Присъда № 22 от 16.02.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 22/16.02.2024г. по НЧХД 1965/2023г. по описа на РС-* Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на М. Ф. Д., ЕГН:

**********, с която против М. Г. Г., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление, както следва – за това, че в условията на продължавано престъпление в периода 12.05.2023 г.- 17.05.2023 г., включително във профила си във *“ и в „Заявление до 2РУ на МВР - *“, поместено отново във „*“, Г. е разгласил позорни обстоятелства за М. Ф. Д., от което са настъпили тежки последици, както следва: на 12.05.2023г. - „Станах свидетел на ПТП, при, което шофьор на камион(откровенна мутра) с номер * ... удари лек автомобил, след което наби шофьора.

ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК ...“;

- на 13.05.2023г. - „М. Д. е бабаитьт, който нанесе побой на възрастен шофьор ...“ „*, който иска да поздрави „героя“ ;

- на 17.05.2023г., чрез пост във „Фейсбук“, чрез публикуване на снимката на Заявление до 2РУ на МВР-*- „камион * удари странично отляво лек автомобил …(може би се казва М. Д.) …нанесе няколко удара в областта на главата на ВЪЗРАСТНИЯ човек…“престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимия да заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Р. П. – БАК прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове в пълен размер. Посочва се, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод за извършване на деянието. Поставя се под съмнение изложеното от част от свидетелите, като моли и за уважаване на предявения граждански иск.

Частният тъжител и граждански ищец се присъединява към казаното от повереника.

Защитникът на подсъдимия - адв. С. Н. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за субективна несъставомерност. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Г. Г., ЕГН: **********, е роден на * в гр. *, живущ в гр.*, ж.к.*, *.

На 12.05.2023 г., около 17:30 часа, частният тъжител М. Ф. Д. управлявал товарен автомобил марка „Рено Премиум“ с рег. № * в гр. *, по ул. Проф. Яким Якимов“ в посока 1 кръгово кръстовище на магазин „Метро“. Трафикът бил натоварен и всички автомобили се движили бавно. В дясно от управлявания от Д. товарен автомобил се движил лек автомобил марка „Волво“ с рег. № *, управляван от свидетеля С. Д. П.. Св. П. решил да предприеме маневра завИ.е наляво, навлязъл в лентата, в която се движил управлявания от Д. товарен автомобил, при което между двете превозни средства настъпил удар, от който били счупени дясното стъпало и предната броня вдясно на товарния автомобил.

Двете превозни средства спрели, като частният тъжител Д. излязъл от товарния автомобил и се насочил към автомобила марка „Волво“, в който се намирал водачът С. П.. Д. бил ядосан от настъпилото ПТП, като отворил вратата на лекия автомобил „Волво“, ударил с ръка по тавана му и казал на св. П. да отбие на кръговото кръстовище на магазин „Метро“, като междувременно извършвал телодвижения с ръцете си.

Ситуацията била наблюдавана от св. *, който се намирал в автомобил на няколко метра встрани от участниците в ПТП-то, който останал с впечатлението, че Д. е нанесъл удари с ръка на св. П.. Ситуацията била наблюдавана и от подс. М. Г., който се намирал в автомобила си. Автомобилът на подс. Г. се намирал по-напред от автомобилите на св. П. и тъжителя Д., като между тях имало три други автомобила. Първоначално подс. Г. наблюдавал случващото се в огледалото за обратно виждане, а впоследствие излязъл от автомобила си, за да наблюдава случващото се. Подс. Г. също останал с впечатлението, че Д. нанася удари с ръце в областта на главата на св. П..

След като Д. и П. се разбрали къде да спрат, двамата потеглили, като подс. Г. направил няколко снимки на управлявания от Д. товарен автомобил, а също така подал сигнал до ЕЕН 112, в който заявил, че са нанесени удари от един водач на друг. Тъй като св.

П. не бил от гр. *, пропуснал мястото, където трябвало да спре и впоследствие продължил движението си към гр. Царево.

Тъжителят Д. спрял товарния автомобил на кръговото кръстовище на магазин „Метро“ и подал сигнал за настъпилото ПТП. Междувременно при него дошла и съпругата му- св. М. Д.а. Впоследствие при автомобила на Д. пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-*, в който били свидетелите И. Е. Г. и Д. С. А.. Те установили, че водач на другия автомобил, който участвал в ПТП е св. П., свързали се с него и му казали да дойде до сградата на Сектор „Пътна полиция“ в гр. *, като казали същото и на тъжителя Д..

По-късно същия ден, около 20:00 часа, Д. и св. П. дошли в сградата на Сектор „Пътна полиция“ в гр. *, където се разбрали, че св. П. ще поеме разноските по отстраняване на причинените щети на автомобила на Д.. Още докато били в Сектор „Пътна полиция“ св. Д.а видяла в телефона си публикация в профила на подс. Г. във „Фейсбук“- „*“, която гласяла:

„Станах свидетел на ПТП, при, което шофьор на камион(откровенна мутра) с номер * ... удари лек автомобил, след което наби шофьора. ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК ...“. На 13.05.2023 г. подс. Г. публикувал в същия профил „*“: „М. Д. е бабаитьт, който нанесе побой на възрастен шофьор ...“ „*, който иска да поздрави „героя“. На 17.05.2023 г. подс. Г. публикувал в същия профил „*“ снимка на Заявление до 2РУ на МВР-*, както и „камион * удари странично отляво лек автомобил …(може би се казва М. Д.) …нанесе няколко удара в областта на главата на ВЪЗРАСТНИЯ човек…“.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. М. Д.а (л. 42-гръб- л.43); св.

Д. Г.а (л. 43-л.44-гръб), св. С. П. (л. 149-гръб-л. 150), св. * (частично, л. 150- л. 152-гръб), св.

Д. А. (л. 182-гръб-л. 183), св. И. Г. (л. 170-гръб-л. 172-гръб), както и частично от обясненията 2 на подсъдимия (л. 153-л.154).

От писмените доказателства: извадки от „Фейсбук“ (л. 5-л. 9); Справка за съдимост (л. 24).

От веществените доказателства: дискове с видеозаписи (л. 24-л. 25, както и диск, който се намира между л. 25 и л. 26 по делото, л. 85), диск със записи от ЕЕН 112 (л. 163 и л.

178), записи със снимков материал от ПТП (л. 188).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

Основни за изясняване на фактическата обстановка се явяват показанията на св. С.

П., като съдът изцяло дава вяра на същите. Освен последователни и непротиворечиви, същите са и житейски логични. Същият не е имал видими белези от удари, а и както самият той отбеляза, ако беше удрян, щеше да предприеме някакви действия в тази насока (както посочва свидетеля- щял да си изкара медицинско). Неговите показания се подкрепят от показанията на полицейските служители И. Е. Г. и Д. С. А., които са посетили сигнала.

Няма основание да се приеме, че двамата полицейски служители са по някакъв начин предубедени във връзка с изхода на спора. Двамата дават показания за обстоятелства, случили се в по-късен момент от възникването на ПТП между частния тъжител и св. П., за които обстоятелства всъщност няма каквито и да е доказателства в обратна посока. Пред полицейските служители св. П. също не е заявявал, че е бил удрян, като същият е изглеждал спокоен.

Съдът дава вяра и на показанията на св. Д.а. Вепреки че същата може да се счита заинтересована, доколкото е съпруга на частния тъжител, съдът намира, че тя изложи правдиво своите възприятия. Нейните показания също са свързани със събитя, осъществили се след възникването на ПТП между частния тъжител и св. П., за които както бе посочено, липсват доказателства в обратна посока.

В подкрепа на показанията на горепосочените свидетели са и приложените по делото видеозаписи в частта, в която се вижда как управлявания от тъжителя товарен автомобил спира на кръговото кръстовище на магазин „Метро“. В останалата си голяма част записите не допринасят за разкрИ.е на обективната истина. Съдът няма основание да не кредитира и записите от ЕЕН 112, както и представения снимков материал, изготвен от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, като същите не бяха оспорени от страните.

Съдът кредитира и приложните по делото писмени доказателства, като същите не бяха оспорени от страните. По-конкретно, по отношение на извадките от публикации от „Фейсбук“, самият подсъдим не отрича, че именно той ги е направил.

При анализа на доказателствените материали може да се направи извод, че всъщност почти няма спор относно осъществилите се събития, като спорът е съсредоточен единствено върху обстоятелството дали частният тъжител е нанесъл удари на св. С. П., или не.

В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че извън изложеното по отношение на този съществен факти, съдът кредитира показанията на св. *, както и обясненията на подс. Г.. По делото липсва спор, че е настъпило ПТП между св. П. и частния тъжител, че при тръгването си подсъдимият е снимал товарния автомобил на частния тъжител, както и че впоследствие е направил съответните публикации във „Фейсбук“. По отношение на св. * следва да се отбележи, че няма данни същият по някакъв начин да е заинтересован от изхода на делото, като контактът с него впоследствие е бил осъществен заради публикацията във „Фейсбук“. Също така, изложеното от него за механизма на ПТП съответства на останалия доказателствен материал, поради което не може да има съмнение, че той се е намирал на мястото на инцидента.

На второ място, съдът кредитира и изложеното от св. Г.а, тъй като изложеното от нея съответства на останалите доказателсва по делото. Същата посочва, че е имало удар по 3 тавана на автомобила на св. П., което е потвърдено от самия него, а също така и твърденията й за това как са били разположени автомобилите, участници в ПТП, изцяло се потвърждава от материалите по делото.

От гореизложеното по отношение на св. П., обаче следва, че съдът не кредитира изложеното от св. * и подс. Г., че тъжителят Д. е нанесъл удари с ръце по П.. Очевидно е, че тези твърдения влизат в пряко противоречие с изложеното от св. П., който категорично заявява, че не е бил удрян, като съдът вече изложи мотиви защо кредитира тези негови показания.

Съставът обаче намира за доказано от техните твърдения, че по време на разговора между тъжителя и св. П., Д. е извършвал различни телодвижения с ръце. Този извод на първо място почива на нормалната житейска логика, касателно действията, които човек извършва когато е афектиран (каквато квалификация използва св. П. по отношение на тъжителя Д.). На второ място, както бе посочено, подсъдимият и св. * са независими един от друг доказателствени източници, като и двамата говорят за осъществяване на действия с ръце от страна на тъжителя Д..

Действително, както посочи повереникът на частния тъжител, св. * първо говори за замахване, после говори за нанасяне на един или два удара в раменната област на св. П., а накрая говори за два бързи удара в областта на главата и рамото на св. П.. Тези различия, по мнение на съда се дължат на това, че видимостта на св. * към седящия в автомобила си П. не е била съвсем ясна. * посочва, че когато е наблюдавал тези събития неговият автомобил е бил изравнен с автомобила на св. П., като автомобилът на П. се е намирал отдясно. Също така посочва, че когато Д. в отишъл до автомобила на св. П., е отворил вратата му силно с лявата си ръка и е замахнал към П. с дясната си. От това описание следва изводът, че в този момент Д. се е намирал непосредствено до отворената врата на автомобила на св. П., т.е. между седналия в автомобила си П. и автомобила на св. *. При това положение е разбираемо св. * да не е имал напълно ясна видимост към случващото се, при което да има разминавания в неговите показания относно това дали са нанасяни удари и къде. Съдът обаче намира, че се установява, че действително е имало движение с ръката от страна на тъжителя Д. в този момент, тъй като за такова нещо говори и подсъдимият. И по отношение на него съставът счита, че разположението на автомобилите и на участниците в инцидента е било такова, че той е нямало как да има директна видимост към седящия в автомобила си С.