Решение № 365 от 17.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Плевен , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо С. Томов при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело № 20214430100921 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против „***“ ЕООД гр.

П.. В молбата се твърди, че страните са били в договорни отношения по повод сключен неформален договор за търговска продажба на гуми, за което са били издадени следните фактури: 1/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж: 01. 07. 2020 год.; 2/ № *** от *** год. на стойност 1 150 лв., с падеж:

19. 07. 2020 год.; 3/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж: 24. 07.

2020 год. и 4/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж: 12. 08. 2020 год.

Твърди се, че ответното дружество не е погасило доброволно задължението си, поради което ищецът е предприел действия по съдебна защита на своето имуществено право. Твърди се, че с обезпечителна заповед № ***/ *** год., издадена от *** по ч. гр. дело № ***/ 2021 год., е била допусната обезпечителна мярка налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника. Твърди се, че на основата на издадената обезпечителна заповед е било образувано изп. дело № ***/ 2021 год. по описа на *** *** с район на действие П.ския окръжен съд. В заключение ищецът моли съда да осъди 1 ответника да му заплати сумата от 4 096, 00 лв., представляваща неплатена главница по фактури № *** от *** год., № *** от *** год., № *** от *** год. и № *** от *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените в обезпечителното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът „***“ ЕООД гр. П. не е взел становище по исковата молба.

Третото лице „***“ ЕАД *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

По делото са представени следните фактури: 1/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж: 01. 07. 2020 год.; 2/ № *** от *** год. на стойност 1 150 лв., с падеж: 19. 07. 2020 год.; 3/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж: 24. 07. 2020 год. и 4/ № *** от *** год. на стойност 982 лв., с падеж:

12. 08. 2020 год., издадени от „***“ ЕООД *** на „***“ ЕООД гр. П. във връзка с неформален договор за търговска продажба на гуми. Процесните фактури не са оспорени от ответника в срока по чл. 193 от ГПК, отговарят на изискванията на закона за счетоводството и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното дирене ответникът не е представил надлежни доказателства, установяващи погасяването на задължението му по процесните фактури. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, в изпълнение на което ищецът е доставил гуми на ответното дружество и до настоящия момент ответникът не е заплатил цената на получената стока. Поради това към момента на подаване на исковата молба предявеният осъдителен иск за заплащане на главницата от 4 096, 00 лв. се е явявал изцяло основателен.

Видно е обаче, че след завеждане на делото по сключен застрахователен договор № ***/ *** год. третото лице „***“ ЕАД *** е изплатило на ищеца „***“ ЕООД *** застрахователно обезщетение в общ размер на 2 700 лв. по 2 процесните четири фактури. Това обезщетение следва да бъде приспаднато от задължението на ответника, като към момента на приключването на съдебните прения остава непогасен остатък от 1 396 лв., която сума следва да бъде присъдена на ищцовото дружество. За разликата до претендираните 4 096 лв. искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.

Суброгиралият се в правата на кредитора застраховател следва да реализира вземането си за платеното застрахователно обезщетение срещу ответника в отделно производство.

При този изход на делото и с оглед на обстоятелството, че част от вземането е погасено след завеждане на делото и то от третото лице ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца изцяло направените в настоящото производство, както и в предхождащото го обезпечително производство, деловодни разноски в размер общо на 1 818, 36 лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, сумата от 1 396, 00 лв., представляваща неплатена главница по фактури № *** от *** год., № *** от *** год., № *** от *** год. и № *** от *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /05. 02. 2021 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4 096, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** ***, сумата от 1 818, 36 лв., представляваща направени деловодни разноски в обезпечителното и исковото производство.

Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „***“ ЕАД ***.

3

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4