Решение № 960 от 02.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Варна, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.ева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201899 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. Д. Ф. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 26-0433-000262/01.04.2026г. на началник РУ в ОД на МВРВарна, Първо РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро /200,00 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като издадено въз основа на също незаконосъобразен и необоснован АУАН. Привежда доводи за неспазване на процесуалните правила от актосъставителя, както и за допускането на такива и от наказващия орган. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.В. П. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда допълнителни аргументи за непълно установяване на фактическата обстановка, както и за липса на нарушение, тъй като видимостта към пешеходната пътека не е била закрита, а и в този момент не е имало пресичащи пешеходци. Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 05.03.2026г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „*“ с рег.№ *, полски образец, по бул.“* * *“ в гр.Варна, в посока бул.“*“. Около 21,09ч. той достигнал района на кръстовището на посочения булевард и ул.“*“. На кръстовището имало означена пешеходна пътека, на която имало стъпили и движещи се пешеходци, а пред нея се намирали спрели автомобили, които изчаквали тяхното преминаване. Пред автомобила на жалбоподателя се движело друго МПС, което не изчакало преминаването на пешеходците, а изпреварило спрелите автомобили и продължило движението си. Жалбоподателят също решил да продължи движението си, без да изчака потеглянето на спрелите автомобили, заобиколил ги от лявата страна, преминал през пешеходната пътека и приключил маневрата след кръстовището, като се прибрал в дясната пътна лента. В същото време в противоположната посока, със служебен автомобил се движели служителите на Първо РУ при ОД на МВР-Варна Г. П. В. и В. В.

А., които забелязали извършените от двата автомобила маневри. Двамата последвали автомобила на Ф., застигнали го на известно разстояние и подали сигнал за спиране, след което издали на лицето фиш за глоба за това, че като водач на МПС, изпреварва автомобил пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.

На 09.03.2026г. жалбоподателят подал възражение срещу фиша, поради което същият бил анулиран, а на 20.03.2026г. на лицето бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че е предприел изпреварване в зоната на кръстовище с преминаващи пешеходци и други автомобили, като е създал непосредствена опасност за другите участници.

Актът бил съставен в присъствието на Ф., бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,

Въз основа на съставения акт на 01.04.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро, съответстващи на 200,00 лева, за нарушение на 43, т.6 от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св.Г. П. В., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.

Св. * непосредствено и от близко разстояние е възприел действията на водача, поради което твърденията му са от решаващо значение за изясняването на делото.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). В приложения видеозапис ясно се виждат светлините на фаровете на ускоряващи автомобили, последването на второто превозно средство от полицейските служители, застигането му след няколко завоя и извършването на проверката.

Данните от видеозаписа напълно кореспондират на показанията на св.В. и потвърждават извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на 3 приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.43, т.6 от ЗДвП забранява изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, пред и върху сигнализирана пешеходна пътека. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят е предприел маневра изпреварване преди пешеходната пътека, отбелязана на процесното кръстовище и е завършил маневрата след него, като за изпълнението й е преминал през пешеходната пътека. По този начин същият виновно е нарушил нормата на чл.43, т.6 от ЗДвП, като наличието на административно нарушение правилно е констатирано от наказващия орган.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението обаче не е достатъчно пълно и ясно и не позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. В наказателното постановление се посочва, че жалбоподателят е достигнал движещия се пред него автомобил и е предприел изпреварване от лявата му страна, като навлязъл в пътна лента, предвидена за насрещното движение и приключил маневрата след кръстовището, като се прибрал с автомобила в дясната пътна лента, в която се намирал преди това. Така описаната фактическа обстановка не съответства напълно на установената по делото такава, доколкото не се установява жалбоподателят да е изпреварил движещия се пред него автомобил, а го е последвал, като е изпреварил спрелите пред пешеходната пътека превозни средства. С по-съществено значение обаче е констатираната от съда липса на надлежно описание на изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение. Нарушението се изразява в изпреварване върху 4 сигнализирана пешеходна пътека. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче такова посочване липсва, като изобщо не са наведени фактически твърдения, че на кръстовището е имало сигнализирана пешеходна пътека, нито че изпреварването е предприето пред или върху такава. Тези обстоятелства се съдържат в цитата на нарушената разпоредба, но не и в обстоятелствената част на наказателното постановление, съдържаща описанието на нарушението.

Допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното деяние не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление (в какъвто смисъл е напр. решението по касационно административно дело №2826 /2020 г. по описа на ВАдмС) и не може да бъде преодоляна в рамките на съдебното производство.

Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и най-вече правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

Предвид всичко изложено съдът приема, че макар и наказващият орган правилно да е констатирал наличието на процесното административно нарушение, жалбата следва да бъде уважена, тъй като при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я изцяло

Наказателно постановление № 26-0433000262/01.04.2026г. на началник РУ в ОД на МВР-Варна, Първо РУ -Варна, с което на Р. Д. Ф. от гр.Варна, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро /200,00 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

5

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6