Решение № 44 от 21.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. К., 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Образувано е по подадена от „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. И. N *, чрез адв. Н. М. – особен представител по чл.29, ал.4 от ГПК, въззивна жалба вх. N 11696/11.11.2024г. срещу решение N 441/25.10.2024 г., постановено по гр. д. N 1269/2023 г. по описа на Районен съд– К., в частта, с която „Т.“ ООД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Р. Д. Б. от гр.К. следните суми: сумата от 206.34 лв. – неизплатено възнаграждение за месец септември 2021г., сумата от 649.65 лв. – неизплатено брутно възнаграждение за ползвани пет дни платен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата 393.60 лв. разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.

В така посочената част решението се обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с искане в тази част да се отмени и да се постанови ново, с което предявеният иск за посочените суми да се отхвърли и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че ищецът Р. Д. Б. е предявил срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.141, ал.7 от ТЗ, чл.21, 23, 24 и 27 от договора за управление на „Т.“ ООД от 23.08.2018г., по който ищецът е бивш 1 управител, освободен с решение на извънредно Общо събрание на дружеството, проведено на 23.09.2021г. и по който отношенията възникват от мандатен договор за управление и същите не са трудовоправни, поР. което и не е дължимо трудово възнаграждение, а правото на управителя съгласно чл.7 от договора на 20 календарни дни платен годишен отпуск се упражнява след съгласуване с възложителя. В тази връзка със заповед N 1/07.09.2021г., издадена от пълномощник на Общо събрание на дружеството, е констатирано, че на ищеца не е разрешено ползване на платен годишен отпуск съгласно горепосочения ред и възнаграждението му като управител на дружеството е намалено с 25 % - на 1 372.50 лв., считано от датата на издаване на заповедта, поР. констатирани нарушения на управителя, след което със заповед N 4/01.10.2021г., издадена от пълномощник на Общо събрание на дружеството, връчена на ищеца при отказ, е прекратен предсрочно договора за управление на управителя поР. негово виновно поведение, описано в заповедта, като е разпоредено съгласно чл.36 от договора да бъде удържана от ищеца една месечна заплата, представляваща неустойка по договора и не е дадено разрешение на ищеца да се изплати обезщетение за неползвани отпуски. Сочи се още, че съгласно чл.27 от договора за управление от 23.01.2018г. неизползваните дни платен годишен отпуск могат да се ползват до прекратяване на договора, а компенсиране на неизползваните дни с парично обезщетение се допуска само с решение на възложителя, каквото решение не е взето и на ищеца не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г.. Жалбоподателят се оплаква, че неправилно е осъден да заплати сумата 206.34 лв. неизплатено възнаграждение за м.септември 2021г. предвид т.1, стр.3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, че за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2021г. по ведомост за заплати възнаграждението за получаване от ищеца за м.септември 2021г. е в размер на 206.34 лв. и сумата е получена след начислена удръжка в размер на 1 372 лв. върху общата сума поР. действие на нарушение на задължението, като начисляването е по силата на посочената заповед N 1/07.09.2021г.

Въззиваемият Р. Д. Б. не е подал отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът „Т.“ ООД, гр.К. не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемият Р. Д. Б. лично и с упълномощен адвокат оспорва въззивната жалба, с искане решението в обжалваната част да се потвърди и да му се присъдят разноски по делото.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана 2 по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението на К.йския районен съд е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поР. което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд от ищеца Р. Д. Б. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД и чл. 141, ал. 7 от ТЗ за неизплатени възнаграждения и обезщетения, произтичащи от договор за управление на „Т.“ ООД гр.К. от 23.01.2018г., оспорени изцяло по основание и размер от ответника „Т.“ ООД, гр.К. при възражения, че между страните не е сключван трудов договор, а мандатен договор за управление и претендираните суми са недължими с оглед на уговорките в този договор и издадени заповеди за намаляване възнаграждението на управителя, както и удържане на една месечна заплата като неустойка при прекратяване на договора.

За да уважи исковете на ищеца на посоченото основание и до размера по обжалваната част на решение N 441/25.10.2024 г., постановено по гр. д. N 1269/2023 г., Районен съд –К. е приел, че ищецът е бивш управител на „Т.“ ООД и на 23.09.2021 г. е проведено извънредно Общо събрание на „Т.“ ООД, на което същият е освободен като управител на дружеството. Приел е, че от претендираните от ищеца суми в размер на 1 072.33 лв. неизплатено възнаграждение за 10 отработени дни за м.септември 2021 г.

/755.05 лв. неизплатено възнаграждение и 317.28 лв. клас прослужено време/ и в размер на 649.65 лв. за неизплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 5 работни дни през 2021г., дължими от ответника по иска са съответно сумите от 206.34 лв. – неизплатено възнаграждение за месец септември 2021г. и 649.65 лв. – неизплатено брутно възнаграждение за ползвани пет дни платен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното им изплащане, тъй като между страните е сключен договор за възлагане управлението на „Т.“ООД от 23.01.2018г., което правоотношение има мандатен характер, регламентира се от нормите на търговското право, като съществена характеристика на договора за поръчка е равнопоставеността на страните по него и дължимото по него възнаграждение на управителя от дружеството е възнаграждение по граждански договор, каквото ищецът претендира с исковата молба, 3 а именно- възнаграграждение по сключен договор за възлагане на управление в изпълнение на Решение на Общото събрание на „Т.“ ООД от 15.01.2018 г..

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че по силата на този договор ищецът като управител на дружеството е приел да управлява и представлява ответника в съответствие с Търговския закон и при условията на договора, при месечно възнаграждение от 1 530 лв./чл.21 от договора/ , с право на възложителя да намалява размера му с 25 % в случай, че управителят не изпълнява неговото решение или действа в нарушение на задълженията по договора/чл.7 от договора/,както и с право на управителя на 20 календарни дни платен годишен отпуск след съгласуване с възложителя/чл.7 от договора/. Приел е за доказано, че със заповед N 4/01.10.2021 г., издадена от пълномощник на Общото събрание на „Т.“ ООД, е прекратен предсрочно договора за управление поР. виновно поведение на управителя и съгласно чл.36 от договора от 23.01.2018 г. е разпоредено на ищеца да бъде удържана една месечна заплата, представляваща неустойка по договора за управление. Приел е, че считано от 07.09.2021г поР. констатирани нарушения на управителя е намалено възнаграждението му с 25 %, като същото е определено на 1 372 лв. Взел е предвид неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че за ползвани 5 работни дни през 2021г. платен годишен отпуск, дължимото възнаграждение по процесния договор за управление в брутен размер възлиза на 649.65 лв., от което 457.50 лв. възнаграждение за пет дни и 192.15 лв. – процент прослужено време, както и че за м.септември 2021г. дължимият остатък за изплащане на ишеца за възнаграждение по договора възлиза на 206.34 лв., в т.ч. при съобразяване на приспадането на удръжката по горепосочената заповед от 01.10.2021г.

Въз основа на така приетото с обжалваната част от решението първоинстанционният съд е уважил исковете за сумите по заключеното на вещото лице. Решението в така обжалваната част е правилно.

Между страните с сключен договор за възлагане управлението на „Т.“ ООД гр.К., от който се установява, че последното като възложител възлага, а Р. Д. Б. като управител приема да управлява и представлява дружеството в съответствие с Търговския закон и при условията на този договор, срещу месечно определено по размер възнаграждение и по този договор се претендират процесните суми като възнаграждения, но не и като трудови такива, поР. което възраженията във въззивната жала в тази насока са неоснователни.

От заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза се установява, че по договора за управление от 23.01.2018г. в счетоводните книги на „Т.“ ООД гр.К. за периода от 01.09.2021г. до 30.09.2021г. е начислено за получаване възнаграждение по ведомост за заплати за м.септември 2021г. в размер на 206.34 лв., която сума е получена след изчислена удръжка в размер на 1372 лв. върху общата дължима сума на управителя.Установява се също, че за ползвани пет 4 дни платен годишен отпуск през 2021г. по ведомост за м.септември 2021г. е начислена дължима в брутен размер сума от 649.65 лв.. Въз основа на експертното заключение следва извод, че исковете са основателни и доказани до уважените с първоинстанционното решение размери, като неоснователен е и доводът на въззивника, че същите не са дължими поР. разпоредената удръжка със заповедта от 01.10.2021г., тъй като тази удръжка е съобразена от вещото и изрично е установено, че сумата от 206.34 лв. възнаграждение за м.септември 2021г. е начислена във ведомостта на въззивника като дължима след начислената удръжка. Останалите оплаквания във въззивната жалба са неотносими към предмета на делото пред въззивната инстанция.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства е правилно и следва да се потвърди, в т.ч. и в частта за разноски от 393.60 лв., дължими съразмерно на уважената част от исковете.

С оглед крайния изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова тежест са направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение N 441/25.10.2024 г., постановено по гр. д. N 1269/2023 г. по описа на Районен съд– К., в частта, с която „Т.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.И. N * е осъдена да заплати на Р. Д. Б. с ЕГН **********, гр.К., кв.В., бл.**, вх.*, ап.** сумата 206.34 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за месец септември 2021г. и сумата от 649.65 лв., представляваща неизплатено брутно възнаграждение за ползвани пет дни платен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата 393.60 лв. разноски по делото.