Решение № 4837 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4837 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Административно наказателно дело № 20231110210922 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-008815 от 19.05.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което срещу М. Б. Т. е постановено следното:

1. наложена е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);

2. наложена е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП.

В жалбата се правят бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител – адв. Б. П., поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждане на разноски.

1

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 15.04.2023 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 17:15 часа, в гр. София, по бул. Владимир Вазов, като водач на лек автомобил Дачия Дъстер, с рег. № ***, с посока на движение ул. Витиня към ул. Поп Грую, управлявал товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, при наличие на такъв – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, за това че на същото време и място, при управление на товарния автомобил не е представила контролен талон към СУМПС, а е представила акт с изтекъл срок.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателката е постановено следното:

1. наложена е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);

2. наложена е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се установяват по несъмнен и категоричен начин от наличната по делото доказателствена съвкупност: показанията на свидетеля Л. Й., както и от писмените доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че при извършена проверка на жалбоподателката, е било установено, че е управлява товарен автомобил без поставен предпазен колан, като не е представила и талон към СУМПС, а акт с изтекъл срок. Показанията на свидетеля са логични, без наличие на вътрешни противоречия, същият е незаинтересован от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

2

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като е управлявала автомобила без предпазен обезопасителен колан, въпреки че същият е бил оборудван с такъв. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО, е наложил предвиденото в закона наказание, за нарушението по чл.

137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, което е с абсолютно определен размери, поради което същото не може да бъде намалявано допълнително от настоящата инстанция.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

Съдът съобрази, че разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 156, ал. 7 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него или акт, ако талонът е бил отнет, са били отменени, намира, че в тази част НП, за нарушението по чл.

157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП, следва да бъде отменено, тъй като е последвал по-благоприятен закон за дееца.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното 3 постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, в частта му, в която е ангажирана административната отговорност за нарушението по чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, а в останалата му част следва да бъде отменено.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но не е представил доказателства за заплащането им. Видно от договора за правна помощ, приложен на л. 27 от делото, е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, но нито в договора, нито в други доказателства по делото е посочено, че тази сума е била заплатена. Поради това искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 23-4332-008815 от 19.05.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” – СДВР срещу М. Б. Т., В ЧАСТТА МУ, с която е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 1000 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4