Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 429 от 01.07.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 362/2024
Вид
Решение № 429
Подписан
01.07.2024
В сила
17.07.2024
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 2 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 2 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Враца, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420100362 по описа за 2024 година в присъствието на прокурора Нели Стойчева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл.

2, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на Д. И. Й. с ЕГН ********** и адрес с. ***** срещу Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се поддържа, че на 21.07.2023 г. около 18:05 часа в гр. *****, докато шофирал собствения си лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Шогун“ с рег. № ** **** **, ищецът Д. Й. бил спрян от служители на МВР и му била извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“, като пробата отчела положителен резултат за наркотичното вещество амфетамин. Ищецът заявил пред полицейските служители, че не употребява наркотични вещества и отказал да подпише талон за изследване в болнично заведение. Обяснил също, че към момента на проверката приема следните изписани му от лекар медикаменти: ацефеин, колдрекс и алмирал, както и че веднъж дневно употребява енергийни напитки. След проверката ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и било образувано досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление по чл. 343б, ал.

3 от Наказателния кодекс (НК). Срещу ищеца била съставена заповед за налагане на 1 принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-0967-000343/21.07.2023 г., с която му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) за срок до 18 месеца и ЗПАМ № 23-0967-000344/21.07.2023 г., с която била прекратена регистрацията на управлявания от него към момента на проверката автомобил за срок от 12 месеца. След изготвяне на съдебно-химическа експертиза и провеждане на следствен експеримент досъдебното производство било прекратено с постановление от 26.10.2023 г. поради липса на извършено престъпление от общ характер. През времетраенето на досъдебното производство ищецът претърпял унижение, срам и притеснение както в работата си, така и в населеното място, където живее, тъй като роднините, приятелите и познатите му започнали да го приемат за човек, който употребява наркотици, били уронени честта, достойнството и доброто му име, започнал да ограничава социалните си контакти.

Също така ищецът бил лишен неправомерно от възможността да управлява моторно превозно средство (МПС), което пречело на нормалното упражняване на професията му и на полагането на грижи за малката му дъщеря Д. Д. И., родена на 04.05.2023 г., а това наложило да се извършат допълнителни разходи за таксиметрови услуги.

Искането на ищеца към съда е да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. В. (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), както и сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-изразходвани средства за таксиметров превоз за придвижване на ищеца до работното му място и във връзка с полагане на грижи за малолетната му дъщеря Д., причинени от образуването и воденето на наказателно преследване по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез Районна прокуратура гр. Враца, е подал писмен отговор, с който взема становище за недопустимост на иска по следните съображения: липсват доказателства постановлението от 26.10.2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) да е влязло в сила; липсват данни да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ), а по същество оспорва исковете по основание и размер по следните съображения: липсват доказателства ищецът да е търпял негативни последици в причинно-следствена връзка с цитираното в исковата молба досъдебно производство; исковата претенция за обезщетение е в необосновано завишен размер, като в тази връзка се сочи, че обвинението е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона, че е налице по-нисък интензитет на отрицателните преживявания, тъй като ищецът има лоши характеристични данни и обременено съдебно минало, както и че цялото 2 досъдебно производство е приключило в рамките на три месеца, в който срок са събирани и допълнителни доказателства по искане на ищеца; Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени вреди, възникнали вследствие отнемането на СУМПС на ответника, тъй като отнемането е извършено от друга държавна институция, стояща извън нейната структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр.

Враца, при това по административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като същите съображения важат по отношение на издадената заповед за задържане на ищеца по реда на ЗМВР; сочи се също, че по отношение на претенцията за имуществени вреди ищецът не е представил каквито и да било доказателства и същата е напълно голословна и неоснователна; оспорен е началният момент, от който се претендира присъждането на законна лихва.

По допустимостта на предявените искове съдът с определението си по чл. 140 от ГПК е изложил съображенията, поради които приема исковете за допустими и които споделя и към настоящия момент.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума съставлява обезвреда за причинените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението срещу него в престъпление, което не е извършил, като в същия смисъл е и искането към съда, поради което предявените пред съда искове намират правното си основание в разпоредбата чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ.

За уважаване на предявения иск ищецът следваше да установи, че срещу него е било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 733/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 4965/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца) за престъпление п о чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред), че наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 243, ал. 2 и ал. 4 от НПК – поради липса на осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, че е претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че последните са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, което тя и стори.

Използваният в чл. 2, ал. 1, т. 3 о т ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Така обвинение в извършване на престъпление е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но досъдебното производство е образувано срещу него (така решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III г.о.) или когато е образувано полицейско производство по реда на чл. 409 о т НПК (отм.), без уличеното лице да е било 3 привлечено като обвиняем (така решение № 341 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на на ВКС, IV г.о. и решение № 35 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 5215/2015 г. на на ВКС, III г.о.). Дори в хипотезата, в която досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва покъсно ищецът е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди привличането, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи се приема, че ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши (виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) . Разглежданият случай е точно такъв, тъй като досъдебното производство е започнало въз основа на два броя докладни записки на полицейски служители (л. 4 и 5 от досъдебното производство), съдържащи данни за извършена на 21.07.2023 г. около 18:00 часа проверка на ищеца Д. Й. по време на шофиране на личния му автомобил с тестова система „Дръгтест 5000“. Именно поради посоченото, този момент, предхождащ привличането на лицето като обвиняем, се приема за начало на производството и в практиката по приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) относно понятието „разумен срок“. Оттук следва, че за да е налице обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва по делото да е установено, че надлежен орган е вменил на ищеца извършване на конкретно престъпление и ищецът знае това. Следва също да се има предвид, че отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно

Прокуратурата на Република България (като централизирана, субординирана, йерархична и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).

Именно с оглед гореизложените съображения съдът приема за несъстоятелни наведените от ответника доводи, че е неотносимо към настоящото производство задържането на ищеца Д. Й. за срок от 24 часа, считано от момента на проверката за шофиране на автомобил след употреба на наркотични вещества, което би следвало при евентуално уважаване на иска да доведе до намаляване на отговорността на Прокуратурата на Република България по така воденото производство. Наред с това следва да се изтъкне, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане 4 на обвинение (чл. 215 и чл. 219 от НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и ако са неоснователни, те причиняват вреди.

Неоснователни са и наведените от ответника доводи, че Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за неимуществени и имуществени вреди, възникнали вследствие отнемането на СУМПС на ответника, тъй като отнемането е извършено от друга държавна институция, стояща извън нейната структура-началника на сектор „Пътна полиция“ гр. Враца, при това по административен ред, а не по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като същите съображения важат по отношение на издадената заповед за задържане на ищеца по реда на ЗМВР. Съгласно трайната съдебна практика неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, включително принудителните административни мерки (ПАМ) като лишаване от правоспособност за управление на моторно превозно средство, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.