Решение № 259 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110214793 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от ЗК „*******“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр.С. район С., бул.“С. ш.“ №67а, представлявано заедно от двама изпълнителни директори: П. В. Д., В. В.И. и В. В. М., против наказателно постановление №*********4 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с §1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на закона, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи, че описаното в АУАН и НП деяние не съставлява нарушение, доколкото твърди, че се е произнесъл по предявената претенция по надлежния ред и при спазване срока по чл.108, ал.1 от КЗ, като е определил и изплатил обещетение по банков път.

Оспорва изложеното в процесното НП, че с извършеното плащане на посочената дата се е произнесъл „частично“, като едва със свое писмо изх.№2445 до застрахованото лице се е произнесъл в пълнота, което частично изпълнение е довело до нарушение на вменената разпоредба. В тази връзка твърди, че КЗ не съдържа легални дефиниции на понятията „частично произнасяне“ и „произнасяне в цялост“ по претенция и от тълкуването на 1 правната норма на чл.108, ал.1, т.1 от КЗ не може да се изведе извод, че наред с фактическите и правни действия по определяне и изплащане на размера на обещетението, застрахователят дължи допълнително изрично произнасяне за обосноваване размера на определеното и изплатено обезщетение. Навежда доводи, че именно предвиденото от законодателя в чл.108, ал.6 от КЗ задължение на застрахователя да предостави при поискване фактическа и правна обосновка на определеното и изплатено обезщетение по чл.108, ал.1 от КЗ, представлява законовия ред за предоставяне на допълнителна информация в случай, че изплатеното обезщетение не покрива всички увредени детайли. В тази смисъл твърди, че АНО неправомерно е заместил законовата разпоредба на чл.108, ал.6 от КЗ, с казуистични тълкувания какво представлява „частично произнасяне“ и „произнасяне в цялост“ по чл.108, ал.1 от КЗ. Още повече, че вменената като нарушена разпоредба дава възможност на застрахователя да изпълни задължението си за произнасяне, като определи и изплати размера или алтернативно като откаже мотивирано, а не както АНО е посочил, че застрахователят следва да се произнесе по претенцията, било чрез определяне на застрахователното обезщетение, било чрез мотивиран отказ, или посредством двете възможности заедно.

Отделно от горното и при условията на алтернативност, моли съда да приложи разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, доколкото твърдяното „частично произнасяне“ представлява маловажен случай по смисъла на дефиницията в параграф 1, т.4 от ЗАНН. В тази насока сочи, че в конкретния случай е налице произнасяне по претенцията в срок, което обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на неизпълнение по чл.108, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Лина Патърчанова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО - заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Силвия Любенова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Счита за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.1 от КЗ - да определи и изплати обезщетение в определения срок, след представяне на всички относими доказателства по основание и размера на обезщетението, с което оспорва направеното възражение в жалбата за осъществяване на хипотезата по чл.108, ал.6 от КЗ. В този смисъл навежда доводи, че жалбоподателят не се произнесъл по всички заявени за обезщетяване части и детайли на увредения автомобил – счупено челно стъкло, стъкло на предна лява и дясна врата, счупено стъкло на задна дясна врата, удари по колонките на предна и задна дясна врата, доколкото претенцията е за обезщетяване на увредени части. Сочи още, че повторното заявяване на незаплатено обезщетение за повредено челно стъкло, което е включено в първоначално 2 подаденото заявление, не би наложило изпращането на второ писмо от жалбоподателя с отказ за заплащане на обезщетение на част от причинените вреди в случай, че се е произнесъл по всички искания за обезвреда. Отделно от горното, навежда доводи, че при отказ за изплащане на обезщетение е следвало да изложи в подробни мотиви защо и за кои части не е изплатил обезщетение, което го задължава втората хипотеза на чл.108, ал.1 от КЗ, и тъй като в срока не е изплатил всички претендирани от застрахованото лице суми, без да се произнесе с отказ, е извършил нарушение на вменената разпоредба.

Навежда доводи, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение е засегнало правата на по-слабата страна в застрахователното правоотношение - евентуално да потърси защита на правата си по съдебен ред. Отделно от горното сочи, че нарушението е извършено при условията на повторност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на 10.09.2024 г., а жалбата против него е подадена на 24.09.2024 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в управление „Застрахователен надзор“ при КФН жалба с вх.№********** г. от Х. Й. К., в която се съдържа оплакване срещу произнасянето с частичен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по предявената от него претенция №5000-1501-24-250211 на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, надзорния орган изискал от жалбоподателя подробни писмени обяснения по случая и заверени преписи от всички документи по заявената претенция с писма изх.

№**********г., от 30.04.2024 г. и от 17.05.2024 г., отговорът по които постъпил в КФН с писма вх.№*********** от 29.04.2024 г., от 15.05.2024 г. и от 29.05.2024 г.

В хода на извършената проверка на представените документи от длъжностни лица при надзорния орган е установено, че на 28.01.2024 г. пред жалбоподателя е предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие – злоумишлени действия, вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил „О. А. С. В.“, с рег.

№********, като завеждането на претенцията е удостоверено с №5000-1501-24-250211 на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица №***********.

Длъжностните лица при надзорния орган установили още, че на датата на завеждане на претенцията – 28.01.2024 г, са представени писмените доказателства, необходими за установяване основанието и размера й, включително и данни за банкова сметка, по която да 3 бъде изплатено застрахователното обезщетение, като на същата дата, жалбоподателят изискал от ползвателя на застрахователни услуги да представи служебна бележка, издадена от МВР, и доказателства, удостоверяващи, че всички вноски от застрахователната премия по застрахователния договор са платени.

В хода на проверката от представените документи, длъжностните лица при КФН установили, че на 28.01.2024 г. е извършен оглед на автомобила, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. На 06.02.2024 г. Христо Кабаков представил пред застрахователя служебна бележка, издадена от МВР, фактура и декларация, а на 09.02.2024 г. представил и доказателства, удостоверяващи, че всички вноски от застрахователната премия по договора са платени. След 09.02.2024 г., жалбоподателят не е изисквал от ползвателя на застрахователни услуги допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл.106, ал.4 от КЗ.

В хода на проверката е установено, че с платежно нареждане от 01.03.2024 г., жалбоподателят се е произнесъл частично по предявената претенция, като е изплатил на Х.

Й. К. застрахователно обезщетение в размер на 334,98 лева, а с писмо изх.№2373 от 18.03.2024 г. се произнесъл в цялост по претенцията с частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените увреждания по челното стъкло на застрахования лек автомобил.

Въз основа на така направените констатации при извършената документална проверка, компетентно длъжностно лице: В. Р. Ш., заемащ длъжността: главен експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“ при КФН, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта /също длъжностни лица при КФН/, съставил АУАН №******** на 16.07.2024 г., против ЗК „Л. И.“ АД, за това, че за застрахователя е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на всички документи по чл.106 от КЗ – 09.02.2024 г., но не по-късно от 01.03.2024 г. включително, да се произнесе по претенцията, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, като се е произнесъл с частичен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение по претенция №********** на 18.03.2024 г., извън рамките на законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ.

Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 02.03.2024 г. в гр.София и е установено на 29.05.2024 г. /при извършената проверка на преписката по подадената жалба/.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощен от жалбоподателя представител, на датата на неговото съставяне – 16.07.2024 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, считано от връчване на акта, в които навел аргументи, аналогични на изложените в жалбата.

4

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице, в качеството си на член на КФН, изпълняващ правомощия на заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал процесното НП, против ЗК „Лев Инс“ АД, с което на основание чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с §1, т.52 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, извършено при условията на „повторност“, изразяващо се в това, че застрахователят не е изпълнил задължението си по чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ – 09.02.2024 г., но не по-късно от 01.03.2024 г. включително, да се произнесе по предявената пред него претенция №50001501-24-250211, съгласно един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба начини, а именно: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като се е произнесло в пълнота по заведената претенция, извън законоустановения срок.