Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 785 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 438/2024
Вид
Определение № 785
Подписан
13.08.2024
В сила
13.08.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. С.З., 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500438 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Банка Д.” АД чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Г. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ срещу разпореждане № 4829/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 3005/2024 г на Районен съд – С.З., в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу С. С. С. за следните вземания: 1/ сумата от 77,20 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.06.2023 г. до 11.06.2024 г. и 2/ сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като претендираната със заявлението сума от 77,20 лева, представлява обезщетение за забава, дължимо върху неизплатената част от главницата за посочения по-горе период, което е определено съобразно договорената наказателна надбавка от 10%, което е и допустимият размер от закона. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице непълнота на извлечението, която не може да бъде преодоляна посредством представените към последното договор за кредит и приложения. Сочи, че представеното със заявлението извлечение от кредитна сметка е пълно и съдържанието му отговаря изцяло на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Относно претендираните разходи при изискуем кредит в рамзер на 120 лева жалбоподателят твърди, че посочената сума не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързана с предоставяне на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение.

Същата представлява предварително извършена от банката оценка на вредите, 1 които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Предвид изложеното, моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, както и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 77,20 лева - обезщетение за забава за периода от 20.06.2023 г. до 11.06.2024 г., сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит, както и за сумата от 3,94 лева – държавна такса, съобразно горницата над първоначално уважената част от предявените вземания. Претендира разноски по делото, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл.

275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за посочената по-горе наказателна лихва за забава противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, тъй като сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит, а сборът на общия процент на уговореното обезщетение за забава е по-висок от законната лихва. Съдът е приел, че в от извлечението от счетоводни сметки на банката не се установява олихвяването да е в размера на законната лихва, а съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК. Отделно от горното в случая е налице заобикаляне на ЗПК, доколкото на практика заявителят е увеличил договорната лихва на основание забавата на длъжника.

Предсрочната изискуемост за претендирания период не е била обявявана след забавяне на плащанията от страна на длъжника, а едва на 12.06.2024 г., като по този начин за посочения период едновременно се претендира възнаградителна лихва и обезщетение за забава, които надвишават многократно размера на законната лихва. Относно претендираната сума от 120 лева – разходи при изискуем кредит районният съд е приел, че в случая не става ясно какъв точно е характерът на посочените разходи. При забава кредиторът има право само на законната лихва за времето на забавата, като начисляването на други такси и комисионни противоречи на уреденото в чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК правило, какъвто е и настоящият случай. Предвид изложеното районният съд е приел, че в тази част заявлението се явява неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло решаващите изводи на първоинстанционния съд.

По делото се установява, че ч. гр. д. 3005/2024 г. на Районен съд – С.З. е образувано по подадено от „Банка Д.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от С. С. парични суми: 1/ 9977,91 лева - главница; 2/ 856,43 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.06.2023 г. до 11.06.2024 г.; 3/ 77,20 лева - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.06.2023 г. до 11.06.2024 г.; 4/ 2

76,39 лева – законна лихва за периода от 12.06.2024 г. до 01.07.2024 г. и 5/ 120 лева – разходи при изискуем кредит. В заявлението се посочва, че посочените по-горе парични вземания произтичат от договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022 г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка № 11/0000000028786247. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 16.2. от ОУ към договора за кредит, за което кредитополучателят е надлежно уведомен.

Заявителят „Банка Д.“ АД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката.

С разпореждане № 4829/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 3005/2024 г. на Районнен съд – С.З. е постановено издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите, представляващи главница по договора за кредит, договорна /възнаградителна/ лихва, както и за законна лихва за периода от 12.06.2023 г. до 01.07.2024 г. За останалите претендирани суми заявлението по чл. 417 ГПК е било отхвърлено като неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. Ето защо, за да се отхвърли заявлението е достатъчно съдът да констатира наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузи по договора за паричен заем, от които произтичат претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото настоящите претенции се основават на договор за кредит, предоставен от заявителя /банка/ на физическо лице, длъжникът С. С. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва от предвидената в ЗПК и ЗЗП потребителска закрила.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата, от която произтича претендираното вземане за лихвена надбавка за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени 3 парични задължения законната лихва за просрочени парични задължения e в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

За процесния период от 20.06.2023 г. до 11.06.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е в размер между 3,12% и 3,80%. Т.е. максималният размер на дължимата законна лихва за периода възлиза на 13,80%.

В случая жалбоподателят „Банка Д.“ АД е посочил изрично в заявлението по чл. 417 ГПК, че претендира заплащане на лихвена надбавка за забава съгласно договор за кредит от 18.02.2022 г. Следователно заявителят е основал претенцията си на уговорената между страните наказателна надбавка по в т. 16.1 от общите условия към договора за кредит, представени като приложение към заявлението.

Съгласно тази клауза при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.

Съгласно т. 7 от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 18.02.2022 г. кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на допълнителното споразумение е 8,040% годишно или 0,022 % на ден. Предвид изложеното съдът приема, че с клаузата на чл. 16.1. от общите условия към договора е уговорено обезщетение за забава във вид на мораторна неустойка, чийто основен компонент е договорения лихвен процент по кредита, т.е. възнаградителната лихва, с втори компонент надбавка за забава в размер от 10 процентни пункта. Така общият размер на уговореното обезщетение за забава, възлиза на 18,040 % годишно.

Следователно така уговорената лихва, имаща характер на мораторна неустойка, е в размер, който надвишава законната лихва за периода, поради което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл.

33, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК.

Съдът намира за неоснователно твърдението в подадената от „Банка Д.“ АД частна жалба, че извършеното олихвяване от било в размера на законната лихва. Това обстоятелство не се установява от документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК. Напротив, в същия заявителят е посочил, че кредитополучателят дължи лихвена надбавка за забава, а не законна лихва, поради което следва да се приеме, че претендираната от заявителя сума се основава именно на неравноправната клауза на чл. 16.1. от ОУ към договора за кредит и на посочения в нея механизъм за изчисляване на неустойката /договорен лихвен процент плюс надбавка за забава от 10 процентни пункта/.

Първоинстанционният съд е съобразил съществуващата в тази връзка съдебна практика на Съда на ЕС, съгласно която не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза — решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, С-618/10. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховния касационен съд 4 на Република България, според която нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с повелителна норма от националното право /решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т. о./. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при наличието на неравноправна клауза за дължимо обезщетение за забава /каквато е налице в настоящия случай/, разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не намира приложение, поради което съдът не може да измени волята на заявителя и да замести посочената като основание на вземането неравноправна клауза с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в конкретния случай цялото уговорено между страните обезщетение за забава не следва се присъжда, като същото не може да бъде намалено до размерите по чл. 33, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.