Решение № 913 от 21.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Сливен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230102021 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.

22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 792516 от 26.02.2026 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на отделна клауза, съдържаща се в Договора, а именно клаузата в чл. 6, вменяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 815,19 лева, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2026 година ищцата сключила с ответното дружество „Креди Йес“ ООД Договор за кредит № 792516, по силата на който ответното дружество се задължило да предостави на ищцата сумата в размер на 880,12 лева. За ищцата е възникнало задължението да върне в срок от 9 месеца, ведно с лихви, разноски, неустойка, когато не е предоставено обезпечение и други, като общо дължимата сума по силата на договора възлиза на 1848,24 лева. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ 1 закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 792516 от 26.02.2026 година, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата в чл. 6 от процесния договор, вменяваща задължение за заплащане на неустойка.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество „Креди Йес“ ООД не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Съображенията си по същество излага в депозирано писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит № 792516 от 26.02.2026 година ответното „Креди Йес“ ООД е предоставило в заем на ищцата С. П. Д. сумата от 880,12 лева, за срок от 9 месеца, при месечен лихвен процент – 3,330% и ГПР 48,321%. За ищцата е възникнало задължението да върне получената сума в срока по договора ведно с лихви, разноски и неустойка, при непредоставено обезпечение, като общо дължимата сума по договора възлиза на 1033,07 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 792516 от 26.02.2026 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския 2 кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата от 880,12 лева, за срок от 9 месеца, при месечен лихвен процент – 3,330% и ГПР 48,321%.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено 3 единствено, че той е във фиксиран размер 48,321% и месечен лихвен процент - 3,330 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишният процент на разходи по кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваният от него финансов продукт. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски. Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите възлизат общо на 298,45 евро, от които 260,00 евро платено адвокатско възнаграждение и 38,45 евро - държавна такса. За да присъди претендираният размер на адвокатско възнаграждение, съдът прецени възражението за прекомерност за неоснователно, тъй като същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и съответства на съдебната практика на РС - Сливен и ОС - Сливен по сходни дела.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 792516 от 26.02.2026 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196 и С. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: с. ....................................., на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: с. ....................................., сумата 298,45 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5