Решение № 599 от 12.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502784 по описа за 2024 година

С решение № 3733 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 7609/2023 г., ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. А. Й. на основание чл.

2б ЗОДОВ, сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП София, ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 87,52 лв. разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 13 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 26.03.2020 г. до 29.06.2023 г.

С определение № 12923 от 20.08.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата на А. Й. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението в отхвърлителната част е подадена жалба от А. А. Й..

1

Счита, че определеното обезщетение не e справедливо и не съответства нито на стандартите, приети в практиката на ЕСПЧ, нито на практиката на националните съдилища. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищцата има качеството на пострадал по забавено производство само по чл. 74, ал. 2 НПК като наследник и неправилно е отрекъл личното й качество на пострадал по чл. 74, ал. 1 НПК. Неправилно е определено и глобално обезщетение за всички наследници (предявили претенции по чл. 2б ЗОДОВ), тъй като всеки от тях е и лично пострадал. Твърди, че претърпяла неимуществени вреди поради това, че било насилствено сменено името й (което не е спорно), забранени били религията и езикът им, отнели баща й от семейството, изгонени били от България. Необоснован намира извода, че наказателното производство се характеризирало с фактическа и правна сложност и това обусловило неговото забавяне, като подчертава, че активни действия по разследването са се извършвали само в началото на процеса, но след 1993 г. те били спорадични, а делото продължило нечуваните 33 години. Основава се на съдебна практика на ЕСПЧ, в която е на лице позоваване на скала за изчисляване на вредите (делото Apicella срещу Италия – 1500 евро за всяка година на продължителност), каквато българските съдилища не прилагат и това води до нелогични разлики в постановяваните съдебни решения (изтъква, че по сходни дела са присъждани обезщетения от по 30 000 лв.). По свои проучвания е установила, че средно аритметично за всяка година забавяне се полагат 2 минимални работни заплати към датата на предявяване на иска (така нейната претенция следва да има размер най-малко 49 920 лв.). Отделно сочи, че според практиката на ЕСПЧ приемливо е националните съдилища да присъждат по-ниски размери на обезщетения само в хипотезата, в която в националните правни системи има ефективен механизъм за ускоряване на производството. Такъв, според ищцата, макар и да има предвиден в НПК няма ефективен характер, като подчертава, че макар и упражнен този механизъм е бил безрезултатен - постъпили са 94 броя искания за ускоряване на производството и са постановени 78 броя определения на съда в тази насока, които не са съкратили огромната продължителност от 33 години. Намира, че именно повтарящите се неуспешни опити за ускоряване и продължаващото забавяне води до по-завишена отговорност на ответната прокуратура. Счита, че обезщетението е несъответно на икономическата среда и на сходни съдебни дела, развили се в други държави-членки (напр. Румъния – 100 минимални 2 месечни заплати за процес продължил 17 години). Настоява да бъде отчетено, че наличието на множество пострадали лица в случая не е поради инициатива на същите да участват в процеса (както е в случаите с колективно заведени искове за много претенции, което усложнява производството), а участието на тези лица в забавеното производство не е по тяхно желание, тъй като те са жертва на престъпна дейност (поради това сочи, че неприложимо е решение по дело А.-Р. и др. срещу Гърция). Твърди, че следва да се вземе предвид, че баща й е бил лишен от свобода за около 4 години, без съд и присъда, само поради турския си етнически произход, че била подложена на насилствена асимилация, че следва да се вземе предвид предубедеността на прокурора, водил дълги години разследването, целенасоченото бавене на делото, докато починат всички обвиняеми и несъобразяването с актовете на други държавни институции. Подчертава, че забавянето на делото е довело до изтичането на давността и по този начин у ищцата останало чувство за безнаказаност на безотговорното отношение, а в същото време налице била загуба на възможности, за които е необходимо да са съществували само вероятности.

Сочи, че в решение № 60242 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 339/21 г., ІІІ ГО, ВКС, е разяснен механизъм на парично остойностяване на вредите, който следва да се приложи. Сочи, че в ЗПГРРЛ не е предвидено обезщетение за противозаконно лишаване от свобода, нито за насилствена смяна на имената, нито за принудителното изселване. В тази връзка сочи, че ЗПГРРЛ е ирелевантен за възникване на правото и обезщетяването по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като посочения специален закон представлява признание и жест от държавата за причинените от тоталитарния режим вреди. Изтъква, че тя и семейството й са били репресирани не по политически причини и поради свой съзнателен избор на политическа ориентация, а поради етнос по рождение. Възразява срещу отхвърлянето на претенцията за лихва за периода преди исковата молба, като сочи съдебна практика, в която е прието, че лихвата може да се начисли и за времето преди предявяване на иска (л. 48). В тази връзка пояснява, че още към 19.07.2018 г. е било констатирано неоправданото забавяне, поради което лихвата може да се присъди от поисканата дата – 26.03.2020 г. Моли да се издаде съдебно удостоверение и да се приемат приложени справки.

Претендира уважаване на иска в пълния размер след частична отмяна на решението.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, 3 в частта, в която искът е уважен. Намира същия за недопустим, като се позовава на решение на САС, тъй като ищцата не е активно легитимирана да предявява иск за обезщетяване на чужди неимуществени вреди (тези на нейния баща, които той самият не е предявил за защита пред съд). Отделно сочи, че бащата на ищцата е починал на 30.10.2014 г., а тя и нейните майка и брат са заявили желание за конституиране по наказателното дело едва през 2022 г., което сочи, че те са бездействали в дълъг период от време. Счита, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са обединени делата на тримата наследници. Намира събраните гласни доказателства за предубедени, тъй като са дадени от лица, които имат сходни претенции срещу Прокуратурата. Подчертава, че част от твърдените вреди не са от забавянето на производството, а са резултат от самия „възродителен процес“. Счита, че ищцата няма качеството на пострадало лице, което е от значение за обезщетението. Евентуално сочи, че ако такова качество й се признае, то тя е притежавала същото за един ограничен период от развитието на наказателното производство. Сочи, че нормата на чл. 2б ЗОДОВ няма обратно действие. Подчертава, че делото е било от фактическа и правна сложност и по него са извършвани множество процесуални действия, както и че вредите на ищцата не са доказани. Счита, че бащата на ищцата действително е бил репресиран, но това е предмет на реабилитация по ЗПГРРЛ. Оспорва размера, присъден от съда. Моли решението да се обезсили, отмени изцяло или частично относно присъденото обезщетение, вкл. като се държи сметка, че заедно с ищцата искове са предявени и от другите наследници на починалия А. З. Ч..

Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от А.

Й., в която се сочи, че следва да се приложи практиката на ЕСПЧ и да се присъди дължим, но незаплатен хонорар. Претендира да се заплати разликата над 87,52 лв. до 399,60 лв.

В писмени отговори Прокуратурата оспорва въззивната и частната жалба на А. Й..

Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

4

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Ищцата А. А. Й. твърди, че е наследник на А. З. Ч.. Ищцата твърди, че баща й е един от пострадалите от деянията, предмет на разследване по делото, известно като т.нар. "възродителен процес". Твърди, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на висящото следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през месец януари 1991 г. до момента на подаване на исковата молба. Сочи, че баща й бил задържан и лишен от свобода в затвора и в лагер в Белене и Бобов дол, след това принудително заселен в гр. Бобошево, а по-късно изгонен в Турция, нарушени били правата му на личен живот.

Приживе А. Ч. бил разпитван по посоченото дело и му било разяснено, че има права на пострадало лице. След като той починал през 2014 г. правата му като пострадало лице преминали върху ищцата, като негова дъщеря. Сочи, че производството е продължило неразумно дълго и така изтекла абсолютната давност. Ищцата твърди, че претърпяла вреди и в лично качество от изключително дългата продължителност на воденото наказателно дело. Сочи, че изпитвала разочарование от факта, че производството необосновано се проточило, както и че виновните ще останат безнаказани, очакванията й за възмездие били излъгани, била лишена и от възможността да се конституира като частен обвинител и граждански ищец, което не й давало душевен мир и покой. Претендира се като обезщетение на неимуществените вреди да се присъди сумата от 120 000 лв. Претендира се законна лихва от 26.03.2020 г.

(три години преди завеждане на иска), както и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете като недопустим, недоказани, както и относно основателност и размер. Поддържа, че търпените вреди не следва да бъдат предмет на иск по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като за събитията, преживени от репресираните, е обявена политическа и гражданска реабилитация с Решение на Народното събрание, ДВ, бр. 44/01.06.1990 г.

Сочи, че ищцата и наследодателя й не са демонстрирали заинтересованост към процеса, както и че баща й е ставал причина за отлагане на делото, тъй като не е бил намиран за извършване на следствени действия. Изтъква, че делото е с висока степен на фактическа и правна сложност (разпитани са 446 свидетели) и два пъти е внасяно в съда, но връщано от последния за изпълнение на указания. Оспорва началния момент на претенцията за лихва.

5

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят и по делото се установява, че наказателното производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е започнало на 30.01.1991 г., както и че понастоящем същото не е прекратено.

Ноторно и служебно известно е, че е настъпила смърт и на последния обвиняем. По делото са били изготвяни и внасяни в съда няколко обвинителни акта, то е променяло подсъдността си по силата на законодателни промени, привличани са нови обвиняеми, преписката е била връщана за допълнително разследване, производството е било спирано и възобновявано, разследването – продължавано, разпитани са стотици свидетели, извършвани се процесуални действия по делегация (разпит на свидетели), за което е изисквана и правна помощ от компетентните турски власти, изготвяни са и съдебни поръчки.