Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 06.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6100/2025
Вид
Решение № 272
Подписан
06.04.2026
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 356, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. П., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА в присъствието на прокурора А. Огн. М. като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720106100 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от М. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ****, срещу П. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОДМВР-Б., за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно образувано срещу него досъдебно производство № 41/2023 г. на РУ-М.Т., водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.04.2023 г., в гр. М.Т., управлявайки собствения си автомобил *** с рег. № ****, бил спрян от органите на МВР за проверка за употреба на наркотици със съответното техническо средство. Резултатите от извършения тест дали положителен резултат за употреба на кокаин, с оглед на което ищецът дал кръвни проби за изследване. В резултат на отчетения положителен резултат от изследването с техническо средство, ищецът бил задържан и му били съставени АУАН № 700085/17.04.2023г. на мл.автоконтрольор при ОДМВР – Б., ЗПАМ № ***, с която му било отнето СУМПС, както и ЗПАМ № *****., с която била прекратена регистрацията на автомобила му. В следствие от извършената проверка за употреба на наркотични вещества, било образувано и досъдебно 1 производство № 41/2023 г. на РУ-М.Т., водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, в хода на което била назначена ХТЕ, от която се установило, че в кръвта на ищеца не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, поради което с постановление на РП-Б. № 5379/2023г. било прекратено наказателното производство по ДП № 41/2023 г. на РУ-М.Т.. Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство, макар и същият да не е бил привлечен като обвиняем, са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, неспокойствие, обида, несигурност, страх, нарушения в съня, лишаване от правото му на свободно придвижване, чувство за унижение поради обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто име на ищеца пред познати, приятели, роднини и в обществото. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск, както и за осъждане ответниците да му заплатят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от П.Р.Б., с който искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем по посоченото досъдебно производство, поради което и за него не били възникнали вреди от образуването и воденето на същото. Твърди се, че няма писмени доказателства ищецът да е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство и дали същото е влязло в сила към датата на предявяване на иска. Оспорва се наличието на причинноследствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното наказателно производство, както и пасивната материална легитимация на ответника по предявения иск. Оспорва се претендираният размер на обезщетението за претърпени вреди от незаконосъобразното наказателно производство, като неотговарящ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и от ОД на МВР- гр. Б., с което предявените искове са оспорени като недопустими и неоснователни. Твърди се, че с влязло в сила решение на АС-П. по адм.д.№ 22/2024г. е бил отхвърлен предявеният от ищеца срещу ОД на МВР- гр. Б. иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5914,19 лева от цитираните в настоящата искова молба 2 административни актове – ЗПАМ, с оглед на което счита иска за недопустим, поради наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание. На следващо място твърди, че искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР- гр. Б. да отговаря по него. По същество, оспорва иска като неоснователен поради липсата на кумулативно необходимите предпоставки за уважаването му. Сочи се, че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Оспорва се размерът на претендираните вреди като противоречащ на чл. 52 ЗЗД, както началният момент, от който се претендира обезщетението, доколкото същото следвало да се дължи не от датата на извършване на проверката с техническо средство, а от влизането в сила на акта, с който е прекратено наказателното производство. С оглед на което се иска да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски за производството. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване.

Според чл. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според чл. 7 от ЗОДОВ ответник по делото е органа по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, процесуален субституент на държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ П.та на РБ е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в ТР № 5/2015 г. по т. д № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган (примерно П.та на РБ и разследващите/полицейските органи), и вредата следва да се обезщети глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти.

Възможността държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната 3 практика на ВКС (например Решение № 490/2013 г. по гр. д № 1427/2011 г., I.г. о. на ВКС; Решение по гр. д № 652/2011 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 157 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 4776/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Ако ПРБ и ОДМВР са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение. При това положение предявяването на иска срещу ПРБ и ОД на МВР – Б. при условията на солидарна отговорност е допустимо, и искът следва да се разгледа по същество и то по граждански ред.

В настоящия случай осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове, както на органите на П.та, така и на полицейските органи/разследващ – макар тези органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на П.та като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му прекратяване. Следва да се има предвид, че полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС за 18 месеца до решаване на въпроса за отговорността, но образуваното ДП е условие за прилагането на такава ПАМ. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на П. произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и 4 своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Отговорността на тези държавни органи за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване, следва да бъдат определени глобално.

В настоящия случай по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер;

3. причинно - следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

От приобщеното ДП № 41/2023 г. по описа на РУ-М. Търново, пр.пр. № 5379/2023 г. по описа на РП-Б. се установява, че досъдебното производство е образувано на 17.04.2023 г. като бързо и е започнало на основание чл. 356, ал.

3 от НПК за това, че на 17.04.2023 г. в гр. М.Т. около 14:04 ч. М. В. В. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****, рег. № ****, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, като уредът отчел положителен резултат за кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство с дрегер Drug Test 5000 с фаб. № ARME 0015 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 700085/17.04.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, pr. 2 ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като освен това е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0299000019/17.04.2023 г., с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", иззети са два броя регистрационни табели. На ищеца е бил издаден талон за 5 медицинско изследване, след което е бил отведен в ЦСМП-М.Т. за даване кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози.

Бързото производство е преобразувано в досъдебно производство по общия ред, като е назначена химическа /токсикологична/ експертиза, която да установи употребата на наркотични вещества и техни аналози в кръвта на ищеца М. В., взети на 17.04.2023 г. Токсикологичната експертиза е изготвена на 19.09.2023 г., в заключението на която вещото лице е посочило, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества. С постановление от 02.10.2023 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като извършеното от ищеца деяние не съставлява престъпление. Препис от постановлението е връчен лично на ищеца през м.10.2023 г.