Решение № 586 от 19.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204841 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. Д. Т. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 506/02.09.2025г. на заместник- кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че не е извършил административно нарушение.

Твърди, че мястото на извършване на нарушението е определено противоречиво, като в акта е посочен адрес: гр.Варна, ул.“***“ №10, а в НП се твърди, че деянието е извършено на същата улица, но до сграда №12. В тази връзка намира, че е накърнено правото му на защита, като претендира наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаването на обжалваното НП. Изтъква, че към момента на извършване на претендираното нарушение и двата посочени адреса не са попадали в обхвата на действаща „Синя зона“ или „Зелена зона“, във връзка с което поддържа, че макар и процесното място действително да е било предвидено за служебен абонамент, към този момент същият не е бил валиден. Сочи и че датата на извършване на вмененото му нарушение е неработен ден- неделя. Позовава се на нормата на чл.30, ал.1 от Наредбата за организацията на движението на територията на Община Варна, която предвижда възможност за въвеждане на режим за платено паркиране „Служебен абонамент“, но само за дните от 1 понеделник до петък за районите, попадащи в „Зелена зона“, в границите на каквато впоследствие са попаднали посочените по-горе адреси. Поради това отрича извършването на вмененото му нарушение и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски и прави искане за възстановяване на направените във връзка с репатрирането на автомобила разходи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. В. Х. от ВАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че НП е издадено от компетентен орган и по предвидения в закона ред. Счита извършването на нарушението за установено по несъмнен начин и за надлежно описано в акта и в наказателното постановление. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 13.07.2025г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ” с ДК№ *** по улиците на гр.Варна, като паркирал същия на платното за движение на ул.“***“ пред сграда №12. Непосредствено до автомобила се намирал пътен знак В-27, с поставена допълнителната табела Т-17, която указвала отдаването на 1 бр. място за ползване по договор за служебен абонамент, като превозното средство попадало точно в обхвата на действие на пътния знак.

Около 15,30 ч. това обстоятелство било забелязано от екип от служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, които репатрирали автомобила на наказателен паркинг. Малко по-късно се явил жалбоподателят като собственик на превозното средство и заплатил дължимата такса за репатриране. Св. Й. Х. -служител в сектор „Общинска полиция“-Варна, която в този момент изпълнявала служебните си задължения на пост „Наказателен паркинг“, издала Глоба с фиш по отношение жалбоподателя, като посочила в документа, че последният е паркирал МПС в зоната на действие на пътен знак, указващ наличието на служебен абонамент.

Т. обаче изразил несъгласие и пожелал да впише възражения. Поради липса на такава процесуална възможност св.Х. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал процесния лек автомобил на ул.“***“ №10 в гр.Варна, в зоната на действие на 2 пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението /служебен абонамент/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че превозното средство е паркирано на паркомясто „служебен абонамент“, но в извънработно време. Впоследствие издаденият фиш за налагане на глоба бил анулиран, а Т. подал възражения срещу съставения АУАН и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като направил и искане за възстановяване на направените от него разноски. Възраженията били обсъдени от директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“, който ги счел за неоснователни и изпратил отговор на жалбоподателя в този смисъл, като посочил и че отказва възстановяването на разноските по репатрирането.

Въз основа на съставения акт на 02.09.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Й.

Ю. Х., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на св.Х. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същата не е възприела лично местонахождението на паркирания автомобил, но останалата необходима за изясняването на делото информация се съдържа в събраните писмени доказателства (Констативен протокол, Глоба с фиш, Докладна записка, Декларация по чл.188 от ЗДвП и др.), които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

От особено съществено значение за установяването на фактите по делото е приложената в качеството на веществено доказателство фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение, на която ясно са видими както регистрационният номер на автомобила, така и разположението му непосредствено след пътен знак, указващ наличието на служебен абонамент.

По делото не са представени конкретни доказателства за собствеността на автомобила и за обстоятелството, че същият е управляван именно от жалбоподателя.

Последният обаче в никой момент от административнонаказателното производство не е оспорил тези твърдения на наказващия орган /видно и от текста на самата жалба и от подаденото възражение срещу акта/. Предвид липсата на спор между страните в тази връзка и доколкото не са налични данни в различна насока, съдът прецени за ненужно събирането на допълнителни доказателства за тези обстоятелства.

С оглед наведените във възражението срещу акта доводи, че автомобилът в действителност е бил паркиран пред сграда №12 на процесната улица, съдът извърши служебна проверка в общодостъпното интернет приложение „Google maps“, при която се установи, че приложената по АНП фотоснимка действително отразява отрязък от пътното платно, намиращ се 3 пред сграда №12 на ул.“***“, а не пред сграда №10. Поради това съдът прие за установено, че автомобилът е бил паркиран на адрес: ул.“***“ №12 в гр.Варна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак В-27 установява забрана за престоя и паркирането. В разглеждания случай пътният знак е конкретизиран посредством табела Т17 с текст „Служебен абонамент“- 1 място. От страна на жалбоподателя не се твърди табелата да е съдържала указания за дните от седмицата или часовете, през което следва да се спазва забраната, като подобно ограничение не е видно и от приложената фотоснимка. Следователно забраната за престоя и паркирането е следвало да се спазва във всеки момент, без значение кой ден от седмицата и за кой час се касае. При това положение Т. действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не се е съобразил със забраната, установена с пътен знак В-27.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че към момента на извършване на нарушението предвиждането на паркомясто за служебен абонамент е било незаконосъобразно, тъй като процесният район все още не е бил включен в обхвата на „Зелена зона“. Нормата на чл.30, ал.1 от Наредбата за организацията на движението на територията на община Варна“, на която се позовава санкционираното лице, действително ограничава времето на действие на служебните абонаменти, но само за районите, попадащи в „Синя зона“ и „Зелена зона“. Противно на виждането на жалбоподателя обаче разпоредбата не ограничава възможността за сключване на договор за служебен абонамент само до тези райони. Напротив, в интернет-страницата на ОП „Паркинги и синя зона“ изрично е предвидена цена за платено паркиране тип „Служебен абонамент“ за всички улици и площади общинска собственост, извън обхвата на Приложение №3 на НОДТОВ, т.е.-за районите, непопадащи в 4

„Синя зона“ и „Зелена зона“. Доколкото и самият жалбоподател сочи, че в този момент мястото, на което е паркирал не е било включено в „Синя зона“ или „Зелена зона“, времето на действие на пътния знак не е било ограничено само до работните дни от седмицата. Следва да се отбележи също, че личното виждане на лицето за незаконосъобразност на поставения знак за „Служебен абонамент“, не го освобождава от задължението да спазва установената с него забрана. Поставените пътни знаци са задължителни за всички участници в движението, независимо дали същите считат поставянето им за законосъобразно ли не. В противен случай регулацията посредством пътни знаци би се обезсмислила, тъй като задължението за спазването им би било предоставено на личната преценка на отделните граждани, а това би довело до произвол и опасност за останалите участници в движението по пътищата.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените Заповед №4079/23.11.2023г. и Заповед № 0128/24.01.2024г., двете на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче липсва пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на нарушението. Посочено е, че с нарушението жалбоподателят затруднява останалите участници в движението, без обаче това твърдение да се конкретизира по какъвто и да е начин. В тази връзка съдът съобрази установената практика на ВАдмС по сходни случаи, която трайно приема, че възпроизвеждането в НП на съдържанието на нарушената норма от ЗДвП и посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на място, на което пречи на другите ППС, не покрива стандартите за надлежно описание на нарушението с всички съставомерни признаци на нарушението.