Решение № 1311 от 26.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120106959 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Х. К., със съдебен адрес в гр. ..., за осъждане на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище гр. ..., и И. П. М., от гр. ..., да му заплатят солидарно сумата от 10 000 лева, предявена частично от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически, психологически и емоционални болки и страдания), последица от непозволено увреждане, състоящо се в публикувана на 26.05.2023 год. статия в онлайн изданието на ответното ЕООД – ....бг, съдържаща обидни и клеветнически заглавие и твърдения по отношение на ищеца, ведно с обезщетение за забава върху частично предявената главница, начиная от деня на деликта – 26.05.2023 год., до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на молбата си ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 26.05.2023 год. е публикувана статия в ....бг, електронно издание на ответника-ЕООД, чийто редактор е ответникът И. М., със заглавие „Самозабравил се ...магистрат прекрачва закона, а прокуратурата мълчи (Част първа)“; в статията се твърди, че Националното сдружение на кметове на кметства в Република България (НСККРБ) е съобщило за фрапантен случай, в който П..П.., кмет на с. .., Община ..., бил подложен на постоянен тормоз от съдия Д. К., от Районен съд – ...; кметът се опитвал да регулира процесите в селото по законен начин, но е бил възпрепятстван за това от ищеца; извършена е проверка от КПКОНПИ, със становище, че е налице извършено престъпление от общ характер, но прокуратурата 1 отново не е предприела никакви действия; публикувано е отворено писмо от НСККРБ до различни институции и до медиите, в което е посочено, че през последните 3 години П..П..е подложен на системен тормоз от Д. К., който е подал 9 жалби срещу П.., като две от тях са за психичното му състояние; прокурор от РП – .., без да се е срещал с П..и да го е разпитал, е поискал от РС – ...кметът да бъде подложен на психиатрична експертиза и на задължително настаняване за лечение; прокурорът сочи, че няма данни за агресивно поведение от страна на кмета и се основава единствено и само на жалбите на съдия К., без други допълнителни доказателства; в статията е посочено, че „тормозът се състои в това, че се прикриват незаконните действия на магистрата и на длъжностни лица от Община ...за отдаване на пасища, мери и ливади“; ищецът К. е подал и други жалби срещу П..П.., в РС – ...е образувано дело за клевета срещу кмета, което било загубено от Д. К., след което П..П..е получил от Д. К. „заплашително писмо“, в което е цитирана част от творба на ....– „..с ..“; в противоречие със закона на ищеца К. бил отдаден под наем общински имот с № ...в с. ...., който преди това се е използвал за спортни цели на населението в селото; публикуван е цитат от изявление на кмета на с. ....: „Всичко, което се прави срещу мен, е да се прикрият незаконните действия на съдията Д. К., за да може името ми да бъде опетнено и да бъда отстранен от длъжност. Аз разполагам с всички необходими документи и факти за действия на магистрата“; по думите на хора от селото, този съдия е започнал да не се съобразява със закона и да се опитва с позицията си на магистрат да се възползва от служебното си положение за лични облаги; ответниците са публикували статията, без да извършат добросъвестна проверка на фактите в нея, които позорят адресата и са неверни; на ищеца не е предоставена възможност да изложи позицията си и да представи доказателства; статията засяга пряко работата на ищеца като съдия, тъй като публикуваното е станало достояние сред колегите му и на обществото; нормата на чл.

10, т. 1 от КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява; журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят, те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ; твърденията в статията са клеветнически, тъй като са налице писмени доказателства, оборващи тяхната истинност; изявлението за извършено от ищеца престъпление, при липса на влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5, ГПК, е клеветническо – накърняващо честта и достойнството, и противоправно по смисъла на чл. 45, ЗЗД, тъй като излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение, както и на свободата на словото; от значение са не само конкретните изрази и думи, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение на статията, общото впечатление и замисъл, тези позорящи внушения създават у трети лица отрицателно впечатление за 2 ищеца; ответникът-ЕООД е възложил работата на свой служител – на ответника И. М., и чрез свое противоправно действие или бездействие той виновно е причинил вреда на ищеца, а на основание чл. 49 и чл. 53, ЗЗД, отговорността им е солидарна; тази статия е накарала ищеца да изпита неудобство и срам; неверните твърдения в статията са основание за компрометирането на ищеца като личност и като професионалист, с тях се внушава негативен облик на ищеца – като човек, нарушаващ законите; цялостното внушение на статията е за неправомерни, неетични и престъпни действия или бездействия на ищеца, осъществявани чрез възползване от служебното му положение; публично разпространеното твърдение за извършени правонарушения от определено лице представлява изявление, съдържащо твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност, поради което не може да се окачестви като оценъчно съждение на автора на публикацията, нито като оценка на факт, нито като изразяване на мнение, даване на оценка или отправяне на критика по обществено значим въпрос; доброто име на всеки човек в обществото, личната и професионалната чест и достойнството са субективни права, които имат и обективно измерение; неверните и клеветнически твърдения в процесната статия са станали достояние на широк кръг лица, чрез средство на масова информация – Интернет страницата на Искра.бг, достъпна от всяко електронно устройство; читателите на медията нямат задължението и ресурсите да проверяват верността на изложените в статията твърдения, затова отговорност носят авторът и дружеството; журналистите трябва да представят надеждна и прецизна информация, като от значение са и начинът на публикуване на статията и заглавието й; в следствие на публикацията ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната невярна информация и използваните изрази спрямо личността му, а това се е отразило на здравословното му и емоционално състояние; отношението на много хора спрямо него се е променило в негативен план; ищецът се чувства емоционално сринат, появило му се е безсъние, липса на апетит, високо кръвно налягане, намалена концентрация при извършване на мисловна дейност по време на работа, изпитва гняв от неверните твърдения, станал е раздразнителен, което се отразява на отношенията му с близките и с детето му; ищецът е в непрекъснат стрес от очакване на други такива публикации; по ЧНД № .../2023 год. на PC – ...е налице окончателно произнасяне с акт по ВЧНД № ../2023 год. ОС – .., като двете съдебни инстанции са установили законовите предпоставки за провеждане на психиатрично освидетелстване на Пламен Петков, а този факт е в противоречие със заглавието и съдържанието на процесната статия.

Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл. 45, ал. 1 и чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът-ЕООД е оспорил исковете като неоснователни със следните съображения: от значение е доколко поместеното в статията от 26.05.2023 год., публикувана на сайта на ....бг, е реализиране на правото по чл. 10, ЕКЗПЧОС, 3 съответно чл. 39 от КРБ, и дали при упражняването му следва да бъде наложено ограничение, предвидено в закона, необходимо в едно демократично общество за защита на репутацията или правата на другите съобразно практиката на ЕСПЧ, КС на РБ и ВКС; правото на изразяване е закрепено в КРБ и в ЕКЗПЧОС; ЕСПЧ изследва въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права; като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10, ЕКПЧ, са общественият статус, известността на засегнатото лице (допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки), предметът на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от публикацията, начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници, разграничение дали се касае за оценъчни съждения, или за фактически твърдения; журналистите са длъжни да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации; ВКС е обобщил решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки, които се прилагат и за електронните издания и публикации – когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно/електронно произведение могат да се разпространяват свободно; процесната публикация в сайта на ....бг. отразява обществено значима информация, в която се посочват данни посредством извадка от отворено писмо, съдържащо анализ и оценка на НСКРБ за действията и взаимоотношенията между ищеца К. и кмета на с. ...– П..П..., а не лична позиция на медията или на неин автор; приложените към исковата молба доказателства за извършени от Прокуратурата множество проверки по жалби на кмета на с. ..., за които са представени постановления за отказ за образуване на наказателно производство, не опровергават съдържанието на писмото на КПКОНПИ; изразените в материала твърдения почиват на база предоставените на медията извадки от документи, като мненията в нея, макар да са критични, не могат да се възприемат като противоправни – името на ищеца се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност и занятие на съдия в PC – ...; негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата, какъвто е настоящият случай; от съдържанието на публикацията не може да бъде направен извод, че е нарушен балансът между нуждата на обществото от информация и опетняването на доброто име на ищеца; подбраните изрази и начинът на поднасяне на информацията не създават 4 негативно впечатление за ищеца, тъй като се касае за оценъчни критични съждения, формирани в резултат на документи, издадени от съответните институции; преди публикуването на материала е направен опит от страна на медията да се свърже с ищеца, с оглед евентуалното опровергаване на постъпилите материали, както изисква добрата журналистическа практика, но ищецът не се е отзовал на поканата; не съществува обвързаност между „.. ..“ ЕООД и П..П..; процесната статия не може и няма как да повлияе върху вътрешното убеждение на съда, пред който е стояло разглеждането на цитираното ЧНД; не е клеветническа и изложената в статията информация, че ПИ № ...., който е бил използван за спортни цели от местното население, след неговото отдаване под наем вече не може да се ползва за спорт – спорната процедура за отдаването под наем на имота и обстоятелството, че по този начин се отнема единственото подходящо място за игрище на местното население, с футболни врати и т. н., за да се осигури паша за конете на ищеца, е дала повод на кмета на село ...да сезира кмета на Община ...и други компетентни институции относно законосъобразността на процедурата, нейната необходимост, включително и за начина за електроснабдяването и водоснабдяването на имота; имотът е с предназначение земеделска земя, но това не означава, че същият не се е ползвал като игрище за спортните нужди на децата в селото; критичният анализ в статията не е обиден или клеветнически; приложените към исковата молба амбулаторни листи, етапна епикриза и рецепти, с които се установява физическото и психическо състоянието на ищеца, са издадени преди публикуването на процесната статия и нямат отношение към настоящия спор.