СС2565СК, водачът на който влязъл в насрещното движение по ул.

„Седми септември“ и след това предприел маневра за завиване по ул. „В. Л.“. Вземайки предвид нарушението на забранителния знак по ул. „Седми септември“, полицейските служители подали светлинен сигнал и спрели водача за проверка. В хода с оглед представените документи било установено, че водач на автомобила е жалбоподателя Д. К.

Д. . В автомобила освен водача имало и пътници – две момчета. Тъй като полицейските служители усетили мирис на алкохол, се обадили на дежурния да изпратят полицейски служител от „Пътна полиция“. На място пристигнал актосъставителят Т. Т., който изпробвал жалбоподателката за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRDN0004, дисплеят на който отчел 0,94 промила.

В присъствието на свидетелите Г. и И. актосъставителят съставил АУАН срещу жалбоподателя Д. К. Д. за това, че в гр. С. по ул. „В. Л.“ до дом ... в посока бул. „М.“ управлява лек автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен № СС2565СК след употреба на 2 алкохол, констатирано с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRDN0004, който отчел 0,94 промила алкохол в издишания въздух. Актосъставителят преценил, че с посоченото е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от Закона за движение по пътищата. В текстова част след цифровата квалификация е посочено, че нарушителят повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително по ЗДП. Като доказателство актосъставителят иззел свидетелството за управление на жалбоподателя Д.. След това пристъпил към съставяне на талон за медицинско изследване. В талона за изследване жалбоподателят Д. саморъчно посочила, че приема показанията на техническото средство и положила подпис над текста, в който е посочено, че когато лицето приеме показанията на техническото средство, останалата част от талона за изследване не се попълва и на лицето не се връчва екземпляр от него. По тази причина актосъставителят след отразеното от жалбоподателя Д., че приема показанията на техническото средство, не продължил да попълва и не връчил на жалбоподателя екземпляр от съставения от него талон. На л. 22 са приложени стикерите.

Актосъставителят връчил препис от акта на жалбоподателя.

На 18.05.2020 г. наказващият орган по административно наказателното производство издал ЗПАМ, с която наложил принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.

На 18.05.2020 г. жалбоподателят Д. депозирала възражение срещу съставения АУАН (л. 24). Възложена била проверка на служител на „Пътна полиция“. Прието било, че възражението е основателно в частта, в която се твърди, че не е налице повторно деяние по чл. 5 от ЗДП. Посочено е, че грешката на актосъставителя е резултат от липсата на внимание при избор на възможностите за определяне на нарушението и съставянето на акта чрез РСОД (вероятно софтуерната програма, използвана на таблета на мл. автоконтрольора).

Проверяващият преценил, че тази грешка може да се коригира с издаването на НП.

Останалите възражения, касаещи употреба на лекарствени препарати, са приети като неоснователни, предвид липсата на компетентност на контролния орган за действието им.

Излага се довод, че възразилият знае какви са противопоказанията и това би следвало да бъде взето предвид преди вземане на решението за управление на МПС.

В издаденото на 16.06.2020 г. Наказателно постановление № 20-1099-000716 била отразена същата фактическа обстановка, описана и в АУАН. С оглед посоченото наказващият орган преценил, че е извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и наложил на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение (ЗДП) по пътищата следните административни наказания: глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Видно от Заповед № Із-8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи 3 полицейските органи, заемащи длъжност в сектор “Пътна полиция” в областните дирекции на МВР, могат да издават актове на територията на областта, а началниците на групи в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР са оправомощени от министъра да издават НП на обслужваната територия (т. 2.11.).

Към жалбата са приложени листовки на лекарствени препарати („Орофар 0,2%/0,15% Спрей за устна лигавица, разтвор“ и „Африн ND ментол 0,5 mg/ml спрей за нос, разтвор“, както и резултати от кожно-алергично тестуване.

На съда е служебно известно обстоятелството, че актосъставителят е използвал при проверката техническо средство, което е минало периодична проверка на 18.03.2020 г. със срок на валидност за следващите шест месеца.

Горната фактическа обстановка се установява чрез разпитите на актосъставителя и свидетелите Г. и И., чиито показания съдът кредитира. Съдът дава вяра на показанията им като обективни и последователни. Те съответстват на представените по делото писмени доказателства. Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя, в частта им в която се твърди, че отчетените резултати вероятно се дължат на приети от нея лекарствени препарати преди осъществената проверка. Представеното изследване на л. 15 е от

20.11.2017 г. Не е ясно каква е връзката му със съдебното производство. Представеният амбулаторен лист от 06.03.2018 г. сочи на проведен амбулаторен първичен преглед с поставена диагноза вазомоторен ринит. Не е издадено направление за ВСД. Не са назначени ВСД. Отразено е, че е необходим консулт с алерголог за назначаване на нова схема. Не е ясно каква е връзката на този документ със съдебното производство. Не е ясно кога е извършено изследването, резултатите от което са приложени в документ, приет към доказателствата и приложен на л. 14. Не е ясно каква е връзката им с твърдяната от жалбоподателя алергия от тютюнев дим. Не са събрани доказателства жалбоподателят Д. да е приемала посочените лекарствени препарати. Освен това не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че приема им може да повлияе на резултата след взетата проба за алкохол с техническо средство. Твърденията са недоказани. Освен това според приложените листовки съдържанието на етанол в първия лекарствен продукт (4.4. на обратната страна на л. 7) и бензилов алкохол във втория (6.1. на л. 12) са незначителни. Ясно е посочено, че същите не повлияват или повлияват пренебрежимо на способността на шофиране и работа с машини. В обратния случай производителят щеше да отбележи в листовките, че препарата влияе в значителна степен при шофиране и съответно ще бъде отбелязан препоръчителен период от няколко часа между приема и шофирането.

Обикновено такива лекарства се приемат по рецепта, а не се продават свободно за покупка като „Орофар“ и „Африн“. Освен това жалбоподателят Д. следва да се е запознала със съдържанието на листовките преди да вземе решение за управление на МПС. В този смисъл няма как да оспорва резултатите от тестването с техническо средство, тъй като сама се е поставила в такова състояние преди да вземе решение за управление на МПС. В този смисъл, дори съдът да приеме твърденията на жалбоподателя за доказани, те се ирелевантни 4 за административно наказателно производство.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Актосъставителят е изпълнил тези си задължения. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му административни наказания.