Определение № 13830 от 26.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3080/2025
- Вид
- Определение № 13830
- Подписан
- 26.06.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13830 гр. София, 26.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Елена Андреева
Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20251100503080 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т. Д. П. срещу определение № 7387/12.02.2025г., постановено по гр.дело № 56544/2024г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, с което е върната подадената от Т. Д. П. срещу Л.Л.А. и Е.В. искова молба с вх.№ 298922/24.09.2024г. и е прекратено производството по делото, като недопустимо.
В частната жалба се твърди, че неправилно е приетото от съда, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска. Поддържа се, че съдът необосновано е счел, че не е описана правилно групата на лицата, към която ищецът принадлежи, тъй като същата е определена със съответните белези. Възразява се срещу извода на съда, че иска не може да бъде предявен срещу физически лица, доколкото искането на ищеца е само да бъде установено нарушението, както и че доколкото ищецът няма искане за преустановяване на нарушението и за въздържане в бъдеще от по-нанатъшни нарушения иска не е задължително да бъде насочен към юридическото лице.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
С разпореждане № 184160/23.10.2024г., постановено по гр.дело № 56544/2024г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани допуснатите нередовности в подадената искова молба, като: изложи фактически твърдения за наличието на правен интерес от предявяване на иск срещу преките извършители на дискриминацията, доколкото описаните техни действия са осъществени при изпълнение на служебните им задължения в СДВР; да изложи фактически твърдения по какъв начин описаното в исковата молба поведение на ответниците е накърнило защитените признаци „обществено положение“ и „лично положение“, доколкото в исковата молба е описано в какво се изразяват тези признаци, а не как същите са засегнати от действията на ответниците; да посочи по какъв начин твърдяното по-неблагоприятно третиране е основано на принадлежността му към определена група и да формулира надлежен петитум на исканията си.
1
В срока по разпореждането ищецът е депозирал уточняваща молба, като въз основа на изложеното в исковата и уточняващата молби съдът е приел, че предявения иск е недопустим.
С определение № 7387/12.02.2025г., постановено по гр.дело № 56544/2024г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, съдът е върнал подадената от Т. Д. П. срещу Л.Л.А. и Е.В. искова молба с вх.№ 298922/24.09.2024г. и е прекратил производството по делото, като недопустимо, без да преценява дали указанията му са изпълнени от ищеца, както и дали не е необходимо да му даде по-подробни и конкретни указания.
За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че ищецът по делото не е релевирал фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл.71 от ЗЗДискр. интерес. Соченото от ищеца като проявено спрямо него дискриминационно отношение, изразяващо се в непризоваването му за даване на обяснения по преписка, укриване на данни за висящи дела между него и единия ответник и съобщаване на невярна информация, не съдържа описание на конкретни действия, основани на неравноправно третиране по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр.
Посочено е от съда, че липсват конкретно заявени твърдения и относно обстоятелствата по какъв начин твърдяното по-неблагоприятно третиране е основано на принадлежността му към определена група и въз основа на какви белези е обособена тази група, както и че посоченото в уточнителната молба, че се касае за „групата на лицата, които трябва да се призоват“ не описва конкретна обществена група по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., както и че в случай, че правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен или обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Прието е, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не обуславят защита по реда на ЗЗДискр.
Съдът, в настоящия си състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото преди да прецени дали иска е допустим и в случай, че счита за нередовна исковата молба, районният съд е следвало да даде подробни указания на ищеца във връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба, а това не е сторено в случая.
Районният съд е приел, че липсва описание на конкретни действия, основани на неравноправно третиране по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., но преди това е пропуснал да укаже на ищеца, че следва да уточни кои действия, за които твърди, че са извършени спрямо него, представляват по-неблагоприятно третиране спрямо други лица в същата ситуация и имат за краен резултат поставянето му в по-неблагоприятно положение. Преди да се произнесе по допустимостта на иска районният съд е следвало да даде указания на ищеца да уточни каква е ситуацията, в която е поставен и кои са другите лица, които са или могат да са поставени в същата ситуация, за да може да се направи преценка дали е налице понеблагоприятно третиране. Въпреки, че е указал на ищеца да уточни по какъв начин твърдяното по-неблагоприятно третиране е основано на принадлежността му към определена група, не му е указал да уточни коя е тази група и въз основа на какви белези е обособена, както и с коя група ищецът я сравнява, за да твърди, че е бил третиран понеблагоприятно. Същевременно с това, съдът, в случай, че счита, че иска е предявен срещу ненадлежна страна – посочените от ищеца физически лица, е следвало да му укаже да посочи надлежен ответник, а не да прекратява производството по делото, като предвидената законова възможност за предявяване само на установителен иск по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., не обосновава направения от районния съд извод за липса на правен интерес от установяване на твърдяната дискриминационна проява, макар целената с неговото предявяване правна защита да е с най-нисък интензитет.
2
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него с даването на подробни и конкретни указания на ищеца, предвид необходимостта от отстраняване на нередовностите на исковата молба, съобразно мотивите в настоящото определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7387/12.02.2025г., постановено по гр.дело № 56544/2024г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, при съобразяване на указанията на въззивния съд, дадени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3